Поколение от извънземни
Откъс от предстоящата на български книга „PAPE SATÀN ALEPPE. Хроники на едно течно общество“ от Умберто Еко.
Превод от италиански Вера Петрова
Смятам Мишел Сер за най-рафинирания философски ум на днешна Франция, който, като всеки добър философ, не избягва да разсъждава и по актуални теми. Най-безочливо ще използвам (като изключим някой и друг личен коментар) една прекрасна негова статия, излязла в "Монд“ от 6-7 март т.г., в която ни насочва към неща, отнасящи се за децата на по-младите ми читатели и за внуците на по-възрастните.
Като за начало, тези деца или внуци никога не са виждали прасе, крава, кокошка (напомням между другото, че още преди трийсет години едно американско проучване установи, че повечето нюйоркски деца смятали млякото, което виждали в кутии в супермаркета, за изкуствен продукт като кока-колата). Новите човешки същества са отвикнали да живеят сред природата и познават само града (ще напомня, че прекарват почивката си на места, които Оже1 определи като "не-места“ – ваканционното селище прилича изцяло на сингапурското летище и при всички случаи им представя една идилична, вчесана и напълно изкуствена природа). Това е най-голямата антроположка революция след неолита. Тези младежи обитават свръхнаселен свят, има изгледи да доживеят до осемдесет години и поради дълголетието на бащи и дядовци, ако могат да се надяват да наследят нещо, то вече няма да се случи, когато са на трийсет, а когато са пред прага на старостта.
Младите хора в Европа от повече от шейсет години не познават войната, не са страдали като предците си, защото са облагодетелствани от напредналата медицина, родителите им са по-дълголетни от нашите (и много от тях са разведени), учат в училища, в които съжителстват рамо до рамо с младежи с различен цвят на кожата, религия, обичаи (и, пита се Сер, колко ли дълго още ще пеят "Марсилезата“, в която има стих за "нечистата кръв“ на чужденците?). На кои ли литературни творби ще съумеят да се насладят, при положение че не са познали селския живот, гроздобера, нашествията, паметниците на загиналите, разкъсаните от вражески куршум знамена, жизнената необходимост от поука?
Формирани са от медии, създадени от възрастни, които са свели до седем секунди продължителността на един образ и до петнайсет времето за отговор на въпроси, и в които все пак виждат неща, дето в ежедневния живот вече ги няма – окървавени трупове, рухнали сгради, опустошение: "На дванайсетгодишна възраст са били заставени от възрастните да станат свидетели на двайсет хиляди убийства“. Възпитани са от рекламата, която прелива от съкращения и чужди думи, водещи до загуба на усещането за родния език, изгубили са представа за метричната система, защото им предлагат награди въз основа на пропътувани мили, училището е престанало да бъде място, където се учи, и, свикнали с компютрите, живеят предимно във виртуалното пространство. Писането само с показалец, вместо с цяла ръка, "вече не подава дразнение към същите неврони и същите зони на кортекса“ (и в крайна сметка са напълно multitasking). Ние живеехме в осезаема метрична среда, а те живеят в нереална среда, в която близост и отдалеченост нямат никакво значение.
Няма да се спирам върху разсъжденията на Сер за възможностите да се приспособим към новите изисквания на образованието. Панорамният му обзор обхваща един период на пълна промяна, съпоставим с този на изобретяването на писмеността и, векове по-късно, на печатането. Само че днешните нови технологии мутират извънредно бързо и "в същото време се извършва метаморфоза на тялото, настъпват промени в раждането и смъртта, страданието и оздравяването, професиите, пространството, хабитата, присъствието в света“. Защо не сме били подготвени за тази трансформация? Сер заключава, че може би философите също имат вина, тъй като професията им изисква да предвиждат промяната в нагласи и практики, а те не са си направили достатъчно труда, защото, "заети с ежедневната политика, не са доловили настъпването на съвременността“. Не знам дали Сер е напълно прав, но все донякъде е прав.
1Марк Оже (р. 1935 г.) – френски антрополог и етнограф, едно от най-авторитетните имена в съвременната антропология. – Б. р.