Най-интересното от кинофестивала в Сан Себастиан: „SAI: Disaster“ на Ютаро Секи
Атмосферният трилър „SAI: Disaster“ преследва невидимия страх с клинична точност
Едно от заглавията в конкурсната програма, към които нямах никакви предварителни очаквания, тъй като не познавах работата на режисьора, беше SAI: Disaster на японеца Ютаро Секи. Оказа се, че това е и първият му пълнометражен филм след три късометражни. Бях привлечен от резюмето на сюжета, който се върти около издирването на сериен убиец, както и от добрата слава на японското кино за стилизиран образ, минималистичен диалог и силна актьорска игра. Филмът се оказа една от най-приятните изненади на фестивала по много причини.
Четири различни съдби, четири различни истории, в които се откроява натрапчивото присъствие на един и същи персонаж, превъплъщаващ се в алтернативни роли – професор по математика, шофьор на камион, бръснар, треньор по плуване. От един момент нататък серия от „семпли“, анонимни убийства – без мотив, без излишно насилие, без обстоятелствен смисъл – се размножават по ъглите на паралелните светове. Детективът, който се заема със случая, открива едно-единствено сходство между всички престъпления: отрязан кичур коса от всяка жертва. Убеден, че става дума за един и същи извършител, той се впуска в мрачно пътуване надолу по спиралата на неизвестното.
Филмът е атмосферен, потопен в сутрешни мъгли, индустриални пейзажи, дъждовни следобеди и безкрайни нощи. Тишината на Япония, подреденият ѝ декор и елегантната анонимност на героите допринасят за ужаса, който се разпространява почти невидимо. Възможността за разрешаване на мистерията става все по-далечна и трудна с всяко ново убийство. Ютаро Секи успява майсторски да пресъздаде безизходицата на разследването и ненаситната жестокост на убиеца. SAI: Disaster е хладен като метал, клинично прецизен, математично изчислен – на моменти напомня дори „Седем“ на Дейвид Финчър. Леко се подразних от препускащата фрагментираност на сюжета в първия половин час, която ми се стори прекалено лесно решение за сглобяване на пъзела от толкова много истории и протагонисти; реално, режисьорът сякаш не е имал друг избор, освен да направи минисерия.
SAI: Disaster не получи нито една награда на фестивала в Сан Себастиан и вероятно ще остане незабелязан за международно разпространение. Въпреки това, ако попаднете на него в някоя стрийминг платформа, това е перфектният трилър за зимна петъчна вечер. А финалът му наистина си заслужава дългото пътуване към истината за идентичността на този така особен убиец.
SAI: Disaster Ютаро Секи японско кино кинофестивал Сан Себастианбюлетин
още авангарт
-
Ballad of a Small Player: Виртуозен хаос сред неоновия блясък на Макао
Колин Фаръл и Тилда Суинтън в епична игра на страст, зависимост и оцеляване под режисурата...
-
Разочарованието „Нюрнберг“
Клишета, спорен кастинг и повърхностно отношение към един от най-важните процеси в човечес...
-
Танц, травми и трансформации в „In-I In Motion“
Когато Жулиет Бинош и Акрам Кан рискуват с откровена сценична среща