От Гала до Нуш – двете музи на Елюар

На 14 декември е роден големият френски поет Пол Елюар (1895-1952). Името му се свързва с появата на сюрреализма и дадаизма във Франция от първата половина на изминалия век, както и с неговата ангажираност със Съпротивата и впоследствие с каузата на мира и прогреса. Години по-късно вече не си спомняме, че е носител на Международната награда за мир през 1952 г. и дори на малцина е известно, че през 1950 г. е посетил София като делегат на Асоциацията Франция-СССР. Защото славата му на поет го предхожда и засенчва антивоенните му прояви. И макар че у нас е малко превеждан, името му говори много на влюбените, а немногобройните му преводи се цитират, рецитират и тиражират и от новите поколения. Поет на бурните страсти и на умъдрялата любов, Елюар е посветил стихове на двете им прекрасни превъплъщения в живота си – харизматичната Елена Дяконова, наречена от него Гала (бъдещата Гала Дали), и очарователната и скандална Нуш (Мария Бенц), модел и муза на сюрреалистите, обезсмъртена от Ман Рей, Пикасо и Миро. Ще се съгласите, че само поет с изтънчена душевност може да направи на жена следното признание, което стои като посвещение в една от стихосбирките му: "С една милувка само те разискрям в целия ти блясък.“ В навечерието на Коледните празници подаряваме на влюбените в поезията на Елюар, както и на всички влюбени, пет стихотворения, вдъхновени от жените в живота му.

ВЛЮБЕНАТА

Тя върху клепките ми се възправя,

Коси с косите ми преплела

И формата на дланите ми взела,

С очи като очите ми на цвят

Тя в сянката ми се стопява,

Тъй както камък в небосвода.

Очите ѝ са взрени в мен,

Не мога да заспя без нея.

Сънува тя посред бял ден

И сънищата ѝ слънцата изпаряват,

Разсмиват ме, аз плача и се смея,

За да не кажа нищо, бъбря и немея.

ГЛУХИЯТ И СЛЕПИЯТ

Дали в морето ще се впуснем

С камбани в джобовете с плисък на море

в морето, или вода ще черпим

По-чиста и по-тиха?

Водата дланите си търка и ножове точи

И войнството оръжия съзира във вълните

И тътнат ударите им – скали, които

Връхлитат корабите нощем.

Извива буря, гръм. Защо не тишината

Подир потопа, щом необятът в нас вещае

безбрежна тишина и сякаш вятъра ще вдъхваме

на страховитите морета, пъплещия бавно

Навред по хоризонта сякаш вятър.

ОЧИТЕ СИ ЗАТВОРИХ

Очите си затворих да не виждам нищо вече

Очите си затворих за да плача

Че вече не те виждам.

Къде са твоите ръце ръцете на милувките къде са

Къде са твоите очи прищевките на моя ден

Загубено е всичко теб те няма

Да ослепяваш паметта на нощите.

Загубено е всичко жив съм виждам.

НУШ

Незатаени пориви

Зовяща лекота

Косата на милувките.

Без грижи и без подозрения

Очите ти са в плен на това което виждат.

И вижда ги това което гледат.

Кристална доверчивост

Помежду две огледала

В нощта очите ти се лутат

За да сродят пробуждането и копнежа.

ПОЧТИ НЕНАКЪРНЕНА

Сбогом скръб

Здравей тъга

Ти си във фигурите по тавана

Ти си в любимите очи

Но ти не си съвсем злочестина

И най-окаяните устни те изтриват

С една усмивка само

Здравей тъга

Любов бленувани тела

Могъщество на любовта

Копнеж от нея избуява

Като чудовище без тяло

Обронена глава

Тъга, лице разхубавено.

Превод: Силвия Вагенщайн