Писмо до Пушкин

След като в първото ни принт издание АртАкция: На живо от Космоса разговаряхме с любимите ни мъртви творци и успяхме да направим пряко включване от безсмъртните, пожелахме да чуем вас, читателите ни. Потърсихме най-добрите писма до Стенли Кубрик, Хорхе Луис Борхес, Вирджиния Улф, Чарли Чаплин, Джон Ленън, Карл Лагерфелд, Алекдансър фон Хумболт, Кърт Кобейн, Леонардо да Винчи, Маркиз дьо Сад, Стиг Ларшон, Емил Зола, Бруно Ганц, Никос Казандзакис, Дейвид Боуи, Александър Пушкин или Джанис Джоплин. И вие ни изненадахте с повече от прекрасни писма.

Продължаваме с писмото на Екатерина Тодорова до Александър Пушкин. 

До

Пушкин, А. С.

Уважаеми Александър Сергеевич!

"Писмо ви пиша ... по неволя. Какво ли друго бих могла?“

Днес се разхождах в Питер и мислех за Вас. Беше студен и дъждовен октомврийски ден, едва успявах да се прикрия със синьото си чадърче. "Октомври е дошъл - гората разпилява последните листа, от клоните летят; навява есен хлад и пътят се сковава“. Как вярно сте го отбелязал! 

Търсих Вашия лик в лекия бриз и хладните отблясъци на Нева. Но, уви, безуспешно! Срещах забързани господа с бастунчета, поръчани по последна мода от Париж, понякога сами, понякога придружаващи кокетни девойки или пък вече достолепни дами с горда осанка. Пазих се от пръските на каретите, които успешно криеха лицата и снагата на своите пътници. Сновяха насам-натам забързани слуги и лакеи. Едно последно облаче напомняше за преминалия дъжд. Както и Вие веднъж написахте: "Ти, облак последен в разсеяна буря! Самотен се носиш в небето лазурно, унилата сянка довеждаш до мен и сам огорчаваш щастливия ден“.

Но как ли вятърът ме довя към Вашата квартира? Случайност или съдба бе това? Вашата Татяна пише:  Не ти ли с леко шумолене се мярна и сега пред мене, примамвайки ме с ласкав зов...“ Да, това е крайбрежната улица "Мойка“, 12. Вашият дом. Стоя и не смея да вляза. Погледнах нагоре към прозорците. Надявах се да Ви зърна, поне за малко. Видях само запалена свещ до прозореца и си Ви представих как пишете. Простете моята дързост! Борих се със себе си, но не устоях на демона на изкушението. Реших да надзърна, да открадна спомен за Вас. Качих се на втория етаж. Дървеният паркет издаваше леките ми стъпки. Исках да съм призрак, една невидима фея, която леко се прокрадва в кабинета Ви. Докоснах с благоговение бюрото от червено дърво, мастилницата със забавния арап, представих си как сядате замислено в креслото си и взимате добре подостреното перо. А колко много книги притежавате! Представих си как в неделен следобяд заедно пием чай, а Вие ми четете последните си стихове: "Неволно Ви със сърдечно Ти обърка тя така в заблуда“. Дали ще се объркам и аз в един сумрачен момент и ще преминем незабелязано от хладното "Вие“ на сърдечното "Ти“?! 

Искам много неща да ти споделя, зная че ще бъда разбрана. И вчерашния бал, на който бяха едни и същи хора, обсъждаха едни и същи клюки, прическата на Н. Н., гордата походка на новопристигналия генерал, скучната вдовица с нейните две превзети госпожици. Всичко това с радост бих заменила за един наш разговор tête-à-tête. 

Като Татяна и аз "завършвам… Цяла премалявам от срам и страх… Но вашта чест е поръчител мой от днес — на нея аз се доверявам.“

Ваша,

Искрено и предана Е. Т.