Безсъниците на Пейо Яворов

144 години от рождението на поета

"Безсъници" е втората стихосбирка на Пейо Яворов, публикувана 1907 година от Списание "Библиотека". Тя проправя пътя към модерната българска лирика, като променя литературното мислене и налага нов начин на писане. Поезията в нея е символистична (както и очакваме от Яворов), меланхолична, изстрадана и проницателна. 




Песен на песента ми 

Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна,

с наведена глава -

при мене, тук, в самотност неприветна.

Надире не поглеждай с тъмните слова

на уплах и тревога -

аз всичко знам...

Но знай и ти: умряха там

и дявола, и бога.

 

Ела при мен. Ела у мен. Кажи ми:

къде не беше ти, къде не бях

подире ти и аз?

Зигзаги вред неуловими...

Къде от ревност не горях

и в летен зной, и в зимен мраз?

 

На труженик ли дрипав, гладно леден,

в прихлупената изба ти не бе -

и него ли, кажи, не лъга, беден,

за празник, въздух и небе?

В полето ли при селянина груби

не беше ти,

край него дни ли не изгуби,

сама осмяла своите мечти?

Из дебрите на тъмните балкани -

посестрима хайдушка - и над гроб

ти сълзи ли не рони, великани

оплакваща наравно с жалък роб?

И пред развратница ли с просешка боязън

за поглед и усмивка не рида,

и пред невинността ли дума на съблазън

безсрамно ти не шепна,

        без срам остала навсегда!

 

И ето че се връщаш уморена,

изплашена, отвърната, сломена.

...Уста пиянски не едни

в устата ти рубинови се впиха.

Ръце нечисти през ония дни

разплитаха, заплитаха, мърсиха

коприната на твоята коса.

В кървавите на кръвник обятия

нима веднъж се ти превива?

Разврата ли не чух невинността ти да осмива,

и невинността да те обсипва

        с хули на проклятия?

 

И ето че се връщаш уморена,

наплашена, отвърната, сломена.

Надире не поглеждай - няма жив

на мъртъвците сред тълпата:

едни остаха там

безплътни през тишината

на спомена мъглив.

 

Разбойник същ, подире ти вървях

и питах аз:

        какво тя мрази и обича?

Безсилен в ревност, силен в злобата си бях

и мислех аз:

        какво я лъсти и увлича?

Гласа ти вредом стъпките ми заглуши.

Претърсвах аз,

     претърсвах ги тогаз -

на миг пленените души.

 

Напразно търсих истина у тях,

създадена в лъжа и грях.

Напразно дирих и лъжата -

бог на вселената, душа в душата.

Страдание! Едно страдание безлично,

жалко, безразлично,

там негде по средата

на истината и лъжата...

 

И ей ме днес: погледай връх е - самота.

И те се върна, моя красота!

Че няма зло, страдание, живот

вън от сърцето ми - кивот,

където пепелта лежи

на всички истини-лъжи.

Че няма дух и няма вещ

вън от гърдите мои - пещ

на живия вселенен плам,

на цялата вселена храм.

 

И ти се върна! - празник ден...

Ще дъхна аз и с кървав пламък

ще пламне тук дърво и камък.

Бъди при мен - бъди у мен...

сред кървав пламък и през дим,

сред задух нетърпим,

небето в твоя поглед

     дивно ще се отражава.

Душа за него ще копней!

Ти него гледай и ми пей

за хладния покой, за вечната забрава.

 

Сред пламъци и адски дим

ний двама с тебе ще горим,

красиви в мрачна грозота

и грозни в сяйна красота -

сред задух нетърпим,

в копнение за мир небесен,

ний двама тук ще изгорим,

ний двама с тебе, моя песен!



Демон

Аз съм вихър и мъгла,

     владея царство без предел:

     че имам орлови крила

и ноктете на орел.

Аз съм вихър и мъгла:

     не зная време, нито цел

     в размах, пориви и стремеж.

Аз съм зной и скреж.

 

А ти си плаха гълъбица.

Напразно се боиш от мен.

Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица.

И благослови тоя ден.

 

Изгубена те найдох - вездесъщ,

и те обгърнах, тъмен и могъщ.

Далеко ще те отнеса:

отвъд най-смелата мечта.

Високо ще те изнеса

на горда самота

в призвездния предел.

Духът ми е орел.

И аз живея там.

Но аз съм сам...

 

Да бъда зной, да бъда скреж!

В подземни пламъци горях

и нивга никого не сгрях.

Без цел размах, без път стремеж!

В свръхземен студ се вкамених

и никого не разхладих.

 

Напразно, плаха гълъбица,

напразно се боиш от мен.

Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица...

И благослови тоя ден.

 

     Аз имам орлови нокте:

     и жар и лед - това са те

в ярка острота.

     Далеко... и високо... там,

     където аз живея сам,

     другарка в будна самота,

     ти в пламък ще се вледениш,

     под кървав студ ще изгориш.

 

Че с ноктете на орел,

     пронизал тая плът,

ще досегна твоя дух...

     Далеко от света, високо над прахът,

     в призвездния предел, -

зрение и слух -

     ще бъде в огън тая плът,

     а лед ще бъде твоя дух!

 

   И горко ще ридаеш ти,

   ще прокълнеш рождения си час:

   земята и небето ще кънти

   от твоя стон, от твоя глас,

 

   Тогаз ще дойде и часът

   за нашия задружен път:

   на моето безумие часът,

   за твоето блаженство кратък път!

 

   И грабнал те в ноктете си тогаз,

с тебе лих ще полетя;

   и както бурята премята

   заграбен лист, така и аз

бясно ще те завъртя

   между небето и земята.

 

   Онуй, което чакам сам,

   най щедро тебе ще го дам:

   в пиянство, в шемет над света

   блаженството велико на смъртта..

 

     И ще размахам пак крила

     без път, в пориви и стремеж,

вихър и мъгла,

     с нокте на хищник - зной и скреж...

     И ще размахам пак крила,

     понесъл горестно самин,

вихър и мъгла,

     за тебе споменът един.

 

   Напразно, плаха гълъбица,

   напразно се боиш от мен.

   Ще бъдеш ти, макар за миг, с орел могъщ,

             с орел орлица...

   И благослови тоя ден!


Ще дойдеш ти 

Ще дойдеш ти, очакван ден.

Изгубих аз човешка мощ

в безсъница през дълга нощ.

Ще дойдеш ти, спасител-ден.

Разметнал пурпур и лъчи,

към вечността повил очи,

зора ще зазориш над мен.

 

Ще дойдеш ти, очакван ден.

Вампири много сред нощта

без жал ми смукаха кръвта.

Ще дойдеш ти спасител-ден.

В море от мрак и светлина

внезапно кипнала вълна

ще грабне нежно дух ранен.

 

Ще дойдеш ти, очакван ден.

Ще дойде с тебе най-подир

в безсъница сънуван мир.

Ще дойдеш ти, спасител-ден.

Ще пламне тъмен кръгозор,

ала засенил моя взор,

ще бдиш ти царствено над мен.

 

Ще дойдеш ти, очакван ден.

С вестително протяжен звън,

по-тих от песен в утрен сън,

ще дойдеш ти, спасител-ден.

И в умиление тогаз - ще плача аз

самси над своя труп студен...

 

Ще дойдеш ти, очакван ден!

бюлетин

още смарт