Творческо писане с Елена Феранте

„Между полетата на страницата“ на Елена Феранте съдържа три „майсторски класа“ за широка публика, продължаващи традицията на емблематичните Lectiones Magistrales, чието начало е положено от Умберто Еко в Болонския университет през първите години на XXI век, и едно есе за конференцията на италианисти, посветена на Данте и други класици. Черпейки от богатия си опит на читателка и романистка и от творчеството на световни писатели и поети, Елена Феранте въвлича слушателите и читателите в магията на творческото писане. След часовете при Габриел Гарсия Маркес, Маргарет Атууд, Рей Бредбъри, Георги Господинов и Олга Токарчук се настаняваме в „лекционната зала“ на Елена Феранте

Всичко започва с един молив и един лист

Феранте разглежда писането като физически акт, при който писателят „улавя“ мисълта. Но Азът, който изписва буквите върху листа, отбелязва тя, „не успява да задържи ясно и отчетливо мисълта видение, което винаги идва първо, което винаги е минало и затова е склонно да се затъмнява“. Сякаш писателят постоянно се надбягва с времето в опит да вкара в ред мислите (които в случая можем да възприемаме като заформящия се във въображението сюжет). 

Този, който пише, няма име

За да създава, писателят трябва да излезе от себе си и своята несигурност – да се превърне в „чиста чувствителност, която се храни с азбука и произвежда азбука вътре в някакъв неудържим поток“. Тази идея, че пишещото същество е отделно от реалната личност, е взета от Вирджиния Улф и „Дневникът на една писателка“. Но всъщност Елена Феранте по-скоро разсъждава върху написаното от Улф, отколкото да припознава напълно своето преживяване в думите ѝ, по подобен начин разглежда Самюъл Бекет и „Неназовимото“. Сред мислите на големите писатели Феранте търси обяснение на едно непонятно явление – създаването на история. 

Италианската романиска ни напомня колко важен е диалогът ни с писателите преди нас, защото всички се опитваме да си отговорим на едни и същи въпроси. Като се запознаваме с мислите на пишещите преди нас, осмисляме по-добре и своя пишещ А – онзи, който няма име. Може би именно затова казват, че писането е самотна дейност – защото трябва да оставиш дори своята ежедневна личност извън решетките на листа.

„Кажи го както си е“ – Дени Дидро

„Събирах фрагменти“, споделя Феранте, „вмъквах ги един в друг, получаваше се разказ“. Писателката разследва един от големите въпроси в литературата – възможна ли е истиността в писането? Фертанте възприема всеки писател като криво огледало, което умее да пречупва реалността единствено през своята гледна точка. Именно затова писателката се отдалечава от думите на Дидро и създава свое собствено мото – „Кажи го в границите на възможното“ – защото дори когато се стремим към истинност, тя никога не може да преразкаже дословно реалността, винаги остава просто нейна имитация. Едновременно с това Феранте не изключва възможността за пресъздаване (като противоположност на създаване) на „живия живот“.

Нашето писане не може да не работи върху написаното 

Дори да се опитваме да отхвърлим вече съществуващи образи и т.нар. „лоши думи“, те остават наше наследство. „Писането трябва неминуемо да се съпостави с друго писане и именно от територията на вече написаното изскача случайно фразата, от която започва една прилична книжка или великата книга, сочеща посоката и изграждаща уникална вселена от думи, фигури и конфликти.“ Тук Феранте отваря възможност да заговорим за клишета, за четирите сюжета на Борхес, writing culture и редица други интересни теми.

Това са само някои от основните съвети на Елена Феранте. Освен за писане, тя говори и за „сладостния нов стил“ на Данте, продиктуван от Любов, и поетическия образ на Беатриче. Читателят има възможност да вникне и в методиката на авторката по отношение на конкретни романи, като „Тягостна любов“ и „Гениалната приятелка“. „Между полетата на страницата“ ще допадне не само на любителите на прозата на Феранте, но и на всички пишещи (особено тези от нас, любопитни да разнищят практиките на успешните писатели).