Един мъж, който наистина мисли често за Римската империя

Доктор Джери Тонър е ръководител на Катедрата по класическа филология и култура в „Чърчил Колидж“, Кеймбридж. Освен научните си интереси пише и популярни книги за Античността, преведени на петнайсет езика. Неговото пътуване към историята е също толкова интересно и вълнуващо, колкото пътуването и на алтер егото му, Марк Сидоний Фалкс. След като завършва докторантурата си по класическа филология в Кеймбридж, Тонър прекарва дванайсет години като мениджър на фондове в Лондонското Сити, където управлява 15 млрд. щатски долара в глобални фондове за облигации, валута и разпределение на активи. Изкушението на парите обачe отстъпва пред силата на историята и през 2006 г. той се завръща към древния свят. 

В книгата, с която българските читатели ще се запознаят с Джери Тонър, „Голямата обиколка на Римската империя“ (изд. „Колибри“, преводач Паулина Мичева), видният преподавател по антична култура се превъплъщава в Марк Сидоний Фалкс, римлянин от II век, който по нареждане на своя император трябва да обиколи необятната и многонационална Римска империя, за да му даде после съвети как да я управлява по-добре. 

На доктор Тонър му хрумва да заимства термина „Голямата обиколка“ („Grand Tour“), широко употребяван от висшето общество във Великобритания и други северноевропейски страни през XVII – XIX век.

Е, за разлика от съвременните туристи неговият герой и „съавтор“ Фалкс не потегля на пътешествие, за да задоволи любопитството си за непознати страни и култури, а принуден от обстоятелствата, защото особено цени главата, както и други части на тялото си, които един римлянин лесно може да загуби, ако подразни императора си.

Използвайки формата на един „римски“, но и съвременен туристически справочник, Марк Сидоний Фалкс увлекателно и с много хумор ни води най-напред през Южна Италия, после пътят му преминава през Мала Азия, Юдея, Египет чак до Луксор (заедно с Александрийската библиотека) и Северна Африка. Пътуването му продължава в Испания и в затънтената Галия, а описанието на непоносимата за цивилизования римлянин тогавашна Британия е сред най-оригиналните и смешни места в книгата.

Доктор Джери Тонър отговори на няколко въпроса за българските читатели.

SVBE*, доктор Тонър. Защо Рим, а не Гърция или Египет например? Как и кога се появи у Вас интересът към Древния Рим?

Римската империя е била огромна и се е простирала от низините на Шотландия до пустините на Египет. Пътуването из такава огромна територия означава да се запознаеш с широк спектър от различни култури, обединени под римски контрол. Започнах да се интересувам от Рим в училище. Винаги ме е вълнувало как един толкова малък град е оказал толкова огромно влияние върху историята на света. Но също така ме отблъскваше колко брутално и нечовешко е било обществото на римляните.

*Si vales, bene est. Ego valeo! Ако си здрав, добре е. Аз съм здрав. (Традиционно начало за започване на кореспонденция в Древен Рим.)

Сред книгите Ви има такива, посветени на игрите, на болестите, на престъпленията в Рим, на представителите на не-елита… Как избирате на каква тема да пишете?

Интересувам се да пиша история „отдолу“, така че винаги търся начини за подхождане към оцелелите свидетелства от гледната точка на хората от по-ниските нива на римския свят, тези, за които обикновено не четем в учебниците по история.

Коя от книгите Ви досега Ви е най-любима, с коя се гордеете най-много и смятате, че е допринесла най-много за популяризирането на римската история и култура?

Книгите ми са като моите деца — обичам ги еднакво. Но се гордея с книгата си за римската популярна култура, защото тя отвори нов път за изследване по темата (Popular Culture in the Ancient World, Cambridge University Press, 2016). И съм много доволен от най-новата си работа „Рискът в римския свят“ (Risk in the Roman World, Cambridge University Press, 2023), която разглежда многобройните техники, разработени от римляните, за да се справят с несигурността в живота си. 

Кой е най-интересният римски персонаж, за когото Ви се иска да напишете книга? 

Много ми се иска да напиша книга за един обикновен гражданин, но просто нямаме достатъчно доказателства, за да я напиша така, както бих искал – с повече достоверност и убедителност. От „великите хора“ мисля, че първият християнски император Константин е изключително влиятелна личност.

Имате книга, посветена на престъпленията в Древен Рим (Infamy: the crimes of ancient Rome, Profile, 2019)? Ще ни споделите ли кое според Вас е най-любопитното – или пък най-значимото – престъпление, белязало Древния Рим?

В „Животът на 12-те Цезари“ Светоний разказва, че Нерон се преобличал като роб и нощем се скитал по тесните и криволичещи улици на Рим. Императорът се криел в сенките, докато покрай него минела нищо неподозираща жертва, след което изскачал и яростно я нападал. Ако някой се съпротивлявал, Нерон го пробождал с нож и хвърлял тялото му в канализацията. Една от жертвите, която имала смелостта да отвърне на удара, успяла да надвие императора и го пребила почти до смърт. По-късно Нерон принуждава мъжа да се самоубие. Императорът дори нахлувал в магазини и крадял от тях. След като се връщал на сигурно място в двореца си, продавал плячката си на търг на най-високата цена, превръщайки императорската резиденция в пазар за крадени стоки. Когато станало известно, че самият император се е отдал на подобни безразборни престъпления, много други започнали да подражават на примера му. Говорело се, че имало толкова много мародерски банди, че нощем Рим приличал на град, превзет от врага. Струва ми се доста странно, че императорът – глава на правосъдната система в римския свят – се е държал като обикновен престъпник!

Как „се запознахте“ с Марк Сидоний Фалкс? Ще го представите ли на българските читатели?

Марк Сидоний Фалкс е богат благороден римлянин, който е суетен и не обича да говори за възрастта си, но изглежда е живял в периода на разцвет на Рим – втори век след Христа. „Запознах се“ с негво, четейки многобройните древни текстове, в които се говори за притежаването на роби и всички трудности, свързани с това – той е амалгама от всички тези римски гласове.

„Пътували сте“ и друг път с него – „Как да управляваме робите си“ и „Освободи римлянина в теб“ (How to Manage Your Slaves, Profile, 2014, и Release Your Inner Roman, Profile, 2016). Ще има ли нови книги в „съавторство“ с Марк Сидоний Фалкс?

Опасявам се, че това е краят на броденията на Фалкс из Римската империя.

Какво според Вас е най-важното, което могат да научат хората от съвременността от древните римляни? Какъв пример или антипример са римляните като Марк Сидоний Фалкс и другите герои от Вашите книги?

Понякога римляните ни показват, че ние, хората, сякаш изобщо не се променяме. Да, на пръв поглед не сме се променили много. Римските текстове, посветени на справянето с трудностите в живота или на проблемите на пътуването – на туризма в съвременния смисъл на думата, ни говорят с разпознаваем глас. Но също така трябва да помним колко йерархично и жестоко е било тяхното общество и да не забравяме да се радваме на многото постижения на съвременния свят.

Днес навсякъде и по всякакъв повод се цитират римски максими, мъдри фрази, цитати от Сенека или Марк Аврелий. Вие имате ли си любима римска максима?

Латинските сентенции и изрази представляват компактен и запомнящ се начин за предлагане на практическа мъдрост по най-различни въпроси, свързани с различни опасности и рискове. Тези мъдрости и поуки често са изразени с метафорични изрази, което ги прави по-лесни за запомняне и осмисляне. Две от тях ми харесват особено много: поговорката „Hic abundant leones“ („Тук има много лъвове“), в която се използва животно, синоним на свирепост, като символ на място с непознати опасности. А също и „Auribus teneo lupum“ („Държа вълка за ушите“), отразяващо ситуация, която е трудна за балансиране, в която е много трудно да контролираш опасността, но все пак опитваш. 

Трудно ли е да се балансира между науката и по-масовата популярна литература? Не се ли изкушавате да бъдете повече историк или повече писател? 

Винаги се опитвам да имам предвид читателя, старая се да не съм твърде академичен за широката публика, но и да не ставам твърде масов и елементарен за специалистите. Обичам да се занимавам и с двата вида писане, така че се надявам да продължа в този дух. 

Може ли да се каже, че напоследък има криза в класическите дисциплини, че интересът към Античността намалява? В България кандидатите за специалността Класическа филология с всяка година са все по-малко, в специалности, в които доскоро се учеше задължително латински и старогръцки, древните езици вече са факултативни… 

Със сигурност е вярно, че все по-малко хора изучават класически езици на високо ниво в училище, но в Кеймбридж предлагаме специалност, която дава възможност на студентите да започнат от нулата. Всяка година получаваме все повече и повече кандидати и това означава, че курсът като цяло е жив и в добро здраве.

От друга страна романите, посветени на митологията и на теми, свързани с Античността, продължават да привличат интереса на публиката. Не сте ли се изкушавали да напишете исторически роман?

Аз съм историк, а не романист, и ако се опитам, подозирам, че книгите ми ще бъдат подробни, пълни с интересни факти и детайли, но слаби по отношение на сюжета. Както съветва император Марк Аврелий, винаги трябва да си давате ясна сметка за собствените си ограничения.

Запознат ли сте с историята на Балканите — на България в частност — по време на Римската империя? Има ли някоя тема, свързана с римската история по нашите земи, която ви е интересна? И може би някой ден ще намери място във ваша книга?

Сердика се превръща в голям римски град, една от регионалните столици, които придобиват значимост в по-късния период от историята на империята, когато императорите трябва да бъдат по-близо до границите. Значението на града се изразява във факта, че император Аврелиан е роден там и именно в Сердика е издаден едиктът за толерантност към християнството. Рим бил твърде далеч от действието и този процес достига своята кулминация, когато Константин премества столицата в Константинопол. Интересувам се силно от тези подстолици, така да се каже, и се надявам един ден да напиша нещо за тях.

Какво могат да направят класическите специалисти, за да мотивират студентите и учениците да проявяват интерес към класиката? 

Можем и трябва да продължим да работим, за да покажем, че древните текстове все още са вълнуващи и актуални за съвременния свят. Трябва да търсим нови гледни точки и да направим курсовете по класическа литература достъпни за възможно най-широк кръг от хора.

Valete! Бъдете здрави!

Римска империя Джери Тонър Колибри Древен Рим