Отблизо с иконата на френското кино Жулиет Бинош

Тя има в колекцията си „Оскар“, „Сезар“, „Бафта“, както и отличия от трите големи световни филмови фестивала Кан, Венеция и Берлин. Само след няколко месеца Жулиет Бинош ще навърши 60 години, а 40 от тях е прекарала в киното. Харизмата, красотата, класата и талантът ѝ са белязали поколения от кино фенове. Пробивът ѝ e с филма „Hail Mary“ на Жан-Люк Годар, когато Бинош е само на 20 години. Следват множество успешни филми, сред които класическата трилогия на полския режисьор Кшищоф Кешловски „Три цвята“, като за „Синьо“ Бинош печели награда „Сезар“ за най-добра актриса. През 1996 г. идва и една от най-известните ѝ роли – на Хана във филма „Английският пациент“. Жулиет печели „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса за тази роля, както и „БАФТА“, Европейска филмова награда и много други. Само четири години по-късно следва и ролята ѝ в „Шоколад“ и отново е номинирана за „Оскар“, а филмът се превръща в емблематичен за поколения. Била е омъжена два пъти и най-големите й творения се казват Рафаел и Хана. 

С втория ѝ съпруг Беноа Мажимел участват заедно във филма „Страсти в кухнята“, независимо че от години вече не са заедно. Ще можем да ги видим в историята на Тран Ан Хунг в рамките на кино-литературния фестивал CineLibri тази есен, за която Хунг спечели наградата за режисура в Кан тази година. Жулиет Бинош е в ролята на Йожени, уважавана готвачка, която е партньор в кухнята, и в живота на и Доден Буфан - изтънчен гастроном и кулинарен шеф. Двамата работят заедно през последните 20 години и проследяваме отношенията им чрез приготвянето на храна за изтънчени гости, както и една приближаваща опасност. Много красива и емоционална история, преплетена с особеностите на епохата си. 

Разкажете ми как се подготвихте за ролята на Йожени, важно ли беше да прочетете книгата?

ЖУЛИЕТ: Не, чела съм книгата преди 25 години, тя не е страхотна. И така или иначе, това е адаптация, много далечна е от книгата. Но пък подготовката за готвенето беше интересна – аз самата готвя, но специално за филма имах нужда от много повече репетиции. Има едни особено прецизни жестове, това се вижда в готвенето на шеф Пиер Ганeр, а също и на неговата дясна ръка, които ни научиха на тази важни детайли, готвенето си е наука. Изкуство е, но и наука. Ние с Беноа се хвърлихме в нея доста бързо, защото майсторското умение на актьора е да може да се адаптира към ситуациите и да ги прави да изглеждат правдоподобни и истински. Но основната подготовката беше по-скоро вътрешна, касаеща отношенията между Йожени и Доден. Това, че и двамата знаят, че Йожени е болна и че краят наближава, но не се знае точно кога, засилва любовта им и изведнъж любовта става по-важна, желанието да се отдадеш до края, до последния си дъх.

Режисьорът Тран Ан Хунг признава, че не е искал да се възползва от сензацията на това бивши партньори да играят двойка във филма и макар и двамата да имат притеснения, признават, че другият е перфектен избор. 

Как се спряхте на Жулиет и Беноа? 

ТРАН: Ах, Жулиет – идеята дойде много рано, тъкмо бях завършил сценария и се сетих за нея. Жулиет и аз искахме да направим филм заедно от много време. Казахме си, че ще го направим и това беше подходящата възможност. А Беноа, той дойде по-късно.

А Вие готвите ли?

ТРАН: Да, съвсем наскоро започнах. Защото смятам, че с възрастта губя съблазнителността си по отношение на жена ми, така че трябва да компенсирам с готвене.

ЖУЛИЕТ: Всичко е любов, не само храната.... всичко трябва да бъде преобразено от любовта.

Обичате ли да готвите в личния си живот?

ЖУЛИЕТ: От време на време обичам да готвя, но по по-обикновен начин, обичам да е хубаво и лесно. Не прекарвам часове и часове в кухнята. От време на време готвя, когато съм по-свободна или когато приятелите или семейството ми идват на обяд. Но понякога най-хубавите неща са и най-простите.

Какво е просто за вас? 

ЖУЛИЕТ: Няколко обикновени или сладки картофа, пъхнати във фурната, с малко зехтин, сол и черен пипер. Толкова е просто и толкова вкусно.

Какво е да снимаш филм в замък? Трудно ли беше, забавно ли беше? Как ви се стори?

ЖУЛИЕТ: Ами тази голяма кухня беше великолепна, така че беше и хубаво, и забавно. Определено те кара да мечтаеш за просторна кухня у дома. Кой не иска такава голяма селска къща, с толкова пространство. Всичките ни гардеробни и гримьорни бяха на последния етаж, с други думи, под покривите. A четирите етажа в замъците са високи около 6 метра, така че можете да си представите, има толкова хора снимачен екип, така че е добре, че имахме пространство.

Как бихте описали влиянието на „Шоколад“ и „Английският пациент“ върху кариерата Ви? 

ЖУЛИЕТ: Тези филми са изминали дълъг път, много хора са ги гледали, а и много деца – за една актриса е удоволствие да знае, че е изиграла роля във възпитанието на дете, че то иска да опита нещо ново. Така че понякога срещам хора, които са гледали филмите, когато са били деца и това винаги е удоволствие.

С какво се занимавате, когато не работите? Когато не сте на снимачната площадка, какво ви прави щастлива?

ЖУЛИЕТ: Стрелбата ме прави щастлива.

Стрелба?

ЖУЛИЕТ: Да, а разбира се и работата ми ме прави щастлива.

И какво ви прави щастлива, когато не работите?

ЖУЛИЕТ: Винаги работя върху нещо.

Така изглежда.

ЖУЛИЕТ: Всъщност действието е следствие на подготовката. Защото винаги има нещо, което трябва да се трансформира в теб, трябва да бъде подхранено от нещо, така че аз например обичам да чета. Обичам да чета и духовни книги, имам такава потребност. А след това рисувам, танцувам, обичам да правя и такива неща. Не съм си сложила граници.

Какво мислите за жените в момента, за ролите на жените в киното и за всичко, което се случва, за развитието им, особено през последните години? 

ЖУЛИЕТ: Винаги съм избирала доста силни, независими героини. Според мен е важно да знаеш как да отказваш роли, защото това помага на актьорите да развият своето съзнание. И така, да знаеш как да се противопоставиш, да знаеш как да казваш „не“ на неща, които изглеждат лесни, но които не се оказват непременно такива в последствие. Всъщност най-доброто нещо е да правим избори, които са истински, които събуждат нови неща у нас, да се осмеляваме да казваме „да“ на предизвикателствата!

Вижте интервюто в предаването “На кафе” - https://www.youtube.com/watch?v=8L7dJ7X1mWg

Гледайте филма "Страсти в кухнята" в рамките на Синелибри. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации“.

Жулиет Бинош интервю Станислава Айви френско кино Страсти в кухнята Синелибри