Задушаващият сън на войната

Стихотворението "Dulce et Decorum Est" на Уилфред Оуен е написано в Крейглокхарт през първата половина на октомври 1917 г., а после е редактирано между януари и март 1918 г. Най-ранният оцелял ръкопис е с дата 8 октомври 1917 г. и е адресиран до майката на Оуен, Сюзън Оуен, с послание:

Ето едно газово стихотворение, написано вчера (което не е тайно, но не е в окончателния си вид).

“Dolce et decorum est pro patria mori” (прев. "Сладко и достойно е да умреш за родината си.") е латинска фраза на римския поет Хораций. Преди 1920 г. фразата често е изписвана върху паметници на загиналите във войната.  

Преди година направих първи опит да преведа това газово стихотворение. Вече е в окончателния си вид. 

Dulce et decorum est

Уилфред Оуен

Като стари просяци сгърчени под сакове,

Коленичехме, кашляхме, клехме през калта,

На призрачните факли обърнахме плещи 

И се замъкнахме към отдиха в далечината 

Мъжете маршируваха насън. Загубили ботуши,

Куцаха, окървавени. Осакатели всички, слепи;

Пияни от умора; оглушали дори за свистенето

На газовите снаряди, които падаха тихо отзад.

Газ! ГАЗ! Бързо, момчета! – Екстаз от търсене

Нахлузване на каски в последния момент. 

Но някой все още викаше и се препъваше

И се гърчеше като човек в огън или вар. – 

През мъгливи стъкла и гъста зелена светлина,

Като под зелено море, гледах как се дави.

Във всички сънища пред безпомощния ми поглед,

Той се втурва към мен, потъва, задушава се, удавя се. 

Ако в  задушаващ сън и ти вървеше

Зад вагона, в който го натоварихме,

И гледаше белите очи как въртят се в лицето,

Висящото лице, дяволско, от грях разядено;

Ако можеше да чуеш как при всеки тласък кръвта

Се надигаше от проядените дробове,

Противна като рак, горчива като върната храна

От гнусни, неизлечими рани по невинния език, -

Приятелю, не би говорил тъй възторжено 

На деца, разпалени от безнадеждна слава,

Старата лъжа: Dulce et decorum est

Pro patria mori.