Когато сме най-уязвими, сме и най-опасни

Някога вглеждали ли сте се в пропастта между публичния ви образ и истинската ви същност? Можете ли да прецените колко голяма е тя? А може би сте от онези невероятни късметлии с безукорен интегритет, до болка принципни, почтени и последователни, които никога не са били раздирани от чувство за вина и съмнения?

„Доверие“ е безмилостно прецизен, изпепеляващ портрет на човешките взаимоотношения. Разказ за отговорността на „авторитетите“ и за учителската професия като призвание. Авторът на романа Доменико Старноне и сценаристите на филма „Доверие“, режисиран майсторски от Даниеле Лукети, се вглеждат в сложността на човешката идентичност и в компромисите, които правим, за да покажем на света най-добрата си страна. С ясното съзнание, че когато сме най-уязвими, сме и най-опасни.

Пиетро Вела е учител в западаща римска гимназия, но страстно вярва, че може да помогне на учениците си в стремежа им към по-добро бъдеще. Умната и своенравна Тереза е завладяна от неговата харизма, той я смята за най-перспективната си ученичка. Двамата се срещат, след като тя завършва университета, и се впускат в романтична връзка, нелишена от драматизъм. В един момент на Тереза ѝ хрумва, че двамата могат да останат близки цял живот само ако всеки сподели с другия някоя съкровена тайна. Когато Пиетро става истински откровен с нея, връзката им се разклаща и те се разделят. Пиетро среща Надя, влюбва се и ѝ предлага брак. Но сянката на тайната, която е признал пред Тереза, ще го преследва безмилостно… Пиетро стоически се опитва да не забелязва всичко онова, което го конфронтира с истината за неговите слабости. Той е вманиачен по своята репутация - начинът, по който го възприемат, е пределно важен за него. Уважението и признанието за постиженията в работата му носят задоволство, но те са и мярка за степента на вътрешно пречупване и нагаждане към очакванията на външния свят.

Това е поредният случай, в който Даниеле Лукети, един от най-проникновените италиански режисьори, залага на творба на Доменико Старноне. През 1995 г. пиесата на Лукети „Sottobanco“, вдъхновена от творчеството на Старноне, се превръща в игралния филм „Училището“. През 2020 г. филмът му „Връзки“, също адаптация по роман на Старноне, откри кинофестивала във Венеция. Още една дръзка и наситена с чувства творба за отношенията в семейството, любовта, брака и необратимите последствия от някои наши действия. (Твърде е възможно думите на героя на Луиджи Ло Кашо - „Няма любов, застрахована от предателство“ - да прокънтят в главата ви, докато чакате развоя на отношенията в „Доверие“.)

През 2006 г. Даниеле Лукети режисира актьора Елио Джермано в „Брат ми е единствено дете“ – за ролята си актьорът печели „Давид на Донатело“. През 2010 г. за ролята си във френско-италианския филм „Нашият живот", отново режисиран от Даниеле Лукети, Джермано печели наградата за най-добър актьор на кинофестивала в Кан, споделена с Хавиер Бардем. Джермано прави поредната си зашеметяваща роля като учителя Пиетро Вела в „Доверие“. Образът, който извайва, се отличава с плътна емоционална интензивност – всеки жест, мимика, всяка дума отекват така, сякаш извират от глъбините на душата му. За умелото адаптиране на романа и великолепния кастинг свидетелстват и отличията: филмът има две награди „Златен глобус“ от Асоциацията на чуждестранните журналисти в Италия: за най-добър сценарий и най-добър актьор (Елио Джермано), и пет номинации за „Сребърна лента“ от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти: за най-добър филм, сценарий, звук, най-добра актриса (Федерика Розелини), най-добър актьор (Елио Джермано). 

„Доверие“ е част от програмата „Italian Screens: Ново италианско кино без граници“ на Международния кино-литературен фестивал Синелибри 2024.

Доверие филм Даниеле Лукети italian Screens италианско кино