Салман Рушди и историите, родени в полунощ

Когато „Родените в полунощ“ излиза от печат, първият читателски отзив гласи: „Авторът трябва да пише разкази, докато не овладее романната форма“. За щастие, нито издателят на книгата, нито авторът ѝ се отнасят сериозно към този отзив - тъкмо обратното, Салман Рушди напуска работата си в рекламата и се посвещава на писането. Славата не закъснява: през 1981 г. „Родените в полунощ“ печели „Букър“, една от най-значимите литературни награди. А фактът, че романът продължава да буди интерес 43 години след първото си издание, означава, че четенето, наред с разказването на истории за свободата и независимостта, е начин да засвидетелстваме собственото си оцеляване.

Салман Рушди е роден през 1947 г. в Бомбай. Като тийнейджър постъпва в училище в Англия, учи история в Кеймбридж, а в началото на професионалния си път се изявява като журналист и автор на рекламни текстове. След публикуването на романа му „Сатанински строфи“ през 1988 г. иранският аятолах Хомейни издава т.нар. фетва – указ, който призовава писателят да бъде ликвидиран. По онова време екземпляри от книгата, заклеймена като богохулна, са изгаряни публично в целия мюсюлмански свят. Това принуждава Рушди да се уедини и да се движи неотлъчно обграден от охранители. С годините започва да се включва все по-активно в публичния живот, пътува, чете лекции, среща се с читатели. Така се стига до онзи зловещ летен ден на 2022 г., когато става жертва на покушение по време на събитие в Ню Йорк, извършено от силите на омразата и варварството. В резултат на това губи едното си око, пораженията за психиката му едва ли може да се измерят. След тази брутална атака писателят написва есето „Нож: Размисли след опит за убийство“, чиято премиера се очаква на 16 април 2024 г. За Рушди тази мемоарна книга е начин „да отговори на насилието с изкуство“.

Сред последните заглавия на Салман Рушди, издадени у нас, е романът „Кишот“ (2019), който е така всеобемен откъм теми и благодатен за размисъл, че спокойно може да бъде окачествен като експериментална фикция. Идеята за написването му като постмодерен прочит на „Дон Кихот“ се ражда по повод на 400-ата годишнина от смъртта на Сервантес. И ако крайната цел на героя разказвач Сам Дюшан и на неговото творение Кишот са опрощението и диренето на спасение отвъд токсичната култура на нашето време, то абсолютната цел на автора е удоволствието да изследваш себе си и света през писането. Защото неизследваният живот не си струва да бъде живян, както казва Сократ, цитиран от Рушди. „Кишот“ е своеобразна пикареска, в която приключенията на главния герой се развиват в Тръмпландия. Вплетени са мотивите за относителността на доброто и злото, морала на фармацевтичната индустрия, мигрантите и кризата на идентичността, ваксините и „световната конспирация“, досадния култ към младостта, както и представата за историята, която винаги е по-мъдра от разказвача, изпреварва живота и го тласка в неведома посока.