Мелиса да Коста: Oт светлината на надеждата до мрака на „Хищници“

Новият ѝ роман е вече написан. Но какво от това? Има ли смисъл да продължаваш да разказваш истории, ако няма кой да ги прочете? Предишните ѝ две книги са в състояние на будна кома в Амазон. Нито един издател не проявява интерес към тях. За читателите може да се каже същото, но тя вярва, че да пише е онова, което е призвана да прави.

Обаче защо, защо, по дяволите, нищо не се случва?

Нова година, нов късмет, нали така се казва… Не обича клишета, но ще се възползва от възможността за ново начало. Така през януари 2018 г. тя решава да публикува първите 350 страници от новата си книга „Цялата небесна синева“ във френската онлайн платформа monBesteSeller. Идеята на платформата е, че всеки може да качи свое произведение или част от него, след което да получи обратна връзка от читатели под формата на коментари. Младата (почти 28-годишна по това време) писателка иска да види има ли смисъл изобщо да продължи с драматичната история на 26-годишния Емил, диагностициран с ранна форма на Алцхаймер, или да я остави да вегетира. Дали е подозирала, че не само има смисъл, но и това ще се превърне в романът, който ще я направи най-четения автор в цяла Франция?

Надали.

Но ето – година по-късно, през февруари 2019 година, името на Мелиса да Коста се появява на литературната карта във Франция и „Цялата небесна синева“ е издадена в хартиено тяло. Постепенно читателите го откриват и именно те са онези, които издигат романа до бестселър. Не мощна маркетингова стратегия, не упорити реклами. Представете си 2019 г. – без мощните адреналинови инжекции, които социалните мрежи бият временно на някои нови заглавия. Просто добра книга, която малко по малко намира път до огромен брой френски читатели.

Днес, седем години по-късно, онази млада жена, която стои в Амазон и се чуди дали някой ще кликне на книгите ѝ, отдавна се е превърнала в най-продаваният френски автор за последните няколко години. Романите ѝ са навсякъде не само в родната ѝ страна, но и в целия свят. Зад гърба ѝ стои един от най-уважаваните и сериозни френски издатели Albin Michel, а историите не само стигат до читателите – те попиват в сърцата им.

На български език Мелиса да Коста се появява през март 2024 година с „Цялата небесна синева“ (превод Красимир Петров, корица Таня Минчева). Успехът ѝ е мигновен, а година по-късно естествено следва и друга книга на авторката – „Утрешният ден“ (превод Росица Ташева, корица Таня Минчева). Интересното е, че и двата романа следват донякъде обща схема – млади хора, претърпели или напът да претърпят огромна трагедия, се опитват да съберат последните парчета от разбития си свят и да издигнат от него ново начало. Разбира се, и двете книги го правят по различен начин, но онова, в което Мелиса да Коста демонстрира съвършено майсторство в умението да върви по острието на мелодраматизма, без да се пореже. Което, трябва да признаем, е безкрайно трудно особено в литературния 21. век, когато всичко, което е можело да се каже или напише, е вече казано и написано. Човечността, емпатията и светлината в книгите на да Коста заковават вниманието от самото начало. Умението ѝ да разказва ужасяващо страшни житейски истории, без да залее читателя с излишни емоционални брътвежи, чиято цел е привличане на вниманието му по евтин начин, и в същото време на техния финал да успее да покаже, че всъщност мракът е съставен от светлина.

Но в началото на 2026 година Мелиса да Коста избира различна перспектива на мрака и поема литературен риск, като публикува роман, който е изненада за читателите ѝ. Риск е, защото не следва очевидно печелившата формула, която до този момент ѝ носи главозамайваща популярност. Но именно този риск е атестация, че писателката не е привлечена от славата и продажбите, а от разказването на истории, в нуждата на чието съществуване вярва безрезервно.

На пръв поглед лишен от сърцераздирателността и светлината на предишните ѝ произведения, „Хищници“ се гмурва в теми, нетипични за книгите на френската писателка дотук. Той е история за агресия, жестокост и самота, от която те побиват тръпки. Макар да е разгърнат с психологическата прецизност, типична и за предходните ѝ книги, този роман няма почти нищо общо с тях. Сякаш да Коста най-сетне си е позволила да нарича нещата с истинските им имена или да се изправи пред света, в който живеем, лишена от предпазния щит на надеждата.

Плачеше му се. Изпитваше желание да се разплаче, да се свие на топка и да избълва животното, което се бе настанило в стомаха му. Но Андре със своите ножици, с гнева и ругатните си му сочеше друг път. Друг начин да пребори животното.

Тони е 17-годишен младеж, който е отгледан главно от баща си Андре. Андре захранва Тони с жлъчните си житейски възгледи и агресивните си прояви, демонстрирайки му, че нищо не е по-силно от грубата сила. Само където греши. Тони обаче не знае това и опитва да подражава на баща си във всичко. Връзката между двамата е предпоставка за всичко, което ще се случи с момчето по-късно – бягството му от къщи, озоваването му в трупата на семеен цирк „Пулко“, хищното му желание да се изправи срещу хищниците от цирка и да ги надвие психически, ръбатото му влюбване в по-зряла от него жена… Тони се изправя срещу втората главна мъжка фигура в живота си, така наречения Падре, който е опитен звероукротител и в чието лице момчето открива бащината фигура. Действието в романа върви неусетно, примката му се затяга около сериозни теми като агресията и насилието, а читателят започва да се колебае – ще се появи ли онази светлина, която Мелиса да Коста така умело умее да извлича от мрака?

Никакъв шанс. Нямаше никакъв шанс да се изправи след този удар, защото Тони беше вложил в него цялата си мощ. Бе унищожил насилието чрез насилие.

„Хищници“ е психологически роман с много динамично действие, богат кръг от персонажи и обилна и точна информация относно цирковия живот и традициите на циганските семейства в него. Разбира се, заглавието не е просто метафора. Хищничеството пълзи из вените не само на човешките персонажи, но и на животинските, които са поредната изненада. Очевидността на паралела човек-животно е фина, но както става ясно на финала – съвсем нужна. Във времена, когато агресията често се романтизира и оправдава в името на любовта, Мелиса да Коста избира друга пътека.

След грандиозният успех на романите си през последните няколко години, френската литературна сензация излиза от рамките на feel good литературата и няма по-правилен момент за това. След като си спечелил доверието на десетки хиляди читатели идва времето да си поговориш с тях още по-сериозно. Защото насилието не се унищожава чрез насилие. И Мелиса да Коста разбира това съвършено.

Романът излиза по книжарниците на 7 август в превод на Росица Ташева и корица на Таня Минчева.

Мелиса да Коста Хищници Цялата небесна синева