Чудесата на шведския ХIX век

Шведският писател Юнас Юнасон е стар познайник на българските читатели. През 2013 г. излезе на български неговият дебютен роман „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ (2009). Тогава се смяхме искрено и заедно с читателите на други трийсет и четири езика. Оттам нататък Юнасон публикува още шест романа; всички те са издадени в български превод, забавни са, имат своята вярна публика, но все някак не успяваха да достигнат искрящата развлекателност на първия, който междувременно беше продаден в тираж от четири милиона и половина по целия свят и екранизиран в успешен филм.

Седмият роман на Юнасон остава верен на дългите заглавия, специфични за този автор, но за пръв път успя да ме увлече и разсмее подобно на първия. Преди всичко защото Юнасон е намерил подходящото тематично поле: Швеция от средата на 19 век. С това той улучва няколко от характеристиките, необходими на един днешен роман, още повече идващ от някоя „малка“ литература, за да попадне в модерните очертания на представите за световна литература. Най-общо казано, той изглежда като онова, което Дейвид Дамрош нарече „творба-прозорец“, или книга, която отваря очите на публиката от различни страни за непознати, чудновати обстоятелства, места и епохи.

И пак по „рецептата“ на Дамрош, „Алгот и Ана Стина“ улучва точно пресечната точка между познато и непознато, възможно и невъзможно, исторически факт и литературна измислица. Плюс още нещо, което е съблазнително за широката публика, без да се вижда лесно на повърхността: тематично-структурната основа на фолклорната приказка от винаги любимия тип, в който бедни, умни, изобретателни герои побеждават своите страшни, големи и зли врагове. И всичко това в комбинация с типичния за Юхансон скандинавски хумор, присъщ на всеки добър разказвач на вицове: емоционално невъзмутим, сякаш отстранен от ситуацията, за която разказва.

Швеция в средата на 19 век е най-бедната страна в Европа: мрачна, изостанала, потънала в отчаяние. Положението на българския народ по същото време изглежда направо цветущо в сравнение с нея. (Скокът, който Швеция прави в последната четвърт на 19 век, ще стане любим пример за сравнение на българските писатели, които – вече в началото на 20 век, следят вълната на модерната скандинавска литература и се опитват да я популяризират у нас.) Шведското общество е поделено на няколко групи: привилегировани благородници, крехка буржоазия, селяни. Има също така арендатори, или надничари – хора, които нямат никаква недвижима собственост, и множество „скитници“, които във всеки момент могат да бъдат въдворени в някой мизерен приют за бедни.

Героите на романа са много пъстри, социално разнообразни, и принадлежат към всички от изброените групи, като се започне със самия крал Оскар I и се стигне до разорения свинар Алгот Улсон и проститутката Мая. Въпреки мизерията, в социалния климат на Швеция вече витае атмосферата на нови, абсурдни и направи „безумни“ идеи като социално равноправие и женска еманципация. (За Френската революция отпреди пет години се говори като за лудост, а Ибсен още не е написал своите драми.) Сред героите на романа са и две книги, издадени от печатаря Хелмут Цимерман и успешно продавани от дъщеря му Ана Стина: „Комунистическият манифест“ и романът „Приемливо е“ от свещеника-писател Карл Юнас Луве Алмквист. Сюжетът дава най-доброто от способността на Юнасон да намотае многопосочна, разнопластова плетеница от абсурдни случки и невероятни обрати. Характерите са ярки и живописни, без да претендират за психологическа убедителност, подобно на героите от фолклорна приказка. Хуморът е забавен и весел, обикновено идва от думите и поведението на героите, от сблъсъка на техните намерения с реалността.

Романът се чете леко, подходящ е за разведряване – точно като вълшебните капки срещу мрачни мисли, изобретени от аптекар Алгот Х. Утердал (бивш Улсон). А над всичко стои един, макар и неодушевен, герой: вездесъщият, всемогъщ бреневин – силна алкохолна напитка от картофи, нещо средно между немска водка, българска ракия и френски коняк. Финалът, както може да се очаква, е абсурдистки приказен: всичко, което е бил „вечно“ в началото, се оказва преобърнато като в средновековния карнавал. Отворен е дори пътят към сбъдване на двете най-невъзможни неща: социално и полово равноправие.

Юнас Юнасон Милена Кирова Алгот Ана Стина и чудодейното лекарство Радослав Папазов