„Магьосника от Кремъл“ на Оливие Асаяс – от Венеция, през Сан Себастиан, до Синелибри

Една от най-вълнуващите паралелни програми на филмовия фестивал в Сан Себастиан – Perlak – представлява селекция филми от конкурсните програми на другите големи филмови фестивали тази година – Берлинале, Кан, Венеция. Сред първите заглавия, които има прожекции, още в началото на баския фестивал беше „Магьосникa от Кремъл“ на Оливие Асаяс, чиято премиера на фестивала във Венеция беше само преди месец. Френски режисьор прави филм на английски за политическата история на Русия през последните 25 години, като в ролята на руския президент Владимир Путин е един от най-сексапилните британски актьори Джуд Лоу. Залогът е голям, потенциалът за шок – също, а рискът от провал е пропорционално налице. Отидох в препълнената малка зала на Театро Принципал в стария град на Сан Себастиан с всичките си резерви, но останах приятно изненадан.

Оливие Асаяс е режисьор от поколението на 90-те, което имаше трудната задача най-после да измъкне френското кино от тежката сянка на Новата вълна. Как се еманципира едно кино от митологизираното присъствие на титани като Трюфо, Варда, Шаброл и Годар е въпрос, на който Асаяс вероятно би могъл да даде отговор. Неговият бунтарски „Ирма Веп“ (1996), от селекцията на Особен поглед в Кан, беше част от „най-новата“ вълна деветдесетарско френско кино – заедно с Мишел Гондри и Люк Бесон - кино, което странно, объркано и провокативно открадна вниманието на критиката и публиката. Минисерията „Карлос“ се превърна в блокбъстър, а „Личен купувач“ (2016) с Кристен Стюарт най-накрая го направи известен и на американския пазар. Последният му филм – „Магьосникът от Кремъл“ отново има претенцията за блокбъстър, който да покори американския боксофис. И най-вероятно ще успее.

Филмът е базиран на едноименния роман на Джулиано да Емполи („Ентисуаст“, 2023), в който авторът се среща с художествения персонаж Вадим Баранов, медиен магнат в Русия от началото на хилядолетието, който му разказва спомените си за властовия възход на „Царя“ – псевдоним на Путин. Всички измислени герои са вдъхновени от реални лица, макар екранизацията да започва с бележка, напомняща фикционалния характер на творбата. Сценарият на филма е написан от Асаяс и френския писател Еманюел Карер, чиято майка Елен Карер д’Анкос беше един от най-влиятелните академични експерти по нова руска история в Париж.

„Магьосникът от Кремъл“ е заснет прекрасно, по всички правила на бомбастична Нетфликс продукция, макар да не е такава – панорамни кадри, подходящи за поредна серия на Джеймс Бонд, бърза смяна на луксозни локации, напрегнат монтаж, перфектен за политически трилър, холивудски звезди. Филмът е всичко, което може да се очаква за 154 мин. забавление на висока скорост. Пол Дейно в главната роля на Баранов и Джуд Лоу като Путин са прекрасни, интересни, живи и много любопитни за наблюдение. Сюжетът започва със залеза на Борис Елцин и завършва с войната в Украйна - може би това е единственият дефект на творбата – почти невъзможния опит да се сгъсти в 3 часа цялата история на Русия през последните 25 години. За тези, които са запознати с материята, може би голяма част от фактите, междуособиците и властовите интриги ще се сторят клиширани – но за другите те най-вероятно ще отключат интерес да се занимаят по-задълбочено с митовете за кремълската власт и нейните по-конкретни измерения.

От критическа гледна точка, „Магьосникът от Кремъл“ не е точно фестивален филм – неговият мейнстрийм чар принадлежи по-скоро в синеплексите и големите стрийминг платформи. Фактът обаче, че интелектуалци като Асаяс и Карер са застанали зад този проект е достатъчен, за да хване вниманието и на по-рафинираната кино публика.

Магьосника от Кремъл Оливие Асаяс Синелибри Сан Себастиян Джуд Лоу