#РазПисание: Думи в епруветки

Тази седмица четем поезията на тема "Без думи" на Диана Мъркова

Диана Мъркова 


Думи в епруветки

От напуканите устни на мълчанието

се раждат недоносени

думи в епруветки.

 

Лежат безжизнено

върху операционната маса,

докато се опитвам със скалпел

да ги разнищя и разбера.

Откривам единствено

следи от звукови промени,

форма за страдателен залог

и речниковото им значение.

 

По-нататък нищо не разнищвам –

думите издъхват, без да уловя 

последния им дъх.

 

От нащърбените букви на познанието

се измъква на пръсти

смисълът без думи.



Лилаво

Мълчанието е лилаво – 

стръкче лавандула,

заплетено в моите коси.

Откъснеш ли го,

ще се разплаче.

Вдъхнеш ли го, 

ще те задуши.

 

Думите са чупливи – 

пръчици канела,

натрошени в нашите очи.

Докоснеш ли ги,

ще те порежат.

Вдъхнеш ли ги,

ще ги умъртвиш.

 


Limerence

Тя се влюбваше

единствено в почерци.

 

Заострени, заоблени,

ъгловати, усукани,

дори първолашки,

но бледнеещи пред един –

с мастилени очи, 

с хартиени скули,

с преплетени мигли,

вдишващи думите.

 

Думите.

 

Тя обичаше

единствено думите.

 

***

Диана Мъркова е родена през 1995 г. в гр. Пловдив. Завършва бакалавърска степен “Българска филология” и магистърска програма “Актуална българистика” в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, а в момента следва докторантура по морфология на съвременния български език в същия университет. Има награди от няколко литературни конкурса: първа награда в раздел „Белетристика“ от Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ (2021), първи награди за поезия и проза от конкурса на вестник „Пловдивски университет“ (2015, 2019), както и отличия от Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“ (2012, 2013, 2014). Нейни стихотворения и разкази са отпечатвани на страниците на в. "Пловдивски университет", "Литературен вестник" и сп. "Подслон".

бюлетин

още смарт