Робърт Галбрейт за новата си книга „Тревожна кръв“

Кое Ви накара да пуснете детективите по пътя на толкова заплетен и неразрешим случай?

Във всички книги, които подписвам с псевдонима Робърт Галбрейт, се старая всеки път сюжетите да бъдат различни. Планирах подобен случай отдавна. Темите за загубата, дистанцията и раздялата някак бяха подходящите и правилни за книгата. Лекарка напуска работното си място в края на деня и изчезва завинаги. Какво се е случило с нея в рамките на една кратка разходка? Предполага се, че пътят от работното й място до пъба, в който е имала среща с приятелка, е точно 5 минути… 

В романа са засегнати и темите за мистицизъм, ясновидство и свръхестествени сили. Кое Ви вдъхнови да ги вплетете в сюжета?

Много ме интересува как суеверието ангажира човешкото съзнание. Това беше начин да се впусна в ситуация, в която да разгледам действията на хората, които не знаейки достатъчно детайлно нещо, изпълват пространството със собствени теории и надежди. Главният изследовател изживява тежък срив и смята, че може да разреши случая чрез окултни символи, което е и причината никога да не се стигне до края на случая. Оставя огромна бъркотия след себе си. Гледа Таро карти, обръща се към астрологията…

Кои са другите теми, които изследвате в "Тревожна кръв“?

Една от големите теми, които изследвам, е промяната в природата на феминизма, защото лекарката, която изчезва, е пламенна феминистка. Мисля, че разглеждам и различните ъгли на женствеността и това, което се очаква от жените. В книгата Робин навършва 30 г. и започва да си задава въпроса: "Ще имам ли някога деца?“. Всички около нея започват да имат бебета и тя се бори с различни изпитания, пред които се изправя всяка жена в даден момент от живота си. Най-младата е в агенцията, но за известно време поема целия контрол над фирмата и се справя изумително добре с всички хора, които не вярват на мениджърските й способности. В романа читателите се срещат и със сериен убиец, чийто персонаж е базиран на реалния убиец Джери Брудос, който е бил активен престъпник през 60-те години, докато моят персонаж убива и през 70-те. Книгата подробно разглежда женската омраза и двуличието.

Една от версиите в "Тревожна кръв“ идва от човек, който е с изкривени представи за случилото се. Трябва ли в криминалните романи разказвачите да са ненадеждни?

Мисля, че криминалните романи печелят от свидетели, които не са съвършено запознати с детайлите по случилото се, защото тъкмо такава е ситуацията и в реалния живот. Например аз си спомням добре нещата, които ме интересуват, така че вероятно бих поставила самата себе си в графата на ненадеждните източници. Имам страхотна памет за всичко, което ме интригува и привлича вниманието ми, често това са най-малките детайли, но съм абсолютно безполезна, когато става дума за време и дати. Изпитвам известно съчувствие към някои от заподозрените и свидетелите, които не са съвсем сигурни, че помнят какво са видели. 

Марк Билингъм задава и въпросите, които вълнуват феновете на поредицата…

Ролята на Том Бърк в телевизионния сериал повлияла ли е по някакъв начин на погледа Ви върху собствения Ви персонаж Страйк?

Често ми задават подобни въпроси, защото съм сред най-големите късметлии, които имат щастието повечето им книги да бъдат адаптирани на голям и малък екран. Честният отговор на този въпрос е не. Все още виждам своя Страйк в главата си, когато пиша. Сигурна съм, че Том не би имал против, че казвам това. Всъщност актьорите са много по-хубави от персонажите в главата ми, все пак са телевизионни звезди. Много харесвам сериала, самата аз съм продуцент и истински се гордея с крайния резултат. 

Робин и Страйк

Робин минава през много тежки периоди, но продължава да е безстрашна и да излага себе си на опасност в името на разследването. Кое я прави толкова смела?

Не е смелост, ако не си уплашен. Ако не те е страх от постъпката ти, то тогава тя не е проява на смелост, не е ли така? В последната книга "Смъртоносно бяло“, както и в "Тревожна кръв“, се надявам, че читателите ще могат да разберат, че тя минава през много тежка борба в опита си да се превърне отново в човека, който трябва да бъде. Животът й е излязъл извън релси с нещо изключително лошо, което й се е случило. Мисля, че Робин е много по-добър детектив, отколкото аз бих била някога. Има невероятни умения, които не притежавам. Тя е отличен шофьор – дейност, с която аз никак не се справям. Но в Робин има малко от моя житейски опит, трябва да призная. И на двете ни е познато чувството да сме притиснати да правим това, от което ни е страх. 

Отговорът, който всички читатели тръпнат да узнаят, е ще се съберат ли някога Робин и Страйк?

Откровеният ми отговор е, че смятам, че и двамата са изключително наранени хора. Счупванията при Робин са доста очевидни и мисля, че това става ясно още от третата книга. Момент, опитвам се да се сетя в коя книга точно разказва на Страйк какво й се е случило, но мисля, че беше третата... (смее се). Изживяла е нещо много травмиращо, което няма как да не даде отражение на личния й живот и на връзките й. Неговата травма също е очевидна, изгубил е единия си крак, но е много наранен и емоционално. В тази книга става ясно какво е било и детството му – странно и разрушително. Все си мисля, че и двамата трябва първо да излекуват душите си преди да се впуснат във връзката, която много читатели очакват от тях. Да, в "Тревожна кръв“ правят голяма крачка един към друг, но не и такава, каквато читателите очакват.

Изглежда, че Страйк е изключително привлечен от драматичните събития. Това така ли е?

Определено е така. Подобни хора често са много трудна компания. Самият той си задава много сериозно въпросите, свързани с това какво точно иска. В тази част от историята вече наистина започва да се вглежда в себе си. Оказва се свидетел на рожден ден на много възрастна дама и през ума му минава въпросът "Ако достигна тази възраст, кой ще бъде до мен тогава?“. Мисля, че се страхува от малко по-спокоен и улегнал живот. Около себе си никога не е имал модел на успешна връзка, която да го вдъхновява.