Поетична среща между Париж и Бейрут

Когато е съвсем млада Венюс Кури-Гата пристига във Франция от Бейрут, където вече тъкмо е започнала да се утвърждава като писателка. Обаятелна и талантлива, тя оставя след себе си ярки огнени следи от оригиналния си неподправен талант. От най-баналния житейски факт да умееш да извадиш с дланите си дълбок смисъл, това е поезия.

Четем избарни късчета от изящния словесен свят на Венюс Кури-Гата във великолепния превод на Силвия Вагенщайн.

***

Той клетка притежава без канарче
и огледало без лице
и прекатурена е къщата му.

Той е богат със свещ
а също и с въже
и стълбата му е едно стъпало.

Той притежава тебешир да нарисува пустотата
и въглен пълнотата да изобрази
и с множество лица цветчета
и шумове за дазапълни дупките между мълчанията си.

Богат е той със слънце дребно като точица.

***

По улицата ни когато мъртвата премина с дрехи овехтели
растенията унизи
фенерите покъртени един на друг си я прехвърляха.

Тя спеше върху въздуха
с подгънати нозе като танцьорка на фламенко
която дебне сетния подскок на барабана
да му прелее на бика гнева.

***

Понякога
в един завой на пепелта
угаснал камък лумва там където къщата му е била.

Видял че на прозорците редът е същия
по-бодро стъпва вече.

С уста натъпкана с тъма
обхожда опакото на градината си той забърсвайки стените
на термитниците.
И своята душа по навик тегли сякаш куче е с което иска
да се раздели.

***

Възкръсва всяка сутрин в огледалото си булката
прибавя ново слънце на стената си.

Семейството което бди е приковало жрец на прага й.

Той хвърля с шепи заклинания
дано браздата оплоди дано в градината канарчетата да нахрани.

Тя има камъчета вместо колене през лабиринта да премине
и своя гъсталак да приюти домашното влечуго
и зъби на ягуар в ушите й кънтят
за да събудят хищника в утробата й затаен.

***

Целувки от иконите крадяхме
прегръдки мимоходом от черешата
и конски гриви от мъглата седнала на прага ни.

През сухия сезон се подвизавахме като крадци
в дъждовно време мародери в спалните ни
щом се покатереха реките
извършихме безброй грабежи с ангелска благословия
откраднахме тамян на пръчици от кипариса
и от зората тебешира
от гробищния зид сълзи.

Лъжци от класа бяхме тъй надути
и от часовника изтръгвахме минути
и възрастта си рецитирахме отзад-напред.

***

На Жан Гата

Когато казваш по случайност вземеш че умреш
единствено нощта от мрака се страхува
и сдържат черния си дъх покойниците боязливи.

***

Говорехме си между две стени
за тия дето на баира
със светилата обитаваха сред нароилия се сняг
крещейки имената си когато плъзваха пожарите
за облаците само видими
подгонили жълтуги на ята.
Тъй жално блееха козите през годината измрели
лютиви пушеци от препирните им се стелеха
и от невестините им постели.
И всеки блян край техните жени изтля
изстина и огнището където вреше на мечтите бялата вода
и раклата ни от безмълвен хляб преля.

Светът се строполи когато огъня си съпкаха за сетен път
и вятърът замитащ пред вратите им се разрида.