Кафка оживява във „Франц“ на Агнешка Холанд

Най-известната полска режисьорка Агнешка Холанд представи новия си биографичен филм „Франц“ в конкурсната програма на филмовия фестивал в Сан Себастиан преди броени дни. Става дума, разбира се, за най-известния Франц в Чехия – писателя Франц Кафка. Самата идея за екранизация на биографията му, базирана най-вече на огромно количество писма, предимно интимни, е повече от амбициозна – тя е дръзка, почти непосилна и обречена на настървена критика от множеството всевъзможни фанатици на тема „Кафка“. Популярното твърдение е, че именно той преобръща историята на литературата, вдъхновява модернистите от XX век, дава тласък на антиутопизма и екзистенциализма и се превръща в символ на трагичното преживяване на ирационалността на човешкия живот. Клишета са устойчиви, но същевременно подвеждащи, особено на фона на безкрайния академичен труд, полаган вече повече от век за разбиране на творчеството му. Как се е справила Агнешка Холанд с предизвикателството едновременно да отрази монументалността на своя протагонист и да избегне тези подривни за всеки анализ клишета, е въпрос на субективно възприятие, на подготовка, но и на отворен поглед към едно произведение, което предполага да има свои независими естетически и смислови качества. Аз останах много приятно изненадан.

Без да броя „Метаморфозата“, „Замъкът“ и „Процесът“, както и посещенията ми в Прага, изобщо не се смятам за разбирач на Кафка, а по-скоро за любител, привлечен от безкомпромисния мрак, фатализъм и тревожен нонсенс на литературата му. Може би затова и не тръгнах към филма на Холанд с някаква особена претенция да бъда очарован или разочарован. По-скоро бях притеснен от предвидимите капани на биографичното кино – мудност, ненужна педантичност, фактологична претрупаност. Нищо подобно! Въпреки че „Франц“ на Холанд е в голямата си част класически издържан костюмен филм с всички изпипани детайли на историческата постанова, всеки кадър и всеки персонаж в него е свеж, жив, съвременен, дори актуален. Голям е талантът на Холанд да не се отегчи от самата себе си – очевидно е направила филм, който е не просто предназначен за гледане от днешната публика, а филм, който вълнува и поражда въпроси във въображението.

Идан Вайс е абсолютно смайващ в ролята на Кафка – въплъщаващ неговата крехкост и чувствителност, от една страна, и от друга – неговата устойчивост, способност за съпротива и аскетична самоувереност. Да се каже, че Франц Кафка оживява пред очите ни, звучи префърцунено, но със сигурност Агнешка Холанд е очовечила една канонизирана фигура със съблазнителна близост, интимност и безгранична симпатия. На пресконференцията тя сподели, че Кафка е бил един от най-важните автори в живота ѝ, когото е започнала да чете още като ученичка. Именно това – цял един живот, живян с неговата литература – е отразен в този пъстър, на моменти екстравагантен и бунтарски портрет на лицето зад маската, превърнала се в най-комерсиалния образ на чешката столица.

Кафка се чете, но тази есен имаме възможността да гледаме Франц – в репресивното му семейство, в капризните и драматични сантиментални кризи, в отдадеността му към текста, в болестта и в порива за живот в една невъзможна свобода. Разкошна режисура, прекрасен сценарий, едни от най-добрите немски и чешки актьори и талантът на Агнешка Холанд да разказва за човека с разбиране, търпение и ентусиазъм.

Внушителна копродукция на Чехия, Полша, Франция, Германия и Турция,  „Франц“ ще има световна премиера на 50-ото издание на престижния Международен филмов фестивал в Торонто. „Франц“ ще бъде показан в София в присъствието на режисьорката; прожекцията ще бъде последвана от разговор с публиката и ще се осъществи на 25 октомври от 19:00 ч. в кино „Люмиер“.

Агнешка Холанд е тазгодишният лауреат на почетната награда Синелибри за цялостно творчество – факт, който я нарежда в компанията на творци като Иън Макюън, Фолкер Шльондорф и Иржи Менцел. Елегантната статуетка ще ѝ бъде връчена официално в рамките на празничната церемония по награждаване на 24 октомври в зала 1 на НДК.

Франц Кафка Франц Агнешка Холанд