Летният дом на Антон Чехов в Украйна е застрашен
Алисън Андерсън за една важна културна забележителност.
Една седмица след нахлуването на Русия в Украйна получих съобщение на английски език от една позната – нека я наречем Оля – от град Суми, в източната част на страната. Основан от казаци в средата на XVII в. на брега на река Псьол, Суми постепенно се е превърнал в зелен град с над четвърт милион жители, разполагащ с университети, фабрики, музеи, красиви православни църкви, катедрали и огромен закрит пазар.
В съобщението на Оля се казва:
В сравнение с Харков, Ахтирка, Киев и много други градове, ние сме доста добре. Въпреки това Сумската област е в челните редици на битката и уличните боеве и въздушните нападения се случват всеки ден. Градът е обкръжен от руските сили.
Най-вече сме изключително разтревожени за нашите храбри бойци и жители на града, но друго, което кара много хора да се притесняват, е културното наследство на града, особено съдбата на музея на Чехов.
Снощи е имало битка в близост до музея.
Бях посетил Украйна през 2010 г., но сега ми се струва, че това е друг век, друг живот: разглеждане на забележителности в Крим; обиколка на царските дворци; вечеря с изглед към Черно море; преди всичко изследване на следите, оставени от Антон Чехов, най-вече (но не само) в края на живота му. След Крим се отправих към далечния североизток, с нощен влак, до рускоезичния град Суми, където Чехов е прекарал две лета в младостта си. Посетих малкия музей там и бях топло посрещнат от тогавашната му директорка, Людмила Николаевна, и нейните сътрудници. Те ми помогнаха за изследването и си обещахме да поддържаме връзка. Няколко години по-късно, когато книгата ми беше публикувана, именно Оля помогна за изпращането на екземпляри в библиотеката на музея и ние продължихме да си кореспондираме за Чехов от време на време.
Чехов прекарва две последователни лета със семейството си в село Лука, недалеч от Суми, през 1888 г. и 1889 г. в имението на обеднялото семейство Линтварьови, което им дава под наем малко бунгало. В Псьол те плуват, ловят риба и гребат; канят приятели на гости, организират концерти и четения, вечерят и флиртуват. Чехов работи върху няколко разказа и една пиеса („Дървеният демон“).
В писмата си той пише с умиление за времето, прекарано в Украйна, която тогава е провинция на Руската империя.
Аббазия (днешна Опатия, Хърватия) и Адриатическо море са хубави, но Лука и Псьол са по-добри.
Брат му Николай умира от туберкулоза на второто лято и е погребан в местното гробище; след погребението семейството прекарва известно време в манастира в близката Ахтирка. Домакините им в Лука стават приятели за цял живот; регионът и неговите жители са източник на богато вдъхновение за младия писател.
Чехов често е смятан за най-великия писател на разкази в света и може би отстъпва само на Шекспир по броя адаптациите на неговови творби. Той е не само руски писател, но и световен. Суми с право се гордее, че е изиграл важна роля в живота му и че продължава да почита наследството му от 1960 г., стогодишнината от рождението му, когато бунгалото, превърнато от болшевиките в училищна библиотека, е възстановено в първоначалния си вид и се превръща в музей.