Черни лебеди

Миналата година обявяването на най-голямата френска награда за литература Гонкур закъсня с цял месец и когато най-сетне се случи, за пръв път в историята на конкурса онлайн, изненадата беше голяма. Донякъде заради автора, но още повече заради жанра на неговата творба: научна фантастика с прогностичен (антиутопичен) характер. Подобен избор едва ли би бил възможен преди десетина години, но днес вълната на всякакъв вид фантастични романи залива световната литература (ако се взрете внимателно, ще я забележите и в българската литература) и антиутопията е нейният жанров връх.

Преди да говоря за романа обаче, ще кажа нещо за неговия автор, тъй като той е почти неизвестен у нас. Роденият през 1957 г. Ерве Льо Телие публикува книги от началото на 90-те години, при това доста активно: общо трийсет до този момент, от които двайсет и една са романи. Трябват му шест години, за да привлече вниманието към себе си с една странна книга, съставена от хиляда кратки изречения, всяко от които започва с фразата "Мисля, че…“. Следващите му прояви също така са белязани с амбицията да експериментира, да предлага нови, понякога чудновати, посоки на литературното писане. Неслучайно е член, а днес вече и президент на литературното общество, наречено Работилница за потенциална литература (Ouvroir de Littérature Potentielle), но за традициите и практиките на това (толкова френско!) сдружение ще стане въпрос по-нататък.

"Аномалията“ израства върху една щастлива идея: да се изгради социално-психологически разказ върху събитие с класически научнофантастичен характер. Еърбъс на френските въздушни линии, изпълняващ полет 006 от Париж за Ню Йорк с общо 243 души на борда попада в изключително тежка буря и едва оцелява, но все пак успява да кацне, макар и не точно в Ню Йорк. Бедата е там, че каца два пъти: веднъж на 10 март и още веднъж на 24 юни 2020 г. в един и същи човешки състав. Така се образуват две абсолютно еднакви групи от хора; единствената разлика е в това, че първата група е живяла три месеца повече – време, в което са се случили много неща. Тази нечувана аномалия предизвиква поредица от сътресения на най-различни нива: от върха на политическата пирамида в САЩ до тясното, интимно пространство на всеки човек, който се оказва изправен пред своето второ Аз. "Аномалните“ хора стават "черните лебеди“ на своето общество. Обществото на свой ред е разтърсено от необходимостта да си обясни причината за това ненормално събитие; предложен му е избор сред три възможности, еднакво шеметни за човешкия разум: самолетът е минал през "червеева дупка“, или сгъване на хиперпространството; човешкият живот може да бъде възпроизвеждан със средствата на някакво свръхразвито 3D биопринтиране; нашата цивилизация е продукт на дигитална симулация, проектирана от свръхмощен изкуствен интелект. 

Преплетени с фантастичния план, протичат два други: планът на драмата в интимния свят на всеки от дузината главни герои и планът на политическите събития, прострян от САЩ до Китай. Във втория случай разказът представлява забавна (и злободневна за своето време) политическа сатира, центрирана върху фарсовата фигура на американския президент Доналд Тръмп (действащ, когато се пише романът). Край него изплуват китайският вожд Си Дзинпин, познатият ни Еманюел Макрон и висши ръководители на американските отбранителни служби. 

И сега вече трябва да се вгледаме в структурата и поетиката на този роман, ако искаме да разберем какво го е направило толкова интересен за френското жури. Неговата "френскост“, разбира се. Ouvroir de Littérature Potentielle е съставена от литератори и математици (или литератори-математици, както в случая с Орве Льо Телие), а те са си поставили за цел да развиват новаторски техники на разказване чрез установяването на системи от математически правила. Именно такъв подход е приложен към "Аномалията“. Виждаме го още в сложната и премислена композиция: поредица от лични истории, разказани без причинно-следствени връзки помежду им – интермедия от психологически анкети, проведени с всеки герой – втора, огледална поредица от истории, в която същите герои, но вече в обратен ред, се срещат със себе си – трета, финална редица от истории на последствията от тези срещи. Всяка история е разказана в различен жанров режим: от трилър до психологически роман, а композицията на цялото напомня сценарий за телевизионен сериал. Вътре в разказа са вплетени множество литературни алюзии, анаграми, игрословици, скрити цитати; един от героите, Виктор Мисел, започва да пише роман, който успоредява романа на самия Льо Телие. Текстът завършва с калиграма (текст, подреден така, че визуалният ефект да има връзка със съдържанието), която подсказва финала, останал неизречен в последното безумно деяние на президента Тръмп. Някои от приложените техники изобщо не се поддават на превод въпреки умението на опитната Росица Ташева. Пълният замисъл на романа си остава достъпен само на френски език. (Впрочем авторът сам го нарича роман скубиду.) И все пак преводите му вече надхвърлят двайсет езика по целия свят. А удоволствието да разгадаваш текста-загадка остава за всички читатели – ако знаят как да четат.