Бохумил Храбал и неговият уникален художествен свят

Поместваме послеслова на доц. д-р Анжелина Пенчева, един от най-изтъкнатите преводачи от чешки език у нас, към новото издание с избрани произведения на Бохумил Храбал, част от „Бисерната поредица“ на ИК „Колибри“. То включва „Обслужвал съм английския крал“ в превод на Васил Самоковлиев, „Прекалено шумна самота“ в превод на Анжелина Пенчева и новелата „Строго охранявани влакове“ в превод на Соня Каникова. На бъдещите си читатели „добрият стар развратник и пабител“ Храбал, който вярва, че на света има поне толкова легенди, колкото и хора, е завещал немирното си чувство за хумор. А зад него ту прозира щедрото му, всеопрощаващо човеколюбие, ту проблясват скъпоценните камъни на наслоилата се в душата екзистенциална тъга.

Бохумил Храбал (1914–1997) още приживе е признат за класик на чешката литература от ХХ век, един от „златната ѝ петорка“ наред с Ярослав Хашек, Карел Чапек, нобеловия лауреат Ярослав Сайферт и Вацлав Хавел. В младостта си легендарна и скандална фигура на чешкия ъндърграунд, започва да публикува творбите си късно, едва след 40-aта си година, но мигновено си спечелва всенародната читателска любов, както и безусловното признание на чешката и международната литературна критика.

Храбал е дипломиран юрист (през следването си обаче посещава и курсове по литература, история, философия), но е работил всевъзможни неща – работник в пивоварна, в склад за вторични суровини, чиновник, строител по железниците, стрелочник, търговски и застрахователен агент, сценичен техник, миньор… От 1963 г. става професионален писател. След 1968 г. е обявен за един от „забранените писатели“, но след 1975 г. отново му е разрешено да твори и да издава книги, макар и преминали през строга цензура. Въпреки непреставащите му дисидентски прояви през годините на социализма е признат и многократно награждаван от официалните чехословашки власти, жъне литературни награди и в чужбина, редица негови прозаични творби са претворени в киното и на театралната сцена.

Много от творбите на Храбал имат автобиографична основа, пресъздават ярки моменти от неистовия му бохемски живот, надминаващи всяка художествена измислица, образи на редица ексцентрични и революционни с естети ката си творци от неговия антураж като Егон Бонди, Владимир Боудник и много други.

Храбал е забележителен прозаик, който едновременно надгражда чешката разказваческа традиция и създава свой уникален, ненаподобим наратив, органично израстващ от нескончаемото кръчмарско дърдорене, разговорната езикова стихия; прозите му обикновено нямат „линеен“ сюжет, а са водопад от навързани една с друга и пораждащи се една от друга безброй случки, често пъти гротескни, драстични, шокиращи. Заслужават внимание и експериментите и постиженията му в жанра на литературния колаж.

Романът „Обслужвал съм английския крал” (1971 г., официално издаден едва през 1989 г.) е може би най-значимата творба на Храбал. „Роман за израстването“ с пикарескни, но и с безброй политически и исторически мотиви, той проследява съдбата на един обикновен младеж, започнал като келнер и пиколо и впоследствие завъртян в безмилостния механизъм на историята от 20-те до 60-те години на ХХ век, невероятните превратности и приключения, които му поднася животът, възходите, паденията и примиренията му, изборите и съмненията му, като ги вплита в бравурна калейдоскопична картина на европейската история от смутната първа половина на века. Разкъсван от амбиции за социално издигане и богатство заради серия заблуди и грешки в сложните години по време на и след Първата и Втората световна война, еднакво отхвърлян и от чужди, и от свои заради немската си съпруга и колаборацията с немците, превърнал се от обслужващ персонал в милионер с размах, а после – в окаян политически затворник, героят Йозеф Дите накрая открива душевен мир във философията на простия природен живот в далечен пограничен район, сред диви и домашни животни. Привидно, но само привидно абсурдна съдба, а всъщност реалност за безброй европейци в онази драматична епоха.

Изискана наслада за ценителите на качествената европейска проза е уникалният художествен свят, създаден от Храбал в този роман, в който се редуват драстично и поетично, фантастично и натуралистично, ангелски нежно и животински свирепо; свят, в който на всяка крачка „невероятното става реалност“. Иржи Менцел заснема по „Обслужвал съм английския крал” филм (с участието на българския актьор Иван Бърнев в главната роля), който се сдобива със световна слава.

Една от най-успешните творби на Храбал, за която е сравняван, и с право, с Франц Кафка, е „Прекалено шумна самота“ (1976 г. самиздат, 1989 г. официално издание в Чехия). Подобно на немалко други Храбалови текстове, и този съществува в различни официални и самиздатски версии, някои с противоположно различен финал, а първата версия е дори предимно в стихове. Сюжетът идва от личната биография на писателя, който, подобно на героя си Хантя (събирателен образ между самия Храбал и негов колега от пункта за стара хартия, кръчмарски сладкодумец и „аристократичен“ пияница), също работи няколко години в пункт за преработване на стара хартия. Този житейски епизод в действителност датира от 50-те години, но Храбал ситуира сюжета си в 70-те години на ХХ век, което му дава възможност да допълни внушенията си и с мотива за бездушните техницизирани и лишени от истински ценности нови времена.

И тук от безутешната реалност на подземната дупка, в която се пресоват и балират изхвърлени книги, иззети по политически причини тиражи и отпадъчна хартия, авторът е създал висока духовна поезия. Както е винаги при Храбал, неугледният, „сив“ житейски факт придобива неподозирани философски и лирични измерения, мрачна и все пак сияйна красота, пунктът за вторични суровини се превръща в „крайна гара“ не само на словесни шедьоври, но и на една човешка съдба, а един „малък“, „смачкан“ човек се оказва необозрима духовна вселена, водещ имагинерни разговори с възвишени философи като Лао Дзъ и Кант, които озвучават екзистенциалната му самота. „Прекалено шумна самота“ е обяснение в любов към книгата, но и шеметен „кинопреглед“ на съдбоносните и страховити събития през ХХ век. Кратката, но неимоверно наситена с ярки случки и дълбоки естетически прозрения проза, която може би най-много от всички Храбалови творби разкрива блясъка на чистия и необуздан литературен гений, е филмирана през 1994 г. като доста свободна вариация с Филип Ноаре в главната роля.

Новелата „Строго охранявани влакове“ (1965) е текст за драматичното превръщане на едно объркано и неуверено, уплашено от собственото си съзряване момче в мъж, сексуално, но и душевно, в превратните месеци от самия край на Втората световна война, сред декора на малка провинциална гара в протекторатна Чехия. Заглавието е железничарски термин от онова време, обозначаващ немски влакови композиции, превозващи муниции и жива военна сила към фронта в отчаян опит да обърнат хода на войната. За създаването на тази своя творба Храбал се вдъхновява от реално събитие – взривяване на немски влак с боеприпаси от партизанска група. Новелата се опира и на предишен Храбалов текст, „Каин“ (по-късно разширен и преработен под заглавие „Легенда за Каин“ в прочутия сборник „Моритати и легенди“), но с изключение на няколко сюжетни сходства, патосът и художествената атмосфера са коренно различни. За разлика от смазващата, всепоглъщаща, безизходна екзистенциална чернота на „Каин“ в „Строго охранявани влакове“ преобладават ироничното и комичното, независимо от трагичния край на главния герой (според някои интерпретатори – съвременна реплика на младия Вертер), наивен и деликатен младеж, насила въвлечен в голямата смъртоносна историческа игра.

Новелата е населена с познатите ни от цялото Храбалово прозаично творчество гротесково-комични, но нелишени от драматизъм и трагизъм типажи. Тук вече се натъкваме и на така характерните за по-късните прози на автора сюрреалистични апокалиптични визии, безпощадна делнична бруталност, примесена с баладична лиричност. Така „Строго охранявани влакове“ допринася за дооформянето на специфичната плуралистична литературна картина на 60-те години в Чехия наред с ранните прози на писатели като Йозеф Шкворецки и Милан Кундера. За популярността на книгата допринася и забележителната ѝ филмова адаптация от 1966 г. на прочутия режисьор Иржи Менцел, спечелила „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм.

Бохумил Храбал. Строго охранявани влакове Обслужвал съм английския крал Прекалено шумна самота