Историята – вчера и днес

Макар че излезе през миналата година, тази книга трябва да бъде прочетена днес, точно сега – в контекста на ситуацията, която ни сблъсква с нова война и с безумията на един пореден диктатор. За нацизма в Германия и дори за Хитлер е писано много; всичко изглежда вече казано. И все пак остават кътчета забравени спомени, често свързани с някаква лична, странна история. Едно такова кътче е успяла да намери младата италианска писателка Розела Посторино. През 2014 г. умира 96-годишната Маргот Вьолк; няколко месеца преди смъртта си тя е разказала публично своя опит от времето на нацизма, когато е била дегустаторка на Хитлер, последната жива от своя вид. Нейната история прави силно впечатление на Посторино. По онова време тя е авторка на три романа с нелош, но не чак голям успех, професионална редакторка и преводачка на Маргьорит Дюрас. Четири години по-късно излиза четвъртият й роман; той я прави световно известна – с преводи в двайсет и две страни, с четири награди в Италия и проект за скорошен филм. 

Историята започва през лятото на 1943 г., с пристигането на една млада жена от Берлин – двайсет и шестгодишната Роза Зауер, в селцето Грос-Парч, някъде в Прусия, близо до Вълчата бърлога, укрепеното скривалище, в което се е затворил Фюрера след неуспеха при Сталинград. Хитлер страда от типичната за много диктатори болест параноя. Той вярва, че британците се опитват да го отровят и затова всичко, което яде и пие, трябва да бъде опитано предварително. (Само преди седмица изтече информацията, че Путин е освободил хиляда свои служители – на първо място готвачи, сервитьори и чистачки.) Така СС събират от селото десет млади жени, които ще станат известни като „дегустаторките на Хитлер“. Отвеждани всеки ден под конвой, те трябва да ядат три пъти на ден от всичко, което ще бъде сервирано на височайшата маса. Десет жени, които прекарват целия ден заедно, споделят своя затвор и преживяват ужаса, че всяка хапка може да бъде последна. Разказът има възможност да тръгне в посоката на популярния феминизъм, да се завърти около съдбовното сестринство на тези жени. Розела Посторино обаче познава човешката психика по-добре, особено когато я разполага в параноична ситуация с тоталитарен характер.

В първата, уводна глава тя полага началото на сложна картина, изтъкана от вражди и приятелства, щрихира портретите, издърпва нишките на сюжета към онзи момент, в който крехкият баланс ще започне да се руши. Следва втората и основна част, в която се разиграват драматични случки, а действието става силно сгъстено в психологически план. Появява се и нов отговорник за дегустаторките, мрачният и суров лейтенант Алберт Циглер. Завързва се една абсурдна любовна история, в която тялото и съвестта се борят в непримиримо противоречие, като най-страшни врагове. Романът може да бъде наречен исторически, доколкото е базиран върху исторически факти, документи, лични свидетелства и достоверно възстановява обстоятелствата и духа на онази епоха. Още по-вярно ще бъде, ако го наречем психологически, защото именно психологически са проблемите, които интересуват авторката, и нравствени са посланията, които изпраща. Над всичко стои проблемът за вината. Най-напред в личен план. Може ли човек да избира своето поведение в условията на тоталитарна принуда, когато всеки отказ от подчинение може да завърши със смърт? Какво преживява психиката, когато в нея се трупат непоносимо противоположни чувства и преживявания? Колко може да издържи и на каква цена? Как се променят „естествените“ отношения между най-близки до вчера хора? А след това в големия исторически план на колективната отговорност. Възможно ли обикновените немци да не са знаели какво точно се случва? И колко дълго ще носят вината онези, които са останали покорни, премълчали, но живи? Каква е цената на оцеляването? Ами милионите хора, които искрено са крещяли по площадите в еуфория и са обожавали своя Фюрер? Не че досега не е писано по тези въпроси. Розела Посторино обаче принадлежи към поколение, което вече може да погледне назад, без да изпитва срам, гняв и вина. Тя не съди, не дава оценки, не изразява дори отношение към поведението на своите герои. Просто се опитва да разбере, да вникне в лабиринта на тяхната психика и така, даже без да го знае – да ни подготви за последиците от всеки нов изблик на безумие в историята на човешкия свят.