Вилиян Гешев влиза под кожата на Кафка с „Писмо до баща ми“

Казвам се Вилиян Гешев и това е писмото до моя баща. Заради него успях да разбера какво е да обичаш.

На 14 ноември от 19:00 в Чешки център гледаме моноспектакъла „Писмо до баща ми“. Пиесата е вдъхновена от произведения на Франц Кафка и проследява пътя на главния персонаж през различни етапи от живота и взаимотношенията с баща му. Разговаряме с автора на пиесана и изпълнител на спектакъла Вилиян Гешев. 

Знаем, че обичаш Кафка и любовта ти към него започва много назад във времето. Разкажи ни.

Открих Кафка и неговите истории по време на обучението си в НАТФИЗ. Бях втори курс, когато започнах работа по „Метаморфозата“ с мои колеги. Толкова много се вълнувах от този процес и още тогава имах странното усещане, че разбирам Кафка, разбирам какво иска да ни каже. Интересът ми към неговата личност и творби се засилваше все повече и повече. Правех свои проучвания – посетих Прага, местата, където е живял, където си е пиел кафето, където е учил. Най-емоционално беше посещението на гроба му – исках да му отдам почит и му обещах, че ще дам всичко от себе си, за да представя „Писмо до баща ми“ достойно.

Какво си помисли след като изчете „Писмо до баща ми“? Веднага ли си го представи за сцена?

Желанието да го поставим на сцена дойде след второто четене. Първото четене на такъв материал е по-скоро като шамар през лицето, след който имаш нужда от време, за да се отърсиш. Нямам спомен какво си помислих, но се опитвах да осъзная как се е чувствал Кафка, докато е писал този материал, започнах още повече да разбирам „Метаморфозата“ и защо той е изпитвал такава несигурност. И до ден днешен не мога да избягам от тежките думи и обръщения, които се споменават в писмото, като 
„нищожество“.

Режисьор на представлението е Ованес Торосян. Разкажи ни повече за работата с него?

За втори път работя с Ованес и бях сигурен, че той ще ми помогне в създаването на моноспектакъл. Ованес има много алтернативно и смело мислене като режисьор, не се притеснява от това дали ще бъде осъден и нехаресан, самият аз не държа да се харесам на когото и да било. Мисля, че се напаснахме успешно, защото вярваме, че изкуството е свободно и не подлежи на предразсъдъци и стигми, то ти дава свободата да твориш и да се себеизразяваш. А и правилата много често са именно, за да се нарушават.

Знаем, че в пиесата се преплита гласа на Кафка с твоя собствен, знаем и че говориш на своя собствен баща. Какво искаш да му кажеш през тази пиеса?

Много неща не успях да му кажа, докато все още беше сред нас, но смятам, че той усещаше подкрепата ми до последно и това за този момент е било достатъчно, надявам се. Този спектакъл е посветен на него и бих искал да му благодаря, че ме научи да карам колело, да плувам и да обичам.

„Писмо до баща ми“ на Кафка е текст изцяло лишен от чувство за хумор. Текст, в който няма светлина. Във вашия прочит има надежда и усмивки. Разкажи ни повече.

Зад цялата болка и страдание в историите, които разказвам, стои една усмивка, едно леко намигване, че въпреки случилото се, всичко ще бъде наред, че никога не е късно да подадеш ръка и да простиш, да обичаш. Според мен у зрителите остава едно усещане, че животът продължава, той е тук и сега, има една естествена нужда да поемеш глътка въздух, да благодариш и да се впуснеш в глъчката от хора.

Пътищата, макар и объркани, все водят до врата, зад която има само любов. Колко дълго вървя, за да откриеш своята?

Разстоянието нямаше значение, защото чакането си струваше. За което мога само да благодаря.

Какво могат да очакват читателите ни от пиесата? Какви ще излязат от залата?

Ще излязат смирени, благодарни и зад тъгата, която вероятно ще изпитат, знам, че ще стои една усмивка, защото ще знаят, че всичко ще бъде наред.

Вилиян Гешев Писмо до баща ми Франц Кафка Чешки център театър моноспектакъл