Светът на съвременния „Кишот“ – абсурд или реалност?

– В наше време всичко може да се случи – обясни тя. – Това чух по телевизията.

Последната книга на британския автор от индийски произход Салман Рушди впечатли международната сцена още с излизането си преди три години. Но в контекста на днешния ден тя става все по-актуална. Особено след като разядената ни от вътрешни проблеми демократична общност допусна жестокото нападение срещу един от най-мъдрите си писатели. За щастие Рушди оцеля след множеството прободни рани, макар и за сметка на зрението на едното си око и движението на едната си ръка. Атаката, случила се на 12.08.2022 г. в Ню Йорк, повдигна редица въпроси, свързани с международните отношения, сигурността, екстремистките движения, свободата на словото, религиозните конфликти и прочее актуални проблеми на съвремието ни.

Голяма част именно от проблемите на демокрацията като цяло (и на САЩ в частност) се засягат в романа „Кишот“. Той попадна в краткия списък на номинираните за „Ман Букър“ през 2019 г. и получи позитивни отзиви от голям брой авторитетни медии. Салман Рушди печели наградата „Букър“ още през 1981 г. за „Среднощни деца“, както и редица други престижни отличия през годините, сред които рицарско звание от кралицата във Великобритания за заслугите си към литературата през 2007 г. и висшето френско държавно отличие „Орден за изкуство и литература“ през 1999 г. В това, разбира се, няма нищо изненадващо – проницателността и интелигентния хумор на писателя не могат да останат незабелязани. Още със „Сатанински строфи“ (1988) Рушди си създаде име на гениален и провокативен разказвач. Заклеймяването му като безбожник от ислямската общност, смъртната заплаха, преследванията и изгнаничеството, отредени му в края на 80-те от тогавашния ирански главнокомандващ аятолах Хомейни, почти пророческата му книга „Ярост“ (2001), атентатите срещу неговите преводачи и издатели, паричната награда за главата му... – всички тези събития са само потвърждение на огромното въздействие, което оказват неговите книги.

„Кишот“ ни представя една иронична, абсурдна и заплетена история, която обаче изобличава огромна част от проблемите на заобикалящата ни реалност. В книгата се преплитат две основни сюжетни линии – тази на писателя Сам Дюшан и тази на неговия герой Кишот, – действието се развива на границата между Абсурда и Действителността. Още от имената на героите става ясно, че книгата е пълна с референции към други личности, култури и епохи – в този роман можем да открием всичко – от Сервантес, Чеслав Милош, Ролан Барт и Фелини, през индийски културни и езикови специфики, до съвременните риалити предавания на Америка. От задълбоченото познаване на литературни стилове и социокултурни предпоставки, през философските, дълбоко психологически наблюдения над модерното общество, до почти космическата компетентност по отношение на човека и човечеството, емоцията и вътрешния свят на личността. Въпреки безбройните препратки, постмодернистичния стил и всеобхватните познания на Рушди, книгата няма претенции да бъде елитарна – намигванията са допълнение за по-подготвените читатели, но и без тях „Кишот“ си остава оригинален роман със запомнящ се наратив, разказан по много увлекателен и открояващ се начин. Впечатляваща е лекотата, с която авторът успява да вплете, разнищи и осмисли толкова много от глобалните несъвършенства в по-малко от петстотин страници. А брилянтният превод на Надежда Розова (с прилежащите му бележки под линия) позволява на българския читател да се ориентира сред множеството референции и да се наслади на пълнотата на историята.

Сам Дюшан (умела препратка към художника Марсел Дюшан и абсурдистските движения в изкуството от първата половина на двадесети век) е неуспешен индийски писател, живеещ в САЩ, с множество семейни и лични проблеми. Вече на средна възраст той се отказва от посредствените шпионски романи и се заема да напише една по-различна и доста ексцентрична история. С изненада авторът открива прилики между себе си и своя нов налудничев персонаж, а маниите му започват да се превръщат в истина. Постепенно човешкото съзнание и взаимоотношенията между близки хора се оказват много по-смразяващи от тайните агенти. Излишно е да се споменава тук самоиронията на Рушди и заигравката със собствената му биография. Що се отнася до Кишот, той също е застаряващ индиец, пребиваващ в Америка, чийто мозък е увреден от прекаленото гледане на телевизия. Бидейки един съвременен Дон Кихот, той предприема пътуване със своя въображаем син Санчо. Целта на пътуването е да стане достоен за своята възлюбена – популярната телевизионна водеща Салма Р. (тук освен донкихотовското скитане долавяме и връзка с източните религии и пътешествията с цел духовно израстване и постигане на хармония със себе си и вселената). И докато следим история в историята и съпреживяваме метаморфозите на един луд, неусетно се озоваваме в пространството, което виждаме всеки ден през собствените си прозорци. На пръв поглед хаотичен живот, в който обаче всичко е свързано с невидими нишки. Пълен с хора, размишляващи за Бог и Човек, за правилно и грешно, за себе си и другите, с несподелени любови, неуспехи и вина, с малки радости и частични победи над себе си, с добри намерения и заплетени обстоятелства. Човечество, вървящо стремглаво към своя злощастен край, но и неспиращо да се надява на спасение.

Романът съдържа елементите на типична антиутопия. И като всяка добра антиутопия, книгата назовава огромна част от проблемите на съвременната епоха. Фантстичната вселена на Рушди успява да побере най-важните обществени дефекти на днешния ден. Паралелни светове – истински и измислен – се пресичат, а в бъркотията разпознаваме нашето „тук и сега“. Заобикалящата ни разруха, но и искрицата надежда. Кишот и Санчо, Братът и Сестрата, Бащата и Сина, Възлюбената и един случващ се апокалипсис. Салман Рушди ни оплита в магията на измислени светове, но в тази уж фикция виждаме саморазрушаващата се Америка с нейните републиканци и расисти, зависимости и заблуди, вятърни мелници и вечни мечтатели. Тази Америка на неограничените възможности с нейната „диктатура на щастието“ (както я нарича Дубравка Угрешич), с безкрайните реклами, внушения и телевизионни канали, става метафора за цялата западна цивилизация, а романът ни показва нагледно изкривяванията, до които може да доведе всичко това.

Щрак. Новинарски канали. Нормалното са оръжия и нормалната Америка, която страшно иска отново да бъде велика. А после има друго нормално, ако цветът на кожата ти не е какъвто трябва, и трето, ако си образован, и четвърто, ако смяташ, че образованието е промиване на мозъци, има и Америка, която вярва в ползата от ваксинирането на децата, и друга, която твърди, че това е измама, затова всичко, което някой нормален вярва, е лъжа за друг нормален, а всичко това е по телевизията, зависи какво гледаш, така че, да, объркващо е. (...) 

- Нормалното не ми се струва никак нормално – осведомявам го.

- Нормално е да се чувстваш така – отговаря ми.

„Кишот“ на Салман Рушди е едновременно смешна и измислена, но и плашеща и много истинска книга. „Кишот“ е предупреждение, мигаща жълта сигнална лампа, голям червен знак STOP. Освен задълбочен анализ на индивидуалната човешка личност, на отношенията в семейството, на тези между мъж и жена, брат и сестра, баща и син, тази история е и рентгенова снимка на колективното, на която се виждат всички счупвания и скъсвания на обществото. Жлъчна сатира на новия век, примесена с многото знания на автора за света и човека, написана в магически стил, която си заслужава да бъде прочетена поне няколко пъти.