Директно от Кан: „Лула“ на Оливър Стоун

Документалният филм „Лула“ на великия американски режисьор Оливър Стоун бе представен в извънконкурсната програма на тазгодишното издание на фестивала в Кан. Филмографията му включва класики като „Взвод“ (1986), „Роден на 4ти юли“ (1989), „Доорс“ (1991) и „Родени убийци“ (1994). Грандиозният му успех в игралното кино обаче сякаш е вече в миналото – през последните 10 години, Стоун снима само два художествени филма, единият от които – „Сноудън“ (2016), е вдъхновен от истински случай. За сметка на това Оливър Стоун се отдава напълно на един специфичен вид портретно документално кино – филми, постветени на знакови политически личности, чийто център са лични срещи и интервюта. Такива са „Кастро през зимата“ (2012), „Моят приятел Уго“ (2014) и „Интервюта с Путин“ (2017). Тази година документалната галерия е попълнена с портрета на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва.

Това, което свързва Фидел Кастро, Уго Чавес и Владимир Путин е фактът, че всички те застават начело на комунистически/пост-комунистически държави, които имат откровено анти-американска външна политика. Оливър Стоун не просто им дава думата, но и подкрепя тяхната версия за света, оправдавайки политическия и културен антангонизъм, който захранва геополитическите им позиции. В случая на Лула да Силва ситуацията е леко усложнена, но отново следва основната линия на политически съждения, която Стоун проповядва.

Лула идва от бедно семейство и няма завършено началото образование – напуска училище след втори клас. Бедността го принуждава да започне работа на 8-годишна възраст. Вдъхновен от брат си, младият металургически работник става член на Бразилската комунистическа партия, а в последствие и синдикален лидер, което го превръща в герой на работническото дело. От този момент нататък, Лула, който твърди, че никога не е искал политическа кариера, е обречен да бъде лидер на най-бедните и онеправдани. Той е президент за периода 2003-2011 г., ментор и покровител на неговата наследничка Дилма Русев (2011-2016), осъден е на 580 дни затвор след корупционния скандал от 2017 г. и триумфално се завръща като 39ти и настоящ президент на Бразилия след миналогодишните избори. Филмът на Стоун разглежда различни аспекти от живота на Лула, но фокусът е върху корупционното дело и публичния линч от 2017 г., където централна роля играе прокурорът Сержу Мору. Целта на филма е да осветли процеса и интересите на обвинението, зад които според Лула и Стоун стои американска намеса. Аргументите звучат логично и атаката срещу бившия тогава президент и неговото протеже Дилма Русев минава границите на обективното държавно обвинение. Финалът на тези политически събития е ясен – президент на Бразилия става Жаит Болсонару, а министър на правосъдието – Сержу Мору.

Оливър Стоун трудно може да се превърне в будната съвест на американското документално кино, не само заради противоречивите си мнения, но и заради отявлената си пристрастност към едностранчива версия на политическата действителност от последните 10 години. Филмографията му ясно показва, че Студената война не е приключила и светът продължава да бъде поделен между враждуващите Запад и Изток. В тази вековна схизма Доналд Тръмп е парадоксалният възел, където интересите и на двете страни се пресичат – от възхищението му към Владимир Путин до заченатото приятелство с президента на Северна Корея Ким Джонг Ун. В сложните и изключително поляризирани геополитически сюжети на съвремието ни, всеки е изправен пред собствените си възприятия за истина, докато гледа „Лула“ на Оливър Стоун. Филмът съдържа всички ключови характеристики на документалното кино – убедителна интерпретация на събитията, богат архивен материал, интересни интервюта и емоционално наситен финал. Къде е истината? Това е въпросът, който си задаваме, когато гледаме подобно произведение. И тъй като историците тепърва ще разработват своите становища, това остава и въпрос, на който сами трябва да намерим отговор.

Лула Оливър Стоун Кан филмов фестивал филми