Да сготвиш любов

„Страсти в кухнята“ на френския режисьор Тран Ан Хунг е наслада за небцето и душата

Ребърца, пушен бекон, червени чушки, гъби, копър, домат, портокал, фламбирано червено вино, магданоз, мащерка, дафинов лист, кимион, хвойна, карамфил, червен пипер, коняк, сладко от френско грозде. Това са съставките на сос „Бургиньон“, чийто автор е френският кулинар Доден Буфан. Съществувал ли е наистина Буфан? По въпроса се спори. Сигурно е едно: Буфан е герой от романа на швейцарския писател Марсел Руф „Животът и страстите на Доден Буфан“, излязъл през 20-те години на ХХ век в Париж. В книгата с подробности са описани много рецепти, изпълнявани в средновековни френски замъци и имения, но също така и готвени от кулинари, които са съвременници на автора. В романа Буфан е само вдъхновител на рецептите, ястията по тях се приготвят от изкусни готвачки, към които любителят на добрата храна е изпитвал и сексуални желания. През 1973 г. книгата е адаптирана за сериал по френската телевизия.


50 години по-късно роденият във Виетнам френски режисьор Тран Ан Хунг снима „Страсти в кухнята“ със същия герой. И получава награда за режисура на фестивала в Кан. Освен това „Страсти в кухнята“ е френското предложение за чуждоезиков „Оскар“ за тази година.

Доден Буфан се изпълнява от Беноа Мажинел, а в ролята на неговата готвачка е Жулиет Бинош. Пикантната подробност е, че двамата са били партньори в живота през 1999 – 2003 г., имат дъщеря.


На Бинош сякаш й върви на „кулинарни“ филми, името й автоматично се свързва с „Шоколад“ от 2000 г. Тогава 36-годишната актриса (и героинята й) с лекота предлага сладкото изкушение на една консервативна общност. И успява да наложи своя вкус към свободата. В „Страсти в кухнята“ 59-годишната Бинош представя своята Йожени като всичко знаеща и вероятно всичко опитала възрастна жена, която гледа на света около себе си със (само)иронична и всеопрощаваща усмивка. И макар че действието е разположено доста по-назад във времето от това в „Шоколад“, общността не е никак консервативна, напротив – насладата на телата е водещо занимание за героите в този филм. Йожени вероятно многократно е чувала мъдростта на своя шеф, че бракът е вечеря, на която първо се изяжда десертът, и се старае да подреди живота си като низ от десерти. Тя е едновременно подчинена и господарка на Буфан. Изпълнява неговите рецепти по стриктните му указания и под контролиращия му поглед, но в същото време тя е тази, която определя кога да остави отворена за него вратата на стаята си и кога не. Бинош предлага с финес зрялата еротика на героинята си – и при откъсването на салатите в градината, и при беленето на кожата на рибата в кухнята, и при разполагането на голото си тяло с извивките на музикален инструмент, и при простото наблюдение на готварските дейности тя сякаш кани Буфан в сексуална игра, на която сама определя правилата.


Сюжетът на „Страсти в кухнята“ е семпъл, не се случва кой знае какво, но визията му е грабваща. Хореографията на кухненските съдове, на продуктите, на човешките ръце, които мият, търкат, режат, бъркат, вадят, слагат… е зашеметяваща. Да, не може да се отрече, че монтажът често е като реклама на известна марка шоколад, но също така не може да се отрече, че това е ритъмът на възприемане на голяма част от публиката, към която очевидно е ориентиран този филм. XIX век е сготвен така, че съвременният зрител да не получи стомашни проблеми след консумацията му.

Разбира се, готвенето на Буфан не е просто за физиологично засищане. То е обяснение в любов: към света като цяло и към Йожени конкретно. То е всичко друго, само не и битовизъм. Изобщо към „Страсти в кухнята“ не бива да се тръгва с битови въпроси. Не е ясно кои са и откъде се появяват останалите действащи лица, с какво се занимават във времето, в което не ядат, колкото и малко да е то. Не е ясно от какво се разболява Йожени. Филмът е приказка, която онагледява правилото, че любовта минава през стомаха, разказана с размах и пищност. А в приказките не всичко има своето реално обяснение, по-важното е да успее да раздвижи духовете и събуди глад за приключения. След „Страсти в кухнята“ небцето иска още наслада, тялото още секс, душата още любов. Не е ли достатъчно?


„Страсти в кухнята“ тръгва на голям екран от 8 декември т.г. Търсете го в кината. Филмът се разпространява от „Синелибри“ с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.

Страсти в кухнята Синелибри Тран Ан Хунг Жанина Драгостинова,

бюлетин

още авангарт