Роман Тодоров: Татуировка направих за първи път на баща си

Здравей, за теб трудно може да се открие информация в интернет, а всъщност си един от първите татуисти в София, а към момента много успешен артист с дълга практика и популярно студио в чужбина. Разкажи ни повече за пътя си до момента в татуирането – как започна, от къде и от кого се учи на занаята?

Здравей, за мен всичко започна през 1996, като студент по изобразително изкуство във Велико Търново. Имах познат, който татуираше и за първи път видях, че татуировките всъщност можело и да изглеждат много различно от това, с което бях свикнал дотогава – светлосенки, преливания на цветове, различни мотиви, все нови аспекти за мен по онова време. И бях запленен, а и без друго не виждах много перспектива за себе си като живописец или учител по рисуване. Татуировка направих за първи път на баща си, бог да го прости. После брат ми, приятели вкъщи… полека-лека почнаха да се множат клиенти. След две години така, най - накрая се стигна да ме вземат като чирак в едно студио – Тату Мания. Калин Иванчев - Качо работеше там и от него много съм научил, но гледах и да общувам с повечето колеги тогава и всеки ми е дал много знания и умения. 

В случай че въпросът не е твърде личен, какво те накара да заминеш за чужбина? И какво ти даде това в професионален план? Как успя да отвориш студиото си? Съответно планираш ли да се върнеш да татуираш в България?

Няма проблем, че въпросите са лични, иначе човек не се съгласява на интервюта, нали! В чужбина заминах най-вече заради по-големите възможности за нови познанства, пътуване и развитие в това, което работя. В професионален план това и до ден днешен ми се отплаща. А студио отворих, най-вече, за да съм независим. Не е трудно да се отвори студио, където и да е, трудното е да е успешно и да се задържи. Със сигурност ще се върна в България един ден, но така или иначе в днешно време светът е малък…