Какво се случва с езика по време на война?

Иля Камински е автор на стихосбирката "Глухата република", която е наречена от The New Yorker творба с "дълбоко въображение". Той е автор и на книгите "Dancing In Odessa" и "Musica Humana". Стиховете му са преведени на множество езици, а книгите му са публикувани в Турция, Холандия, Русия, Франция, Мексико,  Северна Македония, Румъния, Испания и Китай. Камински губи по-голямата част от слуха си на четиригодишна възраст след погрешно диагностициране на паротит като настинка. В края на 90-те години Камински е съосновател на организацията "Поети за мир", която спонсорира поетични четения в САЩ и в чужбина. 

Следният откъс е изваден от книгата с есета "Words for War: New Poems from Ukraine" ("Думи за войната: нови стихотворения от Украйна").

***

По време на неотдавнашно посещение в Украйна с мой приятел, поета Борис Херсонски, се договорихме да се срещнем сутринта в едно квартално кафене, за да поговорим за Пастернак. Но когато в 9 ч. сутринта излязох на тротоара, масичките бяха преобърнати, а на улицата бяха пръснати отломки от мястото, където сградата е била бомбардирана.

Тълпа, включително местни медии, се беше събрала около Борис, докато той говореше срещу бомбардировките, срещу поредната фалшива кампания на Путин за хуманитарна помощ. Някои ръкопляскаха, други клатеха глави в знак на неодобрение. Няколко месеца по-късно вратите, подовете и прозорците на апартамента на Борис бяха взривени.

Има много истории като тази. Те често се споделят с кратки, забързани изречения, а след това темата рязко се сменя.

Истинските военни книги - пише Оруел - никога не са приемливи за небойците.

Когато американците ме питат за последните събития в Украйна, се сещам за тези редове от стихотворението на Борис:

хората носят експлозиви из града
в найлонови пазарски торбички и малки куфарчета.

***

През последните двадесет години Украйна се управлява както от рускоезичния Изток, така и от украинскоезичния Запад. Правителството периодично използва "езиковия въпрос", за да подбужда конфликти и насилие - ефективно средство за отвличане на вниманието от реалните проблеми. Последният конфликт възникна в отговор на неадекватната политика на президента Янукович, който междувременно избяга в Русия. Янукович беше всеобщо признат за най-корумпирания президент, който страната някога е познавала (наред с други неща, той е обвинен в изнасилване и нападение, още от съветско време). В наши дни обаче в новото правителство на Украйна продължават да влизат олигарси и професионални политици с прозорлив произход и съмнителна мотивация.

Когато през 2013 г. за пръв път започна противопоставянето между правителството на Янукович и тълпи от протестиращи, а скоро след това изпадналият в затруднение президент напусна страната, Путин изпрати войските си в Крим, украинска територия, под претекст, че страстно защитава рускоезичното население. Скоро територията беше анексирана. След няколко месеца, под претекст за хуманитарна помощ, още руски военни сили бяха изпратени в друга украинска територия - Донбас, където започна прокси война.

През цялото време защитата на руския език непрекъснато се посочваше като единствена причина за анексирането и военните действия.

Нуждае ли се руският език в Украйна от тази защита? В отговор на окупацията на Путин много рускоговорящи украинци избраха да застанат на страната на украинскоговорящите си съседи, а не срещу тях. Когато конфликтът започна да се разраства, получих този имейл:

Аз, Борис Херсонски, работя в Одеския национален университет, където от 1996 г. ръководя катедрата по клинична психология. През цялото това време преподавам на руски език и никой никога не ме е упреквал, че "пренебрегвам" официалния украински език в държавата. Повече или по-малко владея украински език, но повечето от студентите ми предпочитат лекциите на руски език и затова ги изнасям на този език.

Поет съм на руски език; книгите ми са публикувани предимно в Москва и Санкт Петербург. Научните ми трудове също са публикувани там.

Никога (чувате ли ме - НИКОГА!) никой не ме е преследвал за това, че съм руски поет и че преподавам на руски език в Украйна. Навсякъде четях стихотворенията си на РУСКИ и никога не съм се сблъсквал с каквито и да било усложнения.

Утре обаче ще чета лекциите си на държавния език-украински. Това няма да бъде просто лекция - ще бъде протестна акция в знак на солидарност с украинската държава. Призовавам моите колеги да се присъединят към мен в тази акция.

Рускоезичен поет отказва да чете лекции на руски език в знак на солидарност с окупирана Украйна. С течение на времето започнаха да пристигат и други подобни имейли от поети и приятели. Братовчед ми Петър писа от Одеса:

Душите ни са разтревожени и ние сме уплашени, но градът е в безопасност. От време на време се надигат някакви идиоти и обявяват, че са за Русия. Но ние в Одеса никога не сме казвали на никого, че сме против Русия. Нека руснаците правят каквото си искат в тяхната Москва и нека обичат нашата Одеса, колкото си искат - но не и с този цирк от войници и танкове!

Друга приятелка, рускоезичната поетеса Анастасия Афанасиева, пише от украинския град Харков за кампанията на Путин за "хуманитарна помощ" за защита на езика ѝ:

През последните пет години посетих украинскоезичната Западна Украйна шест пъти. Никога не съм се чувствала дискриминирана заради това, че говоря руски език. Това са митове. Във всички градове на Западна Украйна, които посетих, разговарях с всички на руски език - в магазините, във влаковете, в кафенетата. Намерих нови приятели. Далеч от усещането за агресия, вместо това всички се отнасяха към мен с уважение. Моля ви, не слушайте пропагандата. Нейната цел е да ни раздели. Ние и без това сме много различни, нека не ставаме противоположни, нека не създаваме война на територията, където всички живеем заедно. Военната инвазия, която се извършва в момента, е катастрофа за всички нас. Нека не губим разсъдъка си, нека не се страхуваме от несъществуващи заплахи, когато има реална заплаха: нахлуването на руската армия.

Докато четях писмо след писмо, не можех да спра да мисля за отказа на Борис да говори на собствения си език в знак на протест срещу военната инвазия. Какво означава за един поет да откаже да говори на собствения си език? Езикът ли е място, което можеш да напуснеш? Езикът ли е стена, която можеш да преминеш? Какво се намира от другата страна на тази стена?

Всеки поет се отказва от настъплението на езика. Този отказ се изразява в мълчание, осветено от значенията на поетичната лексика - значенията не на това, което думата казва, а на това, което задържа. Както пише Морис Бланшо: "Да пишеш, означава да не вярваш абсолютно на писането, като същевременно се доверяваш изцяло на него."

Езикът на поезията може да ни промени или не, но той показва промените в нас.

Украйна днес е място, където твърдения като това са поставени на изпитание. Друг писател, Джон Бергер, казва това за връзката на човека с неговия език: "За езика може да се каже, че той е потенциално единственият дом на човека." Той настоява, че това е "единственото място за живеене, което не може да бъде враждебно на човека... Човек може да каже всичко за езика. Ето защо той е слушател, по-близък до нас от всяко мълчание или от всеки бог". Но какво се случва, когато един поет се откаже от езика си като форма на протест?

Или, ако трябва да поставим този въпрос в по-широк смисъл: какво се случва с езика по време на война? Абстракциите много бързо придобиват физически характеристики. Ето как украинската поетеса Людмила Херсонска вижда собственото си тяло, наблюдавайки войната около себе си: Погребана в човешка шия, куршумът прилича на зашито око. Войната на поетесата Катерина Калитко също е физическо тяло: Войната често идва и ляга между вас като дете / страхува се да остане сама.

Езикът на поезията може да ни промени, а може и да не ни промени, но показва промените вътре в нас: поетесата Анастасия Афанасиева пише, използвайки първо лице множествено число "ние", показвайки ни как окупацията на една страна засяга всички нейни граждани, без значение какъв език говорят:

когато четириколка с минохвъргачка

минава по улицата

ние не попитахме кой си

на чия страна си

паднахме на пода и лежахме там.