Корпореалното филмово приключение на Теодор Ушев

Един от стоте най-очаквани филма в световната киноиндустрия за 2022 г. Един от най-влиятелните аниматори в света посяга към игралното кино. Един от най-изявените таланти на България, творящ извън пределите ѝ и прославил ни многократно на световната сцена, се захваща с българска пълнометражна продукция. Една ярка личност с непоколебими позиции и широки хоризонти се изправя пред поредното предизвикателство.

Познаваме Теодор Ушев от неговите анимационни филми, картини, плакати, илюстрации, корици. Не можем да подминем номинацията му за „Оскар“ за „Сляпата Вайша“, както и стотиците други отличия през годините. Обективно е трудно да класираме филма „Физика на тъгата“ като нещо по-малко от „гениален”. Но какво да очакваме от дебюта му в игралното кино, абстрахирайки се от другите му безспорни успехи?

Веднага прави впечатление енигматичното заглавие „Фи 1,618“, което на мнозина не говори много. Сложната идея за „златното сечение“ има простичка същност – баланса и хармонията в света. Числото на съвършенството в природата е вълнувало не един творец на визуалното изкуство. Естествен е пътят, довел един художник, какъвто е Теодор Ушев, до това заглавие. По думите на самия автор, заглавието е „намигване“ към 3 важни филма в историята на киното – „THX1138“ на Джордж Лукас, „21-87“ на Артур Липсет и „Пи“ на Дарън Аронофски. Заглавието обаче отвежда към по-дълбоки и мащабни размишления за съвършенството като такова, за божественото, човешкото и античовешкото, за нарушената хармония на природата. Оттук филмът поставя и други ключови въпроси: Колко страшно е да си безсмъртен? Каква е съдбата на нашата цивилизация? Къде остана любовта? Какво се случва с духовността в един безкнижен свят? Как тече неуловимата нишка на времето, то ли е хаотично или хаосът е в нас?

Затова първото нещо, което ще кажа за този филм, е, че той е много смел, при това на много различни плоскости. Най-напред защото се захваща с горните въпроси. Но не си представяйте, че това е филм, натоварен с цялата непоносимост на човешкото битие и цялата комплексност на космоса. Това не е мрачна антиутопия, а тъкмо обратното – ефирен филм, лишен от всякаква излишна помпозност и претенция. Филмът е умело побран в заданието на антиутопичния жанр, без да му робува, дори го надгражда с живописното пиршество, което постига. Кадрите са като картини от друго измерение, издържани в характерен стил, спазен стриктно от началото до края със сигурност не без помощта на големия ни оператор Емил Христов. Хармонията на „Фи 1,618“ живее във визуалното проявление на разказа, привлича с майсторска образност и изящни детайли. Подходено е с хумор, ирония, хипербола и „хитри“ режисьорски хрумки. Филмът е един оксиморон, в който съжителстват живите мъртви, образното и безобразното, очакваното и неочакваното. Пред нас е един сюрреалистичен експеримент, едновременно брутален и нежен, сериозен и забавен, осъдителен към бездуховния свят, но изпълнен с надежда, че спасение има.