Сто години Станислав Лем

През 2021 се навършиха сто години от рождението на световно известния писател-фантаст Станислав Лем. Той е любимец на няколко поколения български читатели. Книгите му започнаха да излизат на български език още в началото на 60-те години, с малък времеви отстъп от техните първи публикации на полски език. (За сравнение – първите преводни издания на Лем на английски език се появяват чак през 80-те години.) Този факт стана възможен благодарение на три свързани помежду си неща.

Първо, Лем беше оставен да живее спокойно в социалистическа Полша благодарение на неговите антифашистки изяви по време на Втората световна война. Второ, социалистическото литературознание смяташе научната фантастика за не твърде сериозно, донякъде безобидно четиво и никога не се задълбочи в кодираните послания на творбите, които създаде, особено на по-зрели години, Станислав Лем. И трето, той беше преведен най-напред на руски език – сигурен паспорт за достъп до другите "източноевропейски“ литератури. Разбира се, тогава не се подозираше, че някои пасажи и дори цели страници са били изхвърлени заради тяхната "идеологическа некоректност“.

Издателство "Колибри“ чества голямата годишнина с цяла програма, разгърната в месеците до началото на септември. (Лем е роден на 12 септ. 1921 г. в полския, днес украински, град Лвов.) Още в началото на годината излезе непознатият дотогава в български превод роман "Дневник, намерен във вана“. Всеки момент очакваме да се появи новият превод (направен от Лина Василева) на романа "Соларис“ – неувяхваща класика из научнофантастичната литература на 60-те години с две филмови версии: на Андрей Тарковски през 1972 и на Стивън Содърбърг през 2002 година. Не само преводът е нов в изданието, което очакваме; за пръв път са включени и онези пасажи, които цензурата е изхвърлила преди шейсетина години.

Третата книга, която също ще стане факт до края на месец септември, е особено интересна за всички, които се интересуват от Лем. Това е поредица от разговори (ние употребяваме термина анкета в подобен случай), които полският журналист Томаш Фиалковски провежда с вече възрастния писател в последните години на 20 век. В тях се обсъждат факти и неизвестни подробности от живота на големия автор-фантаст, търсят се пресечните точки с историята на неговите твърби. Силно впечатление прави живият интерес, който 80-годишният Лем изпитва към научните открития в края на 20 век. Следвал медицина преди да започне Втората световна война, той продължава да бъде магнетично привлечен от развитието на новите биотехнологии (това е времето на клонирането чрез стволови клетки и на станалата световно известна овца Доли), но в същото време и ужасéн от възможните употреби на тези методи. Година по-късно преживява нападението над кулите-близнаци в Ню Йорк и се чувства потресен от злото, което нахлува в света. Бъдещето се е стоварило върху него по-страшно от онова, което е успял да предвиди. В една от последните си публични изяви казва: "Ще трябва да напусна този свят не без облекчение и с чувство на разочарование“.

Станислав Лем умира на 27 март 2006, на 84-годишна възраст. Злото не е изчезнало оттогава насам, но неговите произведения все така се четат като откровение за това, което не може да бъде постигнато с обикновения, делничен разум.

Ето откъс от книгата-анкета "Свят на ръба“.

РАЗГОВОР № 6

За присъствието на зло в историята, за глупостта и приватизацията на престъплението

Кое от събитията през миналия век определяте като най-чиста еманация на злото? 

Цялата световна политика на ХХ век, както вече съм писал, беше смесица от егоцентризъм, наивитет, зла воля и безброй ужасни грешки. Не е случайно, че убийствата, извършени от болшевизма и хитлеризма, започнаха да проникват в западноевропейското и американското съзнание едва половин век след извършването им! Ужасяващо е докъде стигат опитите да бъдат игнорирани тези трагични събития.

Разбира се, можем да се позоваваме на пуническите войни, кръстоносните походи, инквизицията и дявол знае още на какво, обяснявайки, че всяка епоха съдържа огромен брой ампули, пълни със зло, което се разлива при различни обстоятелства, личности и формации. Ние обаче говорим за века, в който е минал целият мой живот, тъй че аз го виждам волю-неволю отблизо и неговите събития ме вълнуват повече, отколкото френската революция или Пролетта на народите например. Тъкмо прочетох биографията на Шопенхауер, който наричал участниците в събитията от 1848 година с френската дума "la canaille”…

Истината е, че от най-стари времена злото е равномерно разпределено из цялата човешка история, само че съвременните технологии, които обикновено са изобретявани и откривани без лоши намерения от различни извънредно надарени люде, биват използвани много едностранчиво – за масовизиране на възможностите за неговото проявление и разпространение.

Историците продължават да спорят по въпроса дали хитлеристките или сталинистките престъпления са били по-големи. Неотдавна спорът се възроди по повод на "Черната книга на комунизма”.

На мен това ми прилича на спора какво предпочиташ – да ти отрежат лявата или дясната ръка. Злото не е нито измеримо, нито изброимо! Нали не можем да кажем, че щом тук са убити десет хиляди, а там четиристотин хиляди души, то там е четиридесет пъти по-зле – това би било нонсенс! Аз виждам разликите между съветските и хитлеристките престъпления главно в нещо друго. За извършените хитлеристки престъпления няколко души все пак бяха щастливо обесени, а процесите на денацификация действително доведоха до възникването на държава, всеки гражданин на която днес трепери при самата мисъл, че може да бъде изпратен на някакъв фронт и да загуби парченце от ухото си. Затова пък всички опити да се обясни на руснаците какви са ги надробили, отскачат като от охранителен щит.

Непрекъснато чуваме: какво са вашите двадесет и три хиляди избити офицери в Катин и на други места в Русия, или пък цялата полска източна стена с Корпуса за охрана на границата, загинал под лавината на съветските танкове, в сравнение със загубите, които ние понесохме! Надцакванията от този род смятам за ужасен и категорично нeдопустим грях срещу елементарното чувство за морал. Не всичко може да се прости и забрави: разбира се, принудени сме да приемем много неща, насилието обаче си остава насилие.

Неотдавна при мен пак дойде един телевизионен екип с молба да разкажа за Краков, с адресат германците впрочем. Отвърнах така, както винаги отговарям: "Аз съм от Лвов и ще си остана от Лвов до смъртта си. Това никога няма да се промени, хората и народите не са гардероб, който да се мести от един в друг ъгъл. На мен най-много ми тежат престъпленията, които не само че не са наказани и изкупени, но и изобщо не са споменати. Неотдавнашното изявление на руското Министерство на външните работи смятам за опозоряване на паметта на войниците от нашия КОГ.

Като говорим за присъствието на злото в най-новата история, бързо преминаваме към основния въпрос за злото: "unde malum”, откъде идва то… 

Несъмнено в биологичен смисъл ние сме доста чудовищни творения на еволюцията. Прекрачвайки вегетарианската гpаница, нашите прародители са станали месоядни – ловци и дори канибали. Благодарение на присъдената ни от еволюцията прекалена свобода на действията ние сме способни на всичко, що е зло. Още по-лошо – често злото ни привлича повече от доброто, понякога то дори получава религиозна санкция, както при асасините. Ацтеките на свой ред са вярвали, че небесният свод ще рухне, ако престанат да изтръгват сърцата от гърдите на младежи с помощта на нож от обсидиан. После тяхната империя се разпада, а небесният свод не рухва. Съзидателната сила, разрушителната сила, а дори и убеждаващата сила на злото са несравнимо по-големи от тези на доброто. Нали Евангелията не призовават към изтръгване на крака, а въпреки това инквизицията е съществувала и се е случвало да изваждат тленните останки на някои папи от гроба им и да ги хвърлят в Тибър.

Подобно на мравките, термитите или осите, хората са в по-голяма степен социални единици, отколкото си го представят. Индивидът може да има независими убеждения, но това е рядкост; всичко върви по-скоро в посока на унифицирането, особено сега, в епохата на масмедиите. Аз спрях да гледам телевизия, западна също – не става за гледане, белязана е от толкова генерален и толкова жесток упадък, а полска не гледам от 1990 година, когато започнаха скандалите в Сейма и Сената. Чрез каналите на най-новите технологии хората се напомпват с най-отвратителни глупотевини.

Порнографията се използва по-скоро като наркотик или замайващо-приспивателно средство, затова пък мутрите и кръвта май имат по-страшно въздействие. Не съм привърженик на конспиративните теории и не твърдя, че в Холивуд или дявол знае къде другаде съществуват тайни групи, които съзнателно въздействат по този начин на медиите. Не – произвежда се това, което е продаваемо, като същевременно по този начин се създават нови потребности; действа своеобразен порочен кръг, circulus witiosus. В последно време са модерни геномиката, роботиката, изкуствените кучета, изкуствените котки...

Такъв извод обаче поставя песимистична оценка на човешката природа – от това би следвало, че масовата култура разголва докрай нейното истинско лице.

Много песимистична. Но този извод има стара традиция. Достатъчно е да прочетеш някой от истинските философи – какво са мислели те за човека... Дори няма нужда да се върви в посока на произведенията на оня страхотен мизантроп –  Шопенхауер.

На вас обаче ви се е случвало да вървите в тази посока.

Повече ме интересуваше неговата биография; освен това става дума за много красива немска проза. Веднъж написах в някаква немска антология за Шопенхауер, че буди съчувствие този вопъл на една неоценена и тотално игнорирана в продължение на четиридесет години, а същевременно толкова независима и нестандартна индивидуалност. Той се противопоставя на духа на времето. По онова време философите са се стараели да открият в хората по-скоро божествен, прометеевски елемент, който в тях впрочем също присъства, ала с прометеевския огън след това се подпалват къщи и градове. Така изглеждат нещата, за жалост.

Имаме все по-лесен достъп до вкусването на злото, до наплюскването и оливането с него – достъп, постоянно ускоряван и облекчаван технологично. Технологиите се използват преди всичко за лоши цели! Новите оперативни техники, например операцията на сърцето, която би могла да се извърши от робот през прорези между ребрата, са за малобройните богаташи. За огромното мнозинство от хора подобни манипулации и дори информацията за тях са недостъпни! Чета, че пак се засилва разпространяването на пандемията на вируса HIV, най-вече в Африка. Годишно там умират около два милиона души – мъже, жени и деца. Наистина, общият брой на жертвите е по-малък от предвидения от един мой познат епидемиолог, който смяташе, че през 2000 година те ще бъдат 100 милиона, а имаме "само” тридесет и пет, но това не означава, че са малко... Ако ги изчислим като народи – това е като да е умряла цяла Полша!

Ужасно е не понеже на мен ми се иска да е така. Телевизията пак ме питаше за интернет – повторих, че това е преди всичко поле за разпространяване на всевъзможни гадни действия. Първо, хулигани или маниаци се опитват да проникват в отделните мейл-адреси, пълнейки ги с различни нонсенси. Второ, появиха се съвсем нови видове вируси, които пристигат с някаква радостна информация: когато отвориш този файл, ще видиш нещо интересно. След което от файла изскача вирус, който унищожава всичко на диска. И това се върши напълно самоцелно.

В моите разговори със Станислав Береш има няколко места, запълнени с точки – по онова време вече позволяваха да се означава по този начин намесата на цензурата. На едно от тези места се позовавах на случай с напълно безпричинно причиняване на зло по време на функционирането на военното положение в Полша – на примера с ликвидирането на стойностното издание "Писменост”. Тогава аз, Шимборска, Блонски и Йежи Квятковски отидохме при Кристин Домброва, тогавашния областен секретар на партията, той кимаше в съгласие с нас, ала това не помогна и ни отнеха "Писменост”, а първият брой в нова редакция беше просто антология на порнографски текстове. И макар че аз обикновено съм напълно безразличен към порнографията, тогава ме обзе бяс.

В онзи телефонен разговор с телевизията ме попитаха защо съм казал, че адът е вече компютризиран. Най-напред обясних, че щом започнеш да обясняваш вица, той престава да бъде виц. А по-дълбокият смисъл на този виц беше такъв, че щом всичко се движи напред, то и катранът в бъчвите трябва да бъде заместен с нещо – защо това да не бъдат компютрите?

Споменахте прометейството – не е ли вярно, че през миналия век, характеризиращ се с развой на съвременните технологии, категорично преобладават прометеевската нагласа и радостта от съзиданието, както и убеждението, че от изобретенията и научните открития ще последват само добри неща? Добрата страна на технологичния прогрес присъства и във вашето творчество.

Когато ми дават две панички и в едната има гнили гъсеници, а в другата вкусна на вид яхния от леща, няма съмнение, че ще предпочета лещата пред гъсениците. Това беше въпрос на избор – защо би трябвало да се занимавам с това, което се харесва например на Селин?

Понякога технологичният процес също допринася за надмощието над злото. Геномната технология например помогнала да заловят в Германия изнасилвача на едно момиченце; за целта осемнадесет хиляди мъже трябвало да оближат стъкълцето или памучето. Да, ама германците, също както почти всички други европейски държави, премахнаха от наказателния си кодекс смъртното наказание. Аз лично съм ентусиазиран привърженик на смъртното наказание в случаите, когато освобождаването или бягството на престъпника са довели до верига от по-сетнешни убийства и изнасилвания. Като писател разполагам с достатъчно въображение и умения да се въплъщавам в различни, дори в ужасяващи персонажи, за да опиша в първо лице живота на психопата, занимаващ се предимно с издирване и убиване на непълнолетни жертви, а после с укриване на техните трупове и избягване на справедливостта – защо обаче би трябвало да върша това, след като за мен тази тема е отблъскваща? Вие също бихте могли да вземете чук и, вървейки по улицата, да разбивате стъклата на автомобилите – не го правите обаче, макар да не е казано, че веднага ще ви заловят. Съществува вътрешна необходимост за стопиране на този вид възможности – не всичко, което можеш да направиш, се прави. Изобщо не мисля, че дори да няма Бог, то всичко е позволено. Не всичко е позволено, никога.

Съдът в град Ополе излязъл с решение, че г-н Ратайчак, обвинен в т. нар. "освиенцимско престъпление”, не е много виновен, защото не е особено вредно да отричаш убиването на хикс милиона души в лагерите за унищожение. Този факт би породил у мен желание, ако бях с двадесет години по-млад, незабавно да емигрирам. Това е своеобразно замърсяване на средата с духовна нищета, скудоумие и подлост, които не мога да приема. Аз самият впрочем никога не съм бил в музея в Освиенцим, нямах нужда от това, но съм изпитал войната на собствен гръб.