Любовното тайнство на Блага Димитрова

МИГ

А щяхме да се разделим завинаги 
там, още в равното предпътие, 
препънати о първото защо.
Преди изгряващото нанагорнище, 
преди съсипващите сипеи, 
преди да стигнем онзи снежен връх, 
където се открихме изневидело, 
от силна светлина прогледали, 
най-после заедно за първи път, 
поели дъх от дъх.
И се озърнахме назад, изтръпнали, 
и свят ни се зави от бездната: 
как щяхме, слепи, да се разделим 
и нямаше дори да подозираме, 
че имало безкрай...

1984

Wikicommons

ИЗКУПЛЕНИЕ

Струва си да пребродиш 
всички дълги дюни от дни, 
всички тресавищни нощи 
с изгризани устни от жад.
Струва си да понесеш 
всички изметнати игли 
в неулучена вена 
като звънтящи стрели, 
забити с пречупен връх, 
когато кръвта крещи.
Всички кошмари да прекосиш 
като сечище от ръце, 
протегнати да те душат - 
струва си за един-
единствен поглед 
с толкова нежност - 
като пролука небе.

1984

ЛЮБОВ

Не бързай! - шепнеше ми таен глас. - 
Часът на любовта не е узрял! -
И аз, непоправима непослушница, 
послушах, господи, единствен него - 
защо, сама не знам.

Не бързай! - А гроздовете звънтят - 
камбаните от дъжд и слънчев бронз, 
а виното сънува буря в бурета, 
а устните изпръхват и се цепят, 
солени с капка кръв.

Любовно тайнство, аз не те познах 
в разпукнатия миг на пролетта.
Как осезаемо е недокоснатото, 
как ненапитото опиянява, 
как всичко е любов!

1982