Седмично четиво: Любовта трае три години
Откъс от една от най-знаковите книги на Фредерик Бегбеде „Любовта трае три години“
В „Любовта трае три години“ главният персонаж Марк току-що се е развел и – тъй като е повърхностен опортюнист – е решил да напише книга за това. Той има теория, според която любовта не трае повече от три години, и тук – докато разказва за възходите и паденията на брака си и ни превежда през дръзки нощни клубове, суетни офиси и бездушни дизайнерски апартаменти – той използва теоретични и емпирични методи, за да докаже правотата си. Книгата е едновременно страшна и забавна, чете се като дневник: понякога нежен и истински, понякога фантастичен и жесток, изпъстрен с острите реплики и характерното остроумие на Бегбеде.
Представяме откъс от една от най-знаковите книги на Фредерик Бегбеде.
I
С времето преставаш да обичаш
ЛЮБОВТА е предварително изгубена битка.
Отначало всичко е прекрасно. Дори вие. Толкова сте влюбен, че не можете да дойдете на себе си. Всеки ден носи своя лек товар от чудеса. На този свят никой никога не е познал такова наслаждение. Щастието съществува и е съвсем просто: едно лице. Цялата Вселена се усмихва. В продължение на една година животът се състои от поредица слънчеви утрини, дори следобед, когато вали сняг. Пишете книги за това. Жените се колкото се може по-бързо – защо да му мисли човек, когато е толкова щастлив? Мисленето натъжава; животът взема връх.
Втората година нещата започват да се променят. Станали сте нежен. Горд сте със съпричастието, установило се между вас и вашата половинка. Разбирате жена си „от половин дума“. Каква радост е да се чувствате едно цяло. Минувачите вземат съпругата ви за ваша сестра: това ви ласкае, но променя отношението ви. Правите любов все по-рядко, но това не ви притеснява. Убеден сте, че всеки изминал ден укрепва вашата любов, а краят на света не е чак толкова далеч. Защитавате брака пред неженените си приятели, които вече не могат да ви познаят. Самият вие сигурен ли сте, че можете да се познаете, докато повтаряте научения наизуст урок и не смеете да се заглеждате към свежите госпожици, от които улицата грейва?
Третата година вече смеете да се заглеждате към свежите госпожици, от които улицата грейва. Вече не разговаряте с жена си. Прекарвате по цели часове в ресторанта, заслушвайки се какво приказват на съседната маса. Излизате все по-често: това ви служи за оправдание да не се чукате. Не след дълго настъпва моментът, когато вече не можете да понасяте съпругата си секунда повече, тъй като сте влюбен в друга. Не сте се излъгали само в едно: действително животът има последната дума. Третата година носи една добра и една лоша вест. Добрата е че отвратена, жена ви ви напуска. Лошата, че започвате нова книга.
II
Празничен развод
За да можеш да караш пиян, достатъчно е да се целиш между сградите. Марк Мароние завърта газта и скутерът му дръпва напред. Накланяйки се, се плъзга между колите. Докато ги изпреварва, те примигват с фарове, надуват клаксони като на селска сватба. Ирония на съдбата: Мароние тъкмо празнува своя развод. Тази вечер прави своята обиколка No 5 Б и не бива да губи време: пет места едно след друго („Кастел“ – „Бюда“ – „Бюс“ – „Кабаре“ – „Куин” [1]), програмата е доста напрегната, така че можете да си представите какво представлява 5 Б, която, както личи по названието, се прави два пъти за една нощ.
Често излиза сам. Светските люде са самотни същества, изгубени сред обилие от смътни запознанства. Те черпят увереност от ръкостисканията. За тях всяка прегръдка за поздрав е трофей. Придават си важност, здрависвайки се с известни личности, докато самите те не си помръдват пръста да свършат нещо. Гледат да посещават само шумни места, за да не се налага да говорят. Празниците са дадени на човека, за да може да прикрива мислите си. Малцина имат толкова много познати, колкото Марк, и малцина са толкова самотни.
Тазвечерният празник не е като другите. Това си е парти по случай развод! Ура! Като начало си поръча по бутилка във всяко заведение. Освен това личи, че към всяка се е отнесъл с подобаващо уважение.
Марк Мароние, ти си Цар на нощта! Всички те обожават, където и да отидеш, съдържателите те целуват по устата, пререждаш чакащите на опашка, дават ти най-добрата маса, знаеш фамилните имена на околните, смееш се на всички вицове (особено на най-тъпите), дават ти безплатно дрога, навсякъде публикуват твои снимки без каквато и да било причина, да не повярва човек колко си се издигнал в обществото само за няколко години светски живот! Същински тузар! Светски лъв! Я ми кажи тогава за какъв дявол се чупи жена ти?
– Разделихме се по взаимно несъгласие – измърморва Марк на влизане в „Бюс“. Сетне добавя: – Ожених се за Ан, защото беше ангел. Поради същата причина сега се развеждам. Мислех си, че търся любовта, до деня, когато установих, че всичко, което искам, е да се отърва от нея.
Ангелът отлита и той променя темата.
– Брей! – възкликва той, – тукашните мадами не са за изхвърляне, трябваше да си измия зъбите, преди да дойда. Ало, госпожице, вие сте прекрасна като цвете. Ще ми позволите ли да ви съблека?
Такъв си е Марк Мароние: прави се на костюмиран гадняр, защото го е срам да бъде нежен. Неотдавна навърши трийсет, една никаква възраст, когато си твърде стар, за да бъдеш млад, и твърде млад, за да бъдеш стар. Прави всичко каквото може, за да поддържа репутацията си, от страх да не разочарова някого. В старанието си да подражава на себе си се е превърнал в собствената си карикатура. Уморително е да се държиш неадекватно и дори обидно, докато се силиш да докажеш, че си чувствителен и умен, макар да се правиш на повърхностен злобар. Затова сам си е виновен, че когато се провиква на дансинга: „Урааа! Разведох се!“, никой не отива да го утеши. Само лазерът на дансинга промушва като шпага сърцето му.
Настъпва моментът, когато местенето на единия крак пред другия, по възможност в една посока, се превръща в проблем. Криво-ляво, успява да яхне скутера. Нощта е мразовита. Марк дава газ до дупка и усеща как сълзите се стичат по лицето му. Сигурно е от вятъра. Клепките му са вцепенени. Не носи каска. Долче вита ли? Каква долче вита бе? Къде е тя? Твърде много спомени, твърде много неща за забравяне, мъчно ще изтрие всичко това, ще се наложи да преживее доста нови приятни моменти, за да забрави предишните.