„1Q84“ е Мураками в пълния му блясък

Смятан от мнозина, при това напълно оправдано, за най-плътния и най-добър роман на Харуки Мураками, „1Q84" обединява основните мотиви в творчеството му (паралелни реалности, изчезващи хора, музика, опит за постигане на невъзможното, магически реализъм в градски условия, невъзможна любов) и ги издига до нови висоти. Това не е любовен роман, макар да е роман за любовта. Не е и научнофантастична история, макар да има две реалности в нея. Не е и шпионски трилър, въпреки наличието на доста от неговите характеристики. „1Q84“ е Мураками в пълния му блясък. 

В края на краищата това е светът: една безкрайна битка на противоречиви спомени. 

Годината е 1984, Токио. Млада жена на име Аомаме следва загадъчното предложение на таксиметров шофьор и започва да забелязва озадачаващи несъответствия в заобикалящата я среда. Тя осъзнава, че е попаднала в паралелна реалност, която нарича 1Q84 – „Q“ означава „въпросителен знак“. 

Междувременно амбициозен писател на име Тенго се заема със съмнителен писателски проект. Дотолкова се увлича по творбата и нейния необичаен автор, че скоро досегашният му спокоен живот започва да се разплита.

Докато сюжетите на Аомаме и Тенго се преплитат в рамките на тази една година, научаваме за дълбоките и заплетени връзки, които ги свързват: красива тийнейджърка с дислексия и мистериозни способности; религиозен култ, който предизвиква престрелка с градската полиция; самотна, богата вдовица, която управлява приют за малтретирани жени; отвратително грозен частен детектив; кротък, но безмилостно ефективен бодигард; и особено настоятелен събирач на телевизионни такси.

Щом не го разбираш без обяснение, и с обяснение няма да го разбереш.

В „1Q84“ има и много музика – от самото начало романът започва с цитат от песента „It’s only a paper moon“, оригиналът на която е на Е. Й. Харбърг, но по-популярните ѝ версии са на Ела Фицджералд и Нат Кинг Кол.

Този свят е като цирк, изпълнен с илюзии. Но се превръща в истински, щом вярваш в мене ти. 

Една от основните музикални артерии, по които тече кръвта на „1Q84“ е „Симфониета“ на Леош Яначек. Тя зазвучава още в първа глава по време на клаустрофобичното задръстване, превръща се в основен лайтмотив на историята на Тенго и Аомаме и сякаш сама по себе си е герой в романа. В интервю за „Ню Йорк Таймс“ Мураками разказва, че избира пиесата заради нейната странност и макар до започването на книгата да е слушал произведението само веднъж по време на концерт, той е бил сигурен, че именно то му е нужно. След това, докато пише първа глава, го слуша още безброй пъти и така до последния написан ред. И макар „Симфониета“ да не е особено популярна пиеса в Япония по времето на излизането на „1Q84“, след това популярността ѝ нараства драматично.

В моята сърцевина не присъства нищото. А и самата тя не е суха пустиня. В моята сърцевина е любовта. Цял живот ще обичам онова десетгодишно момче Тенго – силата му, интелигентността му, добротата му. Той не съществува тук, при мен, но плът, която не съществува, няма и да умре, а и непоетите обещания никога не се нарушават. 

В сърцевината си „1Q84“ е любовна история за надеждата, че има паралелна реалност, в която невъзможната в този свят любов е възможна другаде, и че ако на тази любов е писано, то тя ще издържи на всички предизвикателства на съдбата, колкото и чудати да са те. Най-амбициозното начинание на Харуки Мураками: незабавен бестселър в родната му Япония и огромно постижение на въображението на един от най-почитаните съвременни писатели.