Имат ли душа жените?

Очаквайте в поредица "Световна класика“ на "Колибри“ знаменитите "Персийски писма“ на Монтескьо в нов превод на Галина Меламед.

Към края на седмицата ще дойда да те видя. Колко приятно ще протекат дните заедно с тебе!

Неотдавна бях представен на придворна дама, която имаше желание да зърне чуждестранната ми физиономия. Стори ми се красива, достойна за очите на нашия монарх и за височайшо положение в свещеното убежище, където сърцето му намира покой.

Тя ми зададе хиляди въпроси за нравите на персийците и начина на живот на персийките. Изглежда, че животът в сарая не беше по вкуса ѝ и смяташе за отблъскващо десет-дванайсет жени да делят един мъж. Завиждаше на неговото щастие, но изпитваше състрадание към женската участ. Тъй като обича да чете, и то най-вече поезия и романи, пожела да ѝ разкажа за нашите. Онова, което ѝ разказах, удвои любопитството ѝ; помоли ме да дам да преведат откъси от някои книги, които съм донесъл. Направих го и след няколко дни ѝ изпратих една персийска приказка. Може би ще ти е приятно да прочетеш превода. 

По времето на шейх Али хан в Персия живяла жена на име Зюлема. Знаела наизуст целия Свещен Коран, нямало дервиш, който да разбира по-добре от нея повелите на светите пророци, отгатвала смисъла и на най-тайнствените тълкувания на арабските учени. Освен цялото това знание тя притежавала насмешлив ум и била шегобийка. Хората не долавяли дали се забавлява със слушателите си, или иска да ги образова.

Веднъж, докато била с приятелките си в зала в сарая, една от тях я попитала какво мисли за отвъдния живот и дали вярва в древната легенда на нашите мъдреци, че раят е само за мъжете.

Такова е общоприетото схващане - казала им тя. - Направили са всичко възможно, за да унизят нашия пол. Даже има народ, пръснат из цяла Персия, който наричат еврейски народ и чиито Свещени книги твърдят, че ние нямаме душа.

Тези толкова обидни мнения идват от гордостта на мъжете, които искат да отнесат превъзходството си дори в отвъдното и не мислят, че във Великия ден всички създания ще се явят пред Господа абсолютно равни, а добродетелите им ще бъдат единствените им предимства.

Бог ще бъде щедър и мъжете, които добре са живели и правилно са ползвали властта над нас, ще се окажат в рай, пълен с небесни красавици, и то такива, че ако ги види смъртен, веднага ще тури край на живота си от нетърпение да ги притежава. А добродетелните жени ще отидат в място блажено, където ще потънат в сладостен покой с божествени мъже, които ще им се подчиняват: всяка от тях ще има свой сарай, в който мъжете ще бъдат затворени и пазени от евнуси, далеч по-верни от нашите.

Чела съм - продължила тя - в една арабска книга, че някакъв мъж на име Ибрахим бил ужасно ревнив. Имал дванайсет невероятно красиви жени, с които се отнасял много сурово; не се доверявал на евнусите, нито на стените на сарая; държал жените под ключ, затварял ги в покоите им и не им разрешавал да се виждат и да разговарят помежду си; ревнувал дори от невинното приятелство. Във всичките му постъпки прозирала природната му жестокост; устата му никога не промълвявала нежна дума и постоянно се чудел какво да измисли, за да бъде робството им още по-тежко.

Веднъж, когато събрал всичките си жени в зала в сарая, една от тях, по-дръзка от останалите, го упрекнала заради лошия му нрав.

Ако човек всячески се старае да внушава страх, първото, което постига, е, че го намразват. Толкова сме нещастни, че няма как да не копнеем за промяна. Други на мое място биха пожелали смъртта ви, но аз искам единствено своята и тъй като се надявам да се освободя от вас само по този начин, бих умряла с наслаждение.“

Тези думи, вместо да трогнат Ибрахим, го разярили още повече, той извадил камата си и я забил в гърдите ѝ. "Скъпи дружки - казала тя, преди да умре, - ако Небето се смили над добродетелността ми, ще бъдете отмъстени.“ След това издъхнала и напуснала този нещастен живот, за да се отправи към обителта на удоволствията, където праведните жени се радват на вечно блаженство.

Отначало видяла прелестна зелена ливада, изпъстрена с ярки цветя; по средата се виел поток, чиито води били по-чисти и прозрачни от кристал. След това влязла в очарователни горички, огласяни единствено от птичи песни. Следвали прекрасни градини: природата ги била надарила с цялата си простота и великолепие. Най-сетне стигнала в чуден дворец, приготвен за нея, където се намирали небесните мъже, предназначени за нейните удоволствия.

Двама от тях веднага започнали да я събличат; други я придружили в банята и я напарфюмирали с омайни благоухания. След това ѝ дали дрехи, които били много по-разкошни от нейните. После я отвели в голяма зала, където горял огън от благовонни дърва и имало маса, отрупана с най-изискани ястия. Сякаш всичко било приготвено за чувствени наслади; от едната ѝ страна се носела божествено нежна музика, от другата танцували божествено красиви мъже, чието единствено занимание било да ѝ харесат. Но толкова удоволствия трябвало неусетно да я подготвят за още по-големи наслади. Отвели я в покоите ѝ и след като отново я разсъблекли, я положили във възхитително легло, където двама очарователно красиви мъже я поели в прегръдките си. И тогава тя изпитала истинско опиянение и блаженството надхвърлило дори желанията ѝ.

Не съм на себе си, бих помислила, че умирам, ако не бях сигурна, че съм безсмъртна. Не мога повече! Оставете ме: изнемогвам от силата на удоволствията. Да, успокойте ме; започвам да дишам и да идвам на себе си. Защо махнаха факлите? Защо вече не мога да виждам божествената ви красота? Да не виждам… Но защо да виждам? Връщате ме във вихъра на първоначалните ми пориви. О, богове, колко приятен е този мрак! Какво! Ще бъда безсмъртна, и то безсмъртна с вас? Ще бъда… Не, моля ви за милост, защото усещам, че вие никога няма да спрете.

След многократни молби най-сетне ѝ се подчинили, но едва когато наистина го поискала. Отпуснала се и заспала в обятията им. Няколко мига сън заличили умората ѝ, две целувки отново я възпламенили и тя отворила очи.

"Тревожа се - казала, - боя се, че вече не ме обичате.“ Не ѝ се искало това съмнение да я измъчва дълго и двамата веднага ѝ доказали, че греши. "Убедихте ме - възкликнала тя. - Простете, простете. Сигурна съм във вас. Не говорите, ала онова, което правите, е много повече от всякакви думи. О, повярвайте ми: никой не ме е любил така! Но какво става? Оспорвате си честта да ме убедите? Ах, ако си съперничите, съм загубена: и двамата ще се окажете победители, единствено аз ще бъда победена, но скъпо ще платите за моето поражение.“

Всичко свършило призори. Верните и любезни слуги влезли в покоите и събудили младежите, които двама старци отвели в мястото, където ги държали неизменно готови да ѝ доставят сладостни удоволствия. По-късно и тя станала и се появила пред боготворящата я свита в просто сутрешно одеяние, а после разкошно облечена и с великолепни накити. Нощта, прекарана в страстни наслади, я била разхубавила: лицето ѝ сияело, прелестите ѝ станали още по-привлекателни. Целият ден преминал в танци, музика, пиршества, игри, разходки, като Анаис от време на време се измъквала и литвала при двамата млади юнаци. След няколко скъпоценни минути с тях се връщала при компанията, която била напуснала, а лицето ѝ все така излъчвало ведрина и задоволство. Привечер тя съвсем изчезнала: затворила се в сарая, за да опознае, казала, безсмъртните пленници, които щели завинаги да живеят с нея. Обиколила най-отдалечените, но и най-очарователните дворцови покои, където преброила петдесетима неземно красиви роби: цяла нощ бродила от стая в стая и навсякъде я дарявали със сладостно преклонение, всеки път различно и винаги едно и също.

Ето как прекарвала живота си безсмъртната Анаис: ту в бляскави, ту в самотни удоволствия; обожавана от блестяща свита или обичана от неуморен любовник. Често напускала очарователния дворец, за да посети някоя пещера; цветята сякаш никнели под стъпките ѝ, а разходките ѝ неизменно били съпътствани с безброй развлечения. 

Повече от седмица живяла тя в тези щастливи селения, все така не на себе си и изобщо не мислела за нищо; наслаждавала се на блаженството, без да разсъждава и без нито за миг да изпадне в онова спокойно състояние, когато душата, тъй да се каже, си прави равносметка и се изслушва сред мълчанието на страстите.

Страстите на блажените са толкова силни, че те рядко се възползват от тази свобода на духа. Непреодолимо привързани към настоящето, напълно забравят миналото и не се интересуват от онова, което са познавали и обичали в предишното си битие.

Но Анаис имала наистина философски ум и била прекарала почти целия си земен живот в размишление: мислите ѝ отивали много по-далеч, отколкото може да се очаква от жена, оставена сама на себе си. Само това спечелила от суровото уединение, наложено от съпруга ѝ. Благодарение на силата на ума си тя презряла страха, обхванал другарките ѝ по съдба, както и смъртта, която прекратила мъките ѝ и положила началото на нейното блаженство.

 Постепенно се освободила от опиянението на удоволствията и се затворила в един от апартаментите в двореца. Отдала се на много приятни разсъждения за миналия си живот и сегашното си щастие; не можела да се удържи да не се трогне от злочестините на другарките си: човек винаги е чувствителен към мъките, които сам е преживял. Анаис не се задоволила само със съчувствие, обичта към нещастниците я изпълнила с желание да им помогне.

Наредила на един от младежите около нея да се преобрази като съпруга ѝ, да отиде в сарая му, да го изгони, да бъде господар вместо него и да остане там, докато тя го повика.

Речено-сторено: красавецът полита, пристига пред дверите на сарая на Ибрахим, който не е там. Чука, отварят му, евнусите падат в нозете му. Той се отправя към покоите, където са затворени жените на Ибрахим. Мимоходом е откраднал ключовете от джоба на ревнивия съпруг, ставайки невидим. Влиза и отначало ги изненадва с милия си и приветлив вид, а скоро след това със своята предприемчивост и с бързината на действията си. Всички са учудени и щели да го възприемат като съновидение, ако не бил толкова истински.

Докато тази странна сцена се разиграва в сарая, Ибрахим се връща, крещи името си, беснее и се дере. Трудно успява да влезе и се нахвърля върху стъписаните евнуси. Крачи енергично, но отстъпва назад, сякаш пада от небето, когато вижда мнимия Ибрахим, своето копие, който си позволява спрямо жените му волностите на същински господар. Вика за помощ; иска евнусите да му помогнат да убие измамника, те обаче не му се подчиняват. Остава му една-единствена възможност: да попита жените си кой е истинският Ибрахим. Ала само за час самозванецът ги е запленил всичките. Съпругът бива изгонен и позорно изхвърлен от сарая и хиляда пъти щял да бъде убит, ако съперникът му не наредил да запазят живота му. Така най-накрая новият Ибрахим спечелил битката, показвал се все по-достоен за това място и се прочул с непознати дотогава чудеса.

"Не приличате на Ибрахим“, казвали жените. "По-скоро кажете, че онзи измамник не приличаше на мен - отговарял тържествуващият Ибрахим. - Какво да сторя, за да бъда ваш съпруг, щом това, което правя, не ви е достатъчно?“ "О, ние ни най-малко не се съмняваме. Ако вие не сте Ибрахим, стига ни да знаем, че сте заслужили неговото място: за един ден вие доказахте, че сте повече Ибрахим, отколкото той беше за десет години.“ "В такъв случай ще ми обещаете ли, че ще бъдете на моя страна срещу този самозванец?“ "Разбира се - изрекли те в един глас, - много дълго се отнасяха лошо с нас: мъчителят ни не мислеше за нашата порядъчност, а само за собствената си слабост. Сега ни е ясно, че не всички мъже са като него; несъмнено те приличат на вас. Само ако знаехте каква омраза към него събуждате у нас!“ "Ах! Ще ви предложа нови поводи да го ненавиждате - заявил мнимият Ибрахим. - Вие все още не познавате цялото зло, което ви е причинил.“ "Съдим за неговата несправедливост по размерите на вашето отмъщение“, отвърнали те. "Прави сте - продължил божественият пратеник. - Съизмерих изкуплението с престъплението; радвам се, че моят начин да наказвам ви харесва.“ "Но - промълвили жените - ако самозванецът се завърне, какво ще правим?“ "Мисля, че ще му е трудно да ви измами – уверил ги той. - Мястото, което заемам при вас, не е спечелено с хитрост, пък и ще го изпратя толкова далеч, че повече не ще чуете да се говори за него. За в бъдеще аз поемам грижите за вашето щастие: няма да бъда ревнив; ще съумея да заслужа вашата вярност, без да ви ограничавам; имам достатъчно добро мнение за себе си и съм убеден, че няма да ме измамите. Ако не сте добродетелни с мене, с кого другиго ще бъдете?“

Дълго продължил разговорът между него и жените, които, потресени повече от разликата между двамата Ибрахимовци, отколкото от приликата, дори не се опитали да си обяснят всички тези чудеса. Отчаяният им мъж отново се върнал разярен: намерил къщата, залята от радост, а жените си - по-недоверчиви от всякога. Ревнивецът не можел да издържи и излязъл вбесен, но след миг мнимият Ибрахим се втурнал подире му, грабнал го и го понесъл във въздуха. Оставил го на разстояние две хиляди левги от сарая му.

О, богове! В какво отчаяние изпаднали жените, докато скъпият им Ибрахим отсъствал! Евнусите си възвърнали обичайната жестокост; всички плачели и си мислели, че случилото се е било само сън; вглеждали се една в друга и си припомняли и най-дребните преживелици от тези чудати приключения. Най-сетне небесният Ибрахим се върнал, бил още по-мил и те решили, че пътуването му не е било мъчително. Новият господар се държал толкова различно от предишния, че съседите били изненадани. Отпратил евнусите до един, разтворил вратите на дома за всички и не можел да понася жените му да крият лицата си. Странно било да се види как участват в пиршествата заедно с мъжете и се ползват от същата свобода. С основание Ибрахим заключил, че обичаите на тази страна не били за хора като него. Същевременно той не се лишавал от нищо: харчел щедро богатствата на ревнивеца, който след три години, прекарани в далечните страни, където бил отнесен, се върнал и намерил само жените си и трийсет и шест деца.“ 

Париж, 26-и ден от месец джеммади 1 1720 г