Скачане в дълбокото с "Бащата" на Флориан Зелер

Диана Павлова

Обичаш ли баща си? Ще го обичаш ли винаги?

Има нещо, от което всички неизбежно се страхуваме, макар и често прикрито. Не е смъртта, а остаряването. Времето, в което спомените започват да тежат толкова в умовете, че най-естественото нещо е просто да изчезнат. Изчезват спомените, изчезват умовете. Но бащите не. Бащите може да станат гадни, непредсказуеми, безумни, страдащи. Плашещи, луди или вдетинени. Може да станат огромен проблем. Но не изчезват.

"Бащата" е история, през която ще преминеш като през морето, в което татко ти те учеше да плуваш. Лично, солено и внезапно дълбоко. Филм, който ще те побутне да пресмяташ и планираш. Не колко остава до остаряването на баща ти, а после до твоето. А как ще плувате. История, която умее невъзможното - да те накара да се гмурнеш с отворени очи и да пуснеш ръката му. За да се върнеш после пак обратно, там където е бил, дори той да е отнесен вече от течението или да плава като смешна отломка от порутен кораб по вълните. История, която топи срама в отношенията и го превръща в осъзната нежност. 

Синелибри ще те срещне с невероятната екранизация на пиесата на драматурга Флориан Зелер. Пиеса, която критично привлича хората в театралните салони по света, за да им потвърди нещо, което знаят дълбоко в себе си и имат нужда да чуят отново. Изкрещяно безмълвно или насмешливо изречено насред етюдите между реалността и деменцията, то е истина и им носи невероятно спокойствие. Спокойствието да се огледат сред публиката наоколо и да знаят, че то важи за всички тях.  

Филмът е режисиран от самия Зелер. Антъни Хопкинс играе както играе Антъни Хопкинс и дори това сравнение е неподходящо, за да го опише.

"Не мога да повярвам на късмета си да ми предложат това на моята възраст", казва Хопкинс за ролята. Естествено, не вярвайте. Да си Хопкинс не е късмет, а призвание. Партнира му по смайващ начин Оливия Колман с актьорска игра, която вълнува изключително.  

Отиди да поплуваш. Ако трябва, смени одеждите на детето и родителя (в живота винаги се налага). Ще бъдеш разгневен, развълнуван и благодарен. Не сдържай нито сълзите си, нито усмивките по време на филма, ако дойдат, и остави страха да поживее свободно в теб. Заедно с любовта към баща ти. За добро е.

Независимо дали баща ти си е отишъл още когато си бил дете, или е до теб цял живот, вътре в себе си ти носиш вечното му присъствие. Този филм е за вас двамата.