Въпроси към един здравомислещ човек: Салман Рушди

„Не съм изпадал в паника. По-скоро изпитвам тъга. По скалата на тъгата степента е 8."

Интервю на Кристофър Болън, публикувано на 1 юни 2020 г.

Салман Рушди е знаменитост в областта на литературата и критиката, чийто неуморен труд върху и извън белия лист осветлява фундаменталните вярвания и ужасите на несправедливостта и преследването. Този човек, преселил се в Ню Йорк, пише с толкова много енергия, остроумие и закачки, че е почти невъзможно да не танцуваш на фона на изреченията му. Наскоро излезе последният му роман, озаглавен "Кишот“.

Къде сте и откога сте в изолация?

САЛМАН РУШДИ: У дома в Манхатън. "Нещото“ ме погна в средата на март, но имах късмет, че не ме засегна сериозно. По-добре съм от края на март, оттогава съм под карантина.

Тази пандемия затвърди ли вашето виждане за обществото, или напротив?

РУШДИ: Затвърди разбирането ми както за най-добрите аспекти на човешката природа, така и за най-лошите. Най-доброто е безкористната смелост на толкова много хора на предните линии, както и блясъкът на учените, които се опитват да намерят лекарство. Най-лошото е дегенерацията на части от обществото в агресивна, враждебна, настървена паплач. Винаги съм вярвал, че и двата елемента съществуват едновременно. Пандемията изкара на повърхността както благородството, така и грозотата, волята за преодоляване на неблагополучието, но и един вид варварство в стил "Повелителят на мухите“.

И все пак какво промени тази пандемия във вашите възгледи за обществото?

РУШДИ: Помогна ми да видя по-ясно от всякога колко крехка е цивилизацията и как това, което възприемаме като сигурно и солидно, може да се стопи във въздуха за миг.

Кой е най-лошият сценарий за бъдещето?

РУШДИ: Наскоро попитах приятел лекар: "Ами ако няма имунитет и не успеем да разработим ваксина?“ Той отговори развеселен: "Тогава всички ще умрем."

Каква полза може да произлезе от тази блокада? Имаме ли основания за надежда?

РУШДИ: Не съм сигурен защо този въпрос се задава толкова често. Питали ли са се нашите предци какво добро ще произлезе от Черната смърт? Защо трябва да вярваме, че това глобално бедствие има положителна страна? Най-доброто, което може да се извлече от това положение, е съзнанието, че имаме сили и решимост да оцелеем - като индивиди и като общности. Отвъд това всеки, който разчита на появата на по-добро, по-благо, по-малко алчно, по-екологично мъдро и по-приобщаващо общество, се отдава на утопични мисли. Коронавирусът не е комета, която прокарва социализъм с опашката си. Създателите и бенефициентите на световните енергийни структури няма лесно да се променят или да се откажат от това, което им е изгодно. А иначе можем да се борим за по-добър свят. Кой знае, децата ни може да го доживеят. Колкото до надеждата, винаги има причина да се надяваме. Човешката раса е вид, който показва огромна устойчивост и изобретателност, когато е застрашен. Очаквам тези качества да ни изведат от кризата.

Как ще останат в историята световните правителства от гледна точка на реакциите им спрямо пандемията?

РУШДИ: Някои от европейците (Германия) дават най-доброто от себе си. Правителствата на трите държави, за които съм най-загрижен - САЩ, Великобритания и Индия, ще бъдат запомнени като дълбоко неадекватни в тази ситуация. Не бих могъл да се изразя по-тактично.

Какво беше ежедневието ви по време на карантината?

РУШДИ: Режимът ми на писане не се промени особено. Ставам, пия кафе, сядам на бюрото, давам си вид, че работя. Понякога (подходящо маскиран и с ръкавици) излизам на разходка. Това, което ми липсва, са другите хора. Забавно е.

По скалата от 1 до 10 каква е вашата степен на паника около текущото състояние на света?

РУШДИ: Не съм изпадал в паника. По-скоро изпитвам тъга. По скалата на тъгата степента е 8.

Кои според вас са най-подходящият роман, филм и музикален албум за тази самоизолация?

РУШДИ: Романът е "Сто години самота“. (Съжалявам. Лоша шега.) Филм не мога да избера, но си дадох шанс да изгледам повече артхаус филми от по-ранни времена и отново се влюбих във френската Нова вълна. Колкото до музиката, предпочитам песните на Стиви Уондър от албума му "Songs in the Key of Life“.

Можете ли да си представите най-кошмарния месец в изолация, споделен с друг човек? 

РУШДИ: Да, месец с принц Андрю.

Кой мислител ви служи за утеха напоследък и защо?

РУШДИ: Джеймс Болдуин. Не бих казал, че ми служи за утеха, но е добре да видиш колко точно е изразил така необходимата ярост спрямо расизма в Америка.

Ако 2020-а година беше песен, коя щеше да е тя?

РУШДИ: "Вчера“ на Бийтълс.

Според вас къде сбъркахме? И в кой момент?

РУШДИ: Ако имате предвид Америка, случи се във вторник, 8 ноември, 2016 година.

На коя знаменитост, макар и неквалифицирана, бихте поверили бъдещето на планетата?

РУШДИ: Боб Дилън.

Ако можехте да спрете времето в конкретен момент от живота си, кой би бил той?

РУШДИ: На моята възраст човек не си фантазира за спиране на времето. Фантазиите се въртят около това времето да не спре.

Държавата срещу федерализма? Кой трябва да има власт и да контролира движението и възстановяването на икономиките?

РУШДИ: Някой, забравих кой, написа скоро, че проблемът с американските щати и различните им стратегии е все едно да кажеш на плувците, че могат да пикаят в точно определен ъгъл на басейна. Има губернатори (Куомо), които се справиха с трудностите, и други, които не успяха. За съжаление в момента имаме нарцистичен голфър вместо президент. Ако имахме истински президент, той щеше да бъде лидер.

Това обстоятелство победа за технологиите и виртуалния свят ли е, или е показателно за стойността на реалния човек?

РУШДИ: Мисля, че всички  искаме да сме заедно, но без да се страхуваме. Много хора изгубиха почва под краката си.

Какво ви пречи да изгубите надежда и вяра в човешката раса?

РУШДИ: Фактът, че тя обхваща твърде много хора, които обичам, харесвам, към които съм привързан, и които ми се възхищават.

Кой трябва да бъде следващият президент на Съединените щати?

РУШДИ: От наличните възможности: Джо Байдън, очевидно. Идния ноември Америка трябва да реши този въпрос.

бюлетин

още интеракция