Най-съкровената и интимна същност на Пабло Неруда

Провъзгласих те за царица.
Има по-високи от теб, по-високи.
Има по-чисти от теб, по-чисти.
Има по-красиви от теб, по-красиви.
Но царицата си ти.  

На 4 октомври за първи път на български беше публикуван сборникът на Пабло Неруда „Стиховете на Капитана“. Любовните стихотворения са посветени на бъдещата съпруга на поета, Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри. Това е едно от най-забележителните му произведения, публикувано за първи път анонимно в Неапол през 1952 г., тъй като по това време той все още е женен. Самоличността на автора е разкрита едва през 1963 г. и произведението се утвърждава като едно от най-великите в испаноамериканската литература. Страстно чувствена и изригваща с цялата еротична мощ на една нова любов, творбата се е превърнала в класика за влюбените читатели по света. 

Споделяме послеслова на Калин Коев към изданието. 

В издателското каре на първото издание на стихосбирката с любовна лирика „Стиховете на Капитана“ е записано: „Тази книга от неизвестен автор се отпечата в Неапол на 8 юли 1952 година в печатницата L ́Arte Tipografica. Редактор на изданието е Паоло Ричи, тиражът е ограничен на 44 екземпляра, книгата не се разпространява по книжарниците. Всеки екземпляр е поименен“. Между хората, които получават екземпляр от книгата, са: 1. Матилде Урутия (по-късно съпруга на Пабло Неруда); 2. Пабло Урутия (предполагаем син на Пабло Неруда и Матилде Урутия, който така и не се ражда); 3. Пабло Неруда...; 6. Иля Еренбург...; 10. Жоржи Амаду...; 13. Назъм Хикмет; 14. Палмиро Толиати; 15. Лукино Висконти...; 22. Ренато Гутузо; 23. Паоло Ричи... Оттогава стихо- сбирката претърпява множество издания. Нейното авторство е разкрито единайсет години по-късно в Pablo Neruda, Los versos del Capitán, Buenos Aires, Losada, 1963.

Любовта не е централна тема в поезията на Пабло Неруда. В огромното му творчество, състоящо се от над сто хиляди стиха, тя е само прашинка. В младежките си години публикува „В здрачината“ (Crepusculario), „Ентусиазираното момче с прашка“ (El hondero entusiasta), „Двайсет поеми за любов и една отчаяна песен“ (Veinte poemas de amor y una canción desesperada), малко по-късно ще публикува „Стиховете на Капитана“ (Los versos del Capitán). Във всички тях излива „Цялата любов в чаша, широка колкото земята, всичката любов със звезди и с бодли“. Години по-късно ще публикува „Сто сонета за любовта“ (Cien sonetos de amor), посветени на последната му жена и окончателна любов – Матилде. Тук любовното чувство е „може би гласа на дъжда, който плаче, една счупена камбана или едно разсечено сърце...“. В тези стихосбирки Неруда всъщност разкрива не една конкретна любов, а архетипа на любовта по начин, толкова магически реален, че всеки възторжено от- крива нови измерения на любовта. Тази негова уникална способност да събуди и изрази чувствата на другите, като говори за своите собствени, ще остане негова ярка поетическа характеристика през целия му живот. Любовната поезия на Неруда винаги ще има читатели, защото винаги ще има момичета с искрящи очи и неспокойни момчета или загадъчни жени и мъже с побелели коси, които тайно или наяве живеят или мечтаят изгаряща любов, за каквато прекрасно и страстно говори Неруда.

„Стиховете на Капитана“ заемат особено място в творчеството на Неруда. Стихосбирката се появява спонтанно, като лична несподелена необходимост пред една внезапна, незаконна любов; тя е първата след публикуването на неговото най-голямо поетическо произведение „Всеобща песен“ (Canto General), над което работи девет години и което е сравнимo със „Стръкчета трева“ на Уолт Уитман. Именно то го превръща в поета на Южна Америка и на света, така както „Стръкчета трева“ превръщат Уитман в поета на Северна Америка и на света. „Всеобща песен“ и „Стиховете на Капитана“ са двата най-високи върха в поезията на Неруда. „Всеобща песен“, която се състои от около петнайсет хиляди стиха, е сублимната субстанция на поетическия му талант, тя представлява една магическа и необятна на факти, идеи и чувства поетическа енциклопедия на Латинска Америка; със „Стиховете на Капитана“ той открива своята най-съкровена интимна същност – открива окончателната любов.

Спори се кой е авторът на пролога към книгата, озаглавен „Писмо на Росарио де ла Серда“. Едни твърдят, че е самата Матилде Росарио Урутия Серда, последната жена на Неруда, казва се, че след неговата смърт в устни изявления е декларирала, че тя е единственият автор на този пролог. Други са сигурни, че автор е Неруда. Каквато и да е истината за авторството, прологът придава загадъчен ореол на поетическото послание, още повече че става дума за любов, в която винаги и неизбежно присъства тръпнеща мистерия. Днес се знае, че истинската причина за тази анонимност не е поетически прийом, или най-малкото не е основната причина, а е опит да се прикрие внезапно и неустоимо възникналата любов между Матилде и Пабло, който по онова време е женен за чилийската художничка Делия дел Карил, с цел да ѝ бъдат спестени ревност, обида и страдание.

Неруда не е мислил да публикува „Стиховете на Капитана“, те са написани под бурния порив да излее в думи любовната страст, която изпитва към своята любима; плътското в тези стихове е така стихийно неудържимо, както в никое друго негово любовно откровение. „Стиховете на Капитана“ са вулкан, който изригва и залива с нажежена лава от любов душата и телата на двама анонимни влюбени, лудо отдадени на едно необуздано и безумно влечение.

Стиховете на Капитана Пабло Неруда Матилде Урутия любовни стихотворения