Животът според Елиът Ъруит
Фотографът, който ни показваше забавното и абсурдното във всекидневието, си отиде на 95 години.
Елиът Ъруит е известен със своите остроумия. Те изскачат от страницата, когато четете неговите фотокниги. Често сухи, понякога хапливи, разсъжденията му за всекидневието блестят със злокобнa непочтителност.
„Максимата гласи: „Времето лети, когато се забавляваш“ - пише Ъруит за правенето на снимки. - „Със сигурност е било забавно и времето със сигурност е минало. Но повече от забавление, фотографията беше и продължава да бъде начин на живот за мен.“
Фотографите с комичен поглед към живота рядко получават същото признание като тези, които възвеличават природата или хроникьорите на войната и мизерията. Елиът Ъруит, който почина на 95-годишна възраст в сряда в дома си в Манхатън, беше изключение.
В продължение на повече от шест десетилетия той използва фотоапарата си, за да разказва визуални вицове, като успяваше да намери материал навсякъде, където стъпи. Усетът му за улавяне на нелепи, понякога красноречиви съчетания - куче, лежащо по гръб в гробище, светеща Coca-Cola машина на фона на публична демонстрация на ракети в Алабама - му донася както редовни поръчки, така и обичта на публиката, която споделя неговото сладко, чаплиново чувство за абсурд.
Публикува повече от 20 книги, а черно-белите му принтове се намират във фотографски колекции по цял свят. Споделяме някои акценти от неговите завладяващи фотографии, които можем да съзерцаваме отново и отново...
Да разсмиваш хората е едно от най-високите постижения, които можеш да имаш. А когато успееш и да разсмееш някого, и да го разплачеш след това, както прави Чарли Чаплин, това вече е най-високото от всички възможни постижения.
Кучетата имат повече задължения от децата. От една страна, те са принудени да водят живот, който е наистина шизоиден. Всяка минута им се налага да живеят на две плоскости едновременно, жонглирайки между кучешкия и човешкия свят. И те винаги са на повикване. Собствениците им искат незабавна обич всеки ден, по всяко време на денонощието. Едно куче никога не може да каже, че има и други неща за вършене. То никога не може да има главоболие, както една съпруга.
Снимането на знаменитости е същото като снимането на хора, които не са знаменитости. Композирайте правилно снимката, опитайте се да предизвикате нещо специално или уникално предвид наличните възможности. Преди всичко не се плашете. Не забравяйте, че дори най-издигнатите знаменитости си мият зъбите вечер, преди да си легнат.
За мен фотографията е изкуство на наблюдението… да откриеш нещо интересно на обикновено място… Осъзнах, че съществени са не толкова нещата, които виждаш, колкото начините, по които ги виждаш.
Плажът е по-добро място за свалки от всеки бар. Винаги има много опипване. А и продуктът е правилно изложен.
Когато фотографията е добра, тя е доста интересна, а когато е много добра, тя е ирационална и дори магическа... няма нищо общо със съзнателната воля или желание на фотографа.
В най-тъжните зимни моменти в живота, когато от седмици ви преследва облак, внезапното зърване на нещо прекрасно може да промени целия облик на нещата, цялото ви светоусещане. Фотографията, която обичам да правя… много прилича на тази пролука в облаците. В един миг прекрасната картина сякаш се появява от нищото.
Изглежда, че хората са привлечени от предметите в музеите, към които имат специален афинитет. Забелязал съм, че понякога хората заприличват на даден изложен предмет. Може би сме привлечени от неща, които приличат на нас самите. Разбира се, хората изграждат връзки с определени произведения на изкуството. Ако една картина или скулптура ви грабне, можете да се връщате и да я наблюдавате отново и отново, може би до края на живота си, и всеки път да извличате нещо от нея.
Елиът Ъруит фотография
бюлетин
още авангарт
-
За невъзможното доверие
Надя Кожухарова за филма „Доверие“, режисьор и сценарист Даниеле Лукети, Италия 2024
-
Поезията на Луи Арагон и Пол Елюар
Тази година отбелязваме 100 години от създаването на сюрреализма
-
Поезията не трябва да свети, тя трябва да осветява
„Ана Бландиана: Между мълчанието и греха“ е в програмата на фестивала Синелибри