#РазПисание: Думи в епруветки
Тази седмица четем поезията на тема "Без думи" на Диана Мъркова
Диана Мъркова
Думи в епруветки
От напуканите устни на мълчанието
се раждат недоносени
думи в епруветки.
Лежат безжизнено
върху операционната маса,
докато се опитвам със скалпел
да ги разнищя и разбера.
Откривам единствено
следи от звукови промени,
форма за страдателен залог
и речниковото им значение.
По-нататък нищо не разнищвам –
думите издъхват, без да уловя
последния им дъх.
От нащърбените букви на познанието
се измъква на пръсти
смисълът без думи.
Лилаво
Мълчанието е лилаво –
стръкче лавандула,
заплетено в моите коси.
Откъснеш ли го,
ще се разплаче.
Вдъхнеш ли го,
ще те задуши.
Думите са чупливи –
пръчици канела,
натрошени в нашите очи.
Докоснеш ли ги,
ще те порежат.
Вдъхнеш ли ги,
ще ги умъртвиш.
Limerence
Тя се влюбваше
единствено в почерци.
Заострени, заоблени,
ъгловати, усукани,
дори първолашки,
но бледнеещи пред един –
с мастилени очи,
с хартиени скули,
с преплетени мигли,
вдишващи думите.
Думите.
Тя обичаше
единствено думите.
***
Диана Мъркова е родена през 1995 г. в гр. Пловдив. Завършва бакалавърска степен “Българска филология” и магистърска програма “Актуална българистика” в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, а в момента следва докторантура по морфология на съвременния български език в същия университет. Има награди от няколко литературни конкурса: първа награда в раздел „Белетристика“ от Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ (2021), първи награди за поезия и проза от конкурса на вестник „Пловдивски университет“ (2015, 2019), както и отличия от Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“ (2012, 2013, 2014). Нейни стихотворения и разкази са отпечатвани на страниците на в. "Пловдивски университет", "Литературен вестник" и сп. "Подслон".
бюлетин
още смарт
-
Да бъдеш жена: Силата на думите и действията
Симон дьо Бовоар е родена на 9 януари 1908 година.
-
Скръбта е цената, която плащаме за смелостта да обичаме
Откъс от „Въпрос на смърт и живот“ на д-р Ървин Д. Ялом и Мерилин Ялом
-
Ролан Барт – класик на модерността
Публикуваме предговора на Стоян Атанасов от новото издание на Колибри