Ангелите край нас

Найден Тодоров няма нужда да бъде представян на онази част от широката публика, която обича класическа музика. Като писател обаче той се появява за пръв път – със сборник от тринайсет разказа. Някой може да си помисли, че става въпрос за работата на аматьор; в това всъщност няма нищо лошо, защото аматьор означава човек, който обича да прави нещо. Тодоров изобщо не крие, че обича фентъзи и научна фантастика, че е започнал да пише сам фантастични разкази, след като е прочел много други. В "аматьорското писане" всичко зависи от отговора на един важен въпрос: за кого пише този човек? Голямата част от любителите пишат за себе си: ако не буквално, то поне за да направят впечатление и да бъдат харесани; това са хора, които обичат себе си. По-малката част искат да кажат нещо важно на другите хора. Найден Тодоров е от втория тип. Всъщност защо му е да се изявява повече и накъде повече в публичното пространство? Така остава да се запитаме, какво иска да ни каже със своите разкази?

Ще започна от темите. Сравнително компактно присъствие имат разказите на библейска или парабиблейска тематика. "Наследството" например използва апокрифния разказ за ангелите, изпратени като наблюдатели на земния свят. "Изкупление" ни праща в историята за Каин; "Проклятие" е тежко опрян на една хипотеза, според която царуването на фараона-отстъпник Ехнатон съвпада с робството на древните евреи в Египет. "Присъда" пък скача напред в новозаветната митология чак по времето на Божия съд. Друг вид разкази са истинско вдъхновение за ценителите на музиката, защото я представят като магия, която се слива с божественото. Има и такива, които плашат с перспективата за края на нашата цивилизация като "Серумът" и "Вирус". "Вирус" е очевидно най-късно написаният разказ и противно на всички други използва реалната ситуация, в която живеем. Честно казано, той ми се струва най-слабият в целия сборник, може би защото напомня за популярните конспиративни теории около разпространението на Ковид 19, може би защото вметва елементи на сатира, а сатирата някак не се удава на Найден Тодоров, изглежда, че не подхожда на неговия характер. А какво подхожда тогава?

Тук вече стигам до заглавието на сборника, а то е важно, защото е избрано самостоятелно (вътре няма разказ с това заглавие) и очевидно задава концептуалната формула на цялата книга. Иначе казано, фразата "полъх от ангели" е метафора, която обобщава посланията на всички разкази: съдбата да бъдеш човек не е толкова тежка и мрачна, колкото изглежда отблизо, с оптиката на неизбежните ежедневни трудности, с които се сблъсква всеки от нас. Ангелите са истина, защото следите им могат да бъдат открити във вдъхновението на човешкия дух. Всеки може да намери своя ангел в решението да прави онова, което го отделя от грубостта на ежедневието и го спасява от мрака на лошите намерения. Ангелите са край нас, трябва да се научим да усещаме полъха от техните криле. Романтично звучи, наистина, може би малко наивно. Така изглежда отвън, но когато навлезеш в сборника, ставаш пленник на неговото спокойно, ведро и светло настроение. Нищо чудно накрая да чуеш и полъх от ангели. Тази книга трябва да бъде четена за умиротворение на душата. Тя не е нито сложна, нито дълбокомислена, нито изключителна с литературните си достойнства. Но наистина успокоява и примирява читателя с житейската ситуация. А това си е направо подарък в днешно време.

Що се отнася до сюжетите на разказите, всеки от тях разказва история; няма есеистични увлечения, нравствени поучения, информативни препратки. Голи, чисти истории, написани с реалистична добросъвестност на стила въпреки фантастичните си сюжети. Вярно е, че някои от тези сюжети могат да ви навеят спомени: за ранните романи на Стивън Кинг, за Лигата на необикновените (X-men), за ангел с лицето на Том Круз… Тези сюжети отвеждат към образци на съвременната популярна култура, без обаче да заимстват директно: просто спомен за нещо познато. Но книгата демонстрира и свое майсторство: в стегнатите и динамично разказани фантастични истории, в убедителния замах да се изгради психология на героите, в чистия откъм напъни да бъде "особен" стил. При това всеки разказ е интересен за себе си. Ако четеш например по един преди лягане, имаш шанс да попаднеш в някакво онирично пространство, където се чува полъх от ангели.