Най-доброто от Кан: „Обикновен инцидент“ на Джафар Панахи

„Златната палма“ на 78-ия филмов фестивал в Кан бе връчена на 24 май на иранския филм „Обикновен инцидент“ на Джафар Панахи. След като гледах филма, бях убеден, че ще получи награда, но предполагах, че ще бъде отличен по-скоро за най-добър сценарий. Въпреки това не съм изненадан, наградата за най-добър филм е напълно заслужена – както заради художествените качества на филма, така и поради политическия контекст на неговото създаване. С изключение на „Анатомия на едно падане“, предходните издания на фестивала заложиха на бомбастични провокации, филми с потенциал за мощен боксофис и мегаломански продукции – „Триъгълника на тъгата“, „Титан“, „Анора“. И тази година не липсваха филми в конкурсната програма, които да шокират и самоцелно да прекаляват с преднамерена екстравагантност, но журито благоразумно реши да отличи реалистичен филм със скромен бюджет, чиито основни достойнства бяха актьорската игра и талантът на Джафар Панахи да разказва „обикновени“ истории.

С тази „Златна палма“, Панахи се присъединява към ексклузивната група на тримата режисьори, които са печелили големите награди на трите най-големи кинофестивала в света – Антониони, Клузо и Олтман. През 2000 година Панахи получава „Златен лъв“ във Венеция за филма „Кръгът“, а през 2015 – „Златна мечка“ за „Такси“. Освен това дебютният му филм „Белият балон“ печели „Златна камера“ – наградата на фестивала в Кан за най-добър първи пълнометражен филм. Панахи започва кариерата си като асистент на друг велик режисьор от Иранската нова вълна – Абас Киаростами, който също получава „Златна палма“ през 1997 за филма „Вкусът на черешата“.

През 2010 година Джафар Панахи е арестуван по обвинение, че е опитал да заснеме документален филм за общественото недоволство срещу преизбирането на президента Махмуд Ахмадинеджад. Впоследствие Ислямската република Иран го осъжда на шест години затвор и му налага 20-годишна забрана да прави филми, да пише сценарии, да дава интервюта и да напуска страната.

Въпреки риска от допълнително утежняване на присъдата, Панахи заснема пет филма от 2010 година насам, като последният от тях е „Обикновен инцидент“. Всички тези филми са представителни за така нареченото „потайно кино“ (clandestine cinema) – филми заснети с изключително малки бюджети, без подкрепа от националния филмов фонд на Иран, и в относително безопасни локации – апартаменти или превозни средства.

Малко са думите, които могат да опишат както подвига на Джафар Панахи като публична личност и артист, така и дълга му към киното като изкуство, което има силата да се изправи срещу диктатурата.

Сюжетът на филма е семпъл, но нито той, нито инцидентът в неговия център са обикновени. Група приятели, които са били разпитвани и измъчвани със завързани очи в ареста, години по-късно разпознават своя палач по един особен негов белег – изкуствения му крак. Следва отвличането му и сблъсъкът с моралния въпрос: какво да правят с него. Първоначално убийството изглежда най-първосигналния емоционален избор – този, който би ги освободил от травмата и би им дал усещане за справедливост. Сценарият на Джафар Панахи, изпълнен с нюанси и оживени диалози, разглежда дилемата между наказание и прошка, възмездие и милост, като я проектира във всички посоки, в които се развиват характерите на главните герои. Макар произходът и развоят на интригата да са трагични, Панахи успява с невероятна лекота да изгради филма като поредица от комични ситуации, които обаче неминуемо теглят към зловещ финал.

От началото до края „Обикновен инцидент“ не се отклонява от своята обсесивна, напрегната атмосфера, а симбиозата между актьорите напомня на театрална трупа, която изиграва последното си представление пред лицето на апокалипсиса.

Вдъхновен от реални истории и заснет също толкова реалистично, филмът на Панахи съдържа в себе си плашещата сянка на нереализирания си документален близнак – филм за преживените в ареста физически и психически издевателства.

Въпреки биографичната болка, заплахата от наказания и песимизма за политическата съдба на Иран, „Обикновен инцидент“ е филм, изпълнен с човечност и парадоксална доброта – дори в срещата със злото – качества, които чертаят единствената възможна надежда за бъдещето: спасението на Човека – тук, на Земята.

Златна палма Кан филмов фестивал Джафар Панахи Обикновен инцидент