Жан-Кристоф Рюфен: „Трябва да се справим със света такъв, какъвто е в момента“

Ще тръгна малко отзад напред, но в послеслова към книгата си много ясно обяснявате защо сте написали романа. Там Вие разглеждате и два много важни въпроса, как бихте отговорили на тях сега: „Какво може наистина да се направи за огромните маси от бедни хора? И не е ли неизбежна драмата?“

Темата на книгата не е точно такава. За мен истински важното е да не гледаме на човека като на враг. Аз вярвам в човечеството. Вярвам, че човечеството може да се подхранва и да се изгражда само. През последните години се забелязват променящи се тенденции от демографска гледна точка – много държави, които преди години са били в изключително лошо състояние, сега вече се развиват, растат. Можем да вземем за пример Руанда. Така че по-скоро е важно да запазим надеждата и истинската тема, истинският център на книгата е да не поставяме в опозиция защитата на планетата и защитата на човека.

Казвате, че всички цитати в книгата Ви са истински, дори и най-смайващите. Значи ли това, че героите Ви си имат свои прототипи?

Нека все пак не забравяме, че това е фикция, това е роман. И нещо, което не споделих с останалите, но е много важно да кажа, е че това е един приключенски роман. Аз се опитвам да дам живот на персонажите, да им помогна и да ги съживя по някакъв начин, но това не означава, че те са реално съществуващи, не мога да Ви дaм техния адрес. Така че идеите, цитатите, книгите са истински, но реални хора зад тези персонажи няма.

Толкова описателно разказвате цялата история в романа, че няма как да не си помислим за раждането на един прекрасен филм от нея. Мислили ли сте за това книгата да бъде филмирана и имали ли сте такива предложения?

Струва ми се, че романът се появи прекалено рано във Франция. Тогава този проблем не съществуваше и не се говореше за него. Сега вече в новините непрекъснато чуваме и виждаме коментари по тези теми, говори се за радикализираната екология, но в момента на излизане на романа това не беше позната тема. Този октомври книгата ще бъде публикувана отново, с нов предговор, и от тази година вече имам няколко предложения за екранизация на романа. Преди това никой не се интересуваше, но двете теми – радикалната екология и, от друга страна, пандемията от Ковид го правят изключително актуален. 

Вие определено сте изпреварили събитията, така да го кажем.

Така е, наистина. Хората не го виждат особено ясно, но това се отнася не само за тази, а за няколко от моите книги. В момента реалността догонва моя роман. 

В едно свое интервю казвате, че оттук нататък се заемате само с писането на романи, но все пак без да изневерявате на своята тематика. Смятате ли, че литературата е по-краткият път към читателите по подобни сериозни въпроси?

Честно казано, нямам желание да разказвам по научен начин, даже ми е по-скоро неприятно, че трябва да представям това, което искам да кажа, чрез тези идеи. В крайна сметка, това е един роман и дори и без да си запознат и без да си наясно с всичките тези теми, трябва да можеш да го четеш. Това е силата на литературата, тя може да те вземе и да те отнесе в един непознат свят с непознати теми, непознати проблеми.

За финал искам да Ви попитам смятате ли, че ще успеем да намерим изгубения рай, в който е живял Адам преди грехопадението. Или с две думи - има ли надежда?

Точно това е идеята всъщност. Да не се опитваме да се върнем назад. Идеята, че ние тримата, които сме тук сега (присъстват интервюиращата, преводачката и авторът), ще бъдем на един плаж, ще отпиваме кокосово мляко от кокосовите орехи и ще ядем банани… това няма как да се случи. Трябва да се справим със света такъв, какъвто е в момента. Да се изправим пред него, пред градовете, пред дърветата и всичко, което ни заобикаля, такова, каквото е. Така че, търсенето на изгубения рай е опасността, която се крие в тези екологични движения, защото те правят препратка към нещо, което вече не съществува. Нещо, което би могло да ни накара да изглеждаме като едно малко племе, изгубено някъде в южното море. Не искам да кажа, че проблемите не трябва да се разрешават или че няма да се разрешат, но това трябва да се направи в света, в който живеем, без да се обръщаме назад и да търсим миналото.