CineLibri #Unlimited с Маги Перен

Никога нямаше да направя филм за 40-те години на 20-ти век ако не бях чела мемоара на Сиома Шьонхаус.

Как бихте описали Фалшификаторът в едно изречение? 

Не можеш да избереш какво да ти се случи, но можеш да избереш как да се справиш със случващото се. 

Филмът е базиран на мемоар, какво Ви привлече към тази история? Как Ви се стори претворяването на нехудожествена литература за киното? 

В мемоарите на Сиома има толкова много сюжет. Ако Netflix беше на пазара преди 10 години, вероятно щяха да направят сериал по него. Стрийминг услугите са сюжето ориентирани, а в историята на Сиома има толкова много завръзки и обрати. Може би в произведението най-интересен беше тонът, защото се усеща лекота, дълбочина и нищо не е черно или бяло. Сиома фалшифицира паспорти за други хора, но не е герой. Той е прекалено млад и прекалено вглъбен в себе си. 

Осъзнах, че в голяма част от филмите за Втората световна война еврейските герои рядко имат имена и почти никога нямат фамилия. Най-често срещания наратив е добър немец спасява евреите от лошата система. Но системата е била изградена, защото германците вярвали в нея. Разбира се, имало е и такива, които са попаднали в нея, но били твърде уплашени, за да направят нещо по въпроса. По-малко от 1% се борели срещу системата. 

Водеше ме тонът на книгата и противоречивите героите. Исках да имам еврейски персонажи в главните роли, с име и фамилия. Трима от тях са били в съпротивата и правят това без героични намерения. Харесва ми фактът, че никой не е наистина добър и никой не е наистина лош. Мисля, че това до голяма степен е начинът, по който изглежда светът днес. 

Как е приет филмът, който е толкова различен от повечето филми, разглеждащи този период.

В историята на Сиома няма черно и бяло, а аз открих, че хората обичат да имат злодеи и герои. Хората, които обичат да поставят етикети, не харесват моя филм. 

В Германия съществува големия въпрос дали хората са знаели какво се случва на изток. Много хора твърдят, че той е знаел. Но Сиома ми каза, че по онова време не е знаел. Имал апартамент, един приятел се преместил при него и се забавлявал. Хората се ядосват, защото не бил тъжен. Но аз не мога да променя мотивацията и възгледа му за живота. Ако всички знаеха, ако бяха толкова сигурни, мислите ли, че историята щеше да е същата? През 1942 г. в Берлин използват обикновени пътнически влакове. Мислите ли, че всички хора щяха да отидат на гарите, да се редят на опашки с багажа си?

Сиома е труден за разбиране. Радвам се, че срещам голяма подкрепа от страна на еврейските общности.

Виждаме Луис Хофман в главната роля. Ако не се лъжа, той има доста ранен старт в индустрията, но предполагам, че е най-известен с ролята си в "Dark" - удивителния сериал на Netflix. Във "Фалшификаторът" срещаме много различен Хофман - екстровертен, оптимистичен. Какво беше да работите с него на снимачната площадка?

Луис Хофман започва да се занимава с актьорско майсторство, когато е на 11 години. Играл е Том Сойер. Сега е на 25 години, спечелил е повечето от наградите за млади таланти в Германия. Освен това е много искрен. 

Когато се яви на прослушването, видяхме колко е талантлив. Току-що бяха приключили третия сезон на "Dark". И аз казах на кастинг директора: той е толкова талантлив, но не съм сигурна, че притежава нужната енергия. На второто прослушване много повече приличаше на Сиома и решихме да му дадем ролята, а той трябваше да намери нужната искрица в себе си. 

Подготвяше се цяла година за ролята. Голяма част от подготовката е включвала каране на скейтборд, защото той каза, че се чувства свободен, когато кара скейтборд, поема рискове, а Сиома поема много рискове. Така че Луис работи усилено, за да открие този искрящ, изпълнен с енергия персонаж в себе си. 

Орлин Огнянов

Много ми хареса саундтракът на филма, Марио Григоров е свършил невероятна работа, той е едновременно одухотворен и меланхоличен, с нотка на тревога. Как избрахте него?

Обичам “Прешъс”. “Прешъс” е един от любимите ми филми, а музиката на Марио е сърцераздирателна. 

Направихме нещо необичайно с този филм. Обикновено, когато започваме да монтираме, наслагваме примерна музика. Не исках да слагам предварително озвучаване на този филм, тъй като Сиома е самотен и сметнах, че е важно да предадем първо това. Направихме целия монтаж без музика. След това дойде Марио и използвахме само негова музика. Той седеше до мен и аз описвах емоционалния център на дадена сцена, а той затваряше очи, свиреше нещо, после друго, а аз го напътствах. Марио е гениален. Не мога да си представя да работя с някой друг.

Какво бихте искали да кажете на българските зрители, на които им предстои да видят филма? 

Това е филм, който се отдава на своя живот, без клишета. Смятам, че това е нещо, което трябва да открием в себе си, за да придобием оптимистичен поглед към света.

#Unlimited CineLibri срещи, вдъхновени от Vivacom #Unlimited.