Франсис Скот Фицджералд: Бардът на Ерата на джаза

Бурните двайсет години, The Roaring Twenties, Les Années folles – двайсетте години на миналия век, които в западния свят се характеризират с икономически просперитет, революция в модата и музиката, радикални промени в социалния живот, разчупване на традициите, въвеждане на нови за времето си технологии, освобождаване на нравите. През тези години протича младостта на Франсис Скот Фицджералд, бъдещият голям американски писател, който ще възпее времето, наречено Ера на джаза, и ще популяризира това название в своите разкази.

Фицджералд е роден през 1896 г. в Сейнт Пол, щат Минесота, в семейство от средната класа. Израства в щата Ню Йорк, където посещава Принстънския университет, сприятелява се с бъдещия литературен критик Едмънд Уилсън, поддържа романтична връзка с Джиневра Кинг, чикагската светска лъвица, прототип на не една от бъдещите му героини, след което, отхвърлен от семейството ѝ поради ниския си социален статус, зарязва учението и са записва в армията по времето на Първата световна война. Малко по-късно среща и се влюбва в Зелда Сеър, която се съгласява да се омъжи за него едва след като първият му роман, „Отсам рая“ (1920), постига голям финансов успех и предизвиква истинска културна сензация. Следват „Красиви и прокълнати“ (1922), а през 1925 г. се появява „Великият Гетсби“. Оценяван понастоящем като един от най-великите американски романи, при публикуването си „Великият Гетсби“ получава поздравления от критиката, но се радва на скромен търговски успех.

Междувременно психичното здраве на Зелда се влошава, поставена ѝ е диагноза шизофрения и се налага да бъде приета в психиатрично заведение, където остава до края на живота си. От своя страна, Фицджералд става все по-зависим от алкохола. През 1934 г. излиза последният му роман, „Нежна е нощта“, в който описва трагичната си семейна история. По това време Голямата депресия е все още в разгара си и за да преживява, Фицджералд се премества в Холивуд, където се опитва да направи кариера на сценарист, но го уволняват поради непродуктивност. В Холивуд живее с журналистката Шейла Греъм и започва да пише останалия незавършен роман „Последният магнат“.

През този период Фицджералд вече страда от хроничен алкохолизъм, депресия, тревожност, безсъние, дълбоко разстройство на личността. Умира от сърдечен удар през 1940 г. на 44-годишна възраст. Според някои негови биографи Фицджералд успява да пребори алкохолизма си, но по време на абстиненция получава епилептични припадъци, един от които го убива.

След смъртта му книгите на Франсис Скот Фицджералд се превеждат навсякъде по света и достигат милионни тиражи. От 1921 до 2012 г. по тях са заснети 17 филма, като се започне от „Офшорният пират“ и се стигне до поредната екранизация на „Великият Гетсби“.

Кой е Великият Гетсби? Гетсби е мистериозна личност, обитаваща вечно огряна от светлини къща, в която от сутрин до вечер кипи светски живот. За Гетсби, който не говори за себе си, се носят всякакви слухове – относно придобитото му богатство, предишния му живот, парите и любовниците му. Този тайнствен милионер живее близо до Ник Карауей, разказвача на историята, а домът му е посещаван и от Дейзи Бюканън, красива светска дама, съпруга ѝ Том Бюканън, също милионер и приятел на Ник, гаражиста Джордж Уилсън и жена му Мъртъл, любовница на Том. Дългогодишната страст на Гетсби към Дейзи, която така и не съумява да избере между него и съпруга си, е един от централните конфликти в творбата. От своя страна, Дейзи е двойничката на Джиневра Кинг, младежката обсесия на самия Фицджералд. Цялата тази история, заедно с разкритията за истинското минало на Гетсби и трагичната развръзка, се развива в Ерата на джаза, по време на сухия режим, на фона на строгото социално разслоение, оказало своето пагубно влияние върху живота на първото „изгубено поколение“.

С „Великият Гетсби“ Франсис Скот Фицджералд влиза в литературната история като един от великите американски писатели не само с умелото представяне на сюжета и героите, но и като постига върха на своя своеобразен и останал уникален език. Неговите образи, метафори, понякога енигматични стилистични фигури са били и продължават да бъдат обект на анализ, на тълкуване, изучават се в американските училища, а в университетите им посвещават академични студии.

Всичко, написано от рано отишлия си Фицджералд е достойно за внимание и възхита. И все пак два от романите му държат палмата на първенството – „Великият Гетсби“, разбира се, и последният завършен, „Нежна е нощта“. Този роман, написан вече след края на Ерата на джаза, в периода на отрезвяването, ни пренася в Южна Франция през късните двайсет години на миналия век, за да ни запознае с историята на Дик и Никол и тяхната трагична любов през погледа на младата актриса Розмари и на обкръжението им от американци, свикнали да прекарват лятото си на Ривиерата. Дик е обещаващ млад психиатър и съпруг на богатата Никол, преживяла тежка травма в детството си. Двамата прекарват щастливи и трудни години, докато водят живот на блестяща, обожавана от всички двойка, укриваща своята тайна, преди да настъпи неминуемият залез на чувствата. Във всичките произведения на Фицджералд има немалко автобиографични елементи, но в „Нежна е нощта“ те са определено най-многобройни. „Нежна е нощта“ е пар екселанс автобиографичен роман за постепенния упадък на един млад човек с твърде крехка психика, за да устои на своето време, и заедно с това изпълнена с носталгия картина на същото това време. Дик и Никол (Франсис и Зелда), обсебили съзнанието на читателите още с излизането на романа, и до днес не са изгубили нищо от своето магическо очарование. Самият Фицджералд смята тъкмо този роман за своя най-добра творба. Макар и приет по-скоро резервирано, подобно на „Великият Гетсби“, с годините „Нежна е нощта“ придобива все по-голяма популярност и през 1998 г. е класиран от изд. „Модърн Лайбръри“ на 28 място сред стоте най-добри англоезични книги на 20 век.

А Франсис Скот Фицджералд ще остане завинаги вдъхновеният и трагичен бард на Ерата на джаза.

Франсис Скот Фицджералд Великият Гетсби Нежна е нощта Ерата на джаза The Roaring Twenties