Теодор Ненов: „Като актьор се сблъсках със сериозното изпитание да се оголя напълно“

Теодор Ненов завършва специалност „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Снежина Танковска през 2022 година. Още същата година прави дебюта си на професионална сцена в ролята на Сам във „Винсент в Брикстън“ от Никълъс Райт, режисьор Владлен Александров (Театър 199 „Валентин Стойчев“, 2022 г.). Дебютната му роля на сцената на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград е в спектакъла „Момчето от последния чин“ от Хуан Майорга, режисьор Тея Сугарева (2022 г.). Участва още и в спектаклите „Преображението“ по Кафка, реж. Веселка Кунчева и „Метаморфози“ по Овидий, реж. Стайко Мурджев.

Тази година Теодор Ненов е сред номинираните за наградата ИКАР 2024 в категория „Дебют“ за ролята на Грегор Замза в „Преображението“ по Кафка, режисьор Веселка Кунчева.

Като начало на разговора бих искала да те попитам какъв е личният ти мотив да се занимаваш с актьорската професия в настоящия момент? С какво тя надделя над другите ти интереси?

Изпитвам нужда. От професията. От текстовете, върху които работя. Въпросите, които си задавам. Това осмисля живота ми. Друго не искам!

През 2022 година успяваш да спечелиш мястото си в актьорската трупа на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград след проведен кастинг и именно там започва твоята професионална кариера веднага след завършването ти в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Как се чувстваш като млад артист в тази професия „тук“ и „сега“?

Професионалният ми дебют беше на сцената на „Театър 199“. Но ако говорим за истинското влизане в „машината“, то наистина беше в Благоевград. Изключително благодарен съм за шанса, който получих. Развитието, което получавам, е това което търся. За две години се сблъсках с прекрасни творци, участвах в смислени заглавия и резултатите са налице.

Тази година заслужено си сред номинираните в категория „Дебют“ за националните награди ИКАР 2024 за ролята ти на Грегор Замза в спектакъла „Преображението“ на Веселка Кунчева. Какво е отношението ти към наградите и оценката на професионалната критика?

Благодарен съм, че трудът, не само моят, но и на целия екип, е оценен от комисията. Вярвам, заслужено! Положихме огромни усилия, за да направим възможно най-искреното представление по текста на Кафка. Нямам специално отношение към тези награди.

Нека поговорим и за срещата ти с Веселка Кунчева. Тя е режисьор, който експериментира с формата, с езика, с материала, а репетиционният процес в по-голямата си част е под формата на уъркшоп. Как този метод на работа се отразява върху актьорското присъствие и полезен ли беше за теб?

Безспорно, това е една от най-значимите срещи в моя живот. Като актьор се сблъсках със сериозното изпитание да се оголя напълно, без всякакви задръжки, без предварителни представи. Езикът в работата на Веселка Кунчева е много конкретен, достъпен и свръхемоционален. Въпросите, които провокира в своята работа, са способни да преобърнат живота на зрителя. Да дадат кураж. Самият аз се чувствам променен след този процес. Засили потребността ми да преследвам истината, както личната, така и чуждата.

В прочита на Веселка Кунчева Грегор Замза е провокативно разделен на две, като „твоето“ алтер его е поверено на актьора Борис Върбанов. С какво се отличава твоя образ и вписва ли се по някакъв начин в контекста на съвременния човек?

Ролята е не просто разделена, тя е разцепена на две. Това е конфликтът между душевната потребност и битовото задължение. Конфликт, който неминуемо присъства в живота на всеки човек, независимо дали се занимава с изкуство или не.

Можем да кажем, че актьорската професия е водене на паралелни животи. В повечето случаи тези животи разкриват пред теб все по-различни светове. Как балансираш между тази метаморфоза и реалността? 

Разлика няма. Животът на сцената е същият като живота извън нея. Образите, в които влизам живеят в мен. Винаги са живели и просто чакат своя ред. Звучи фантастично, защото е. Има едно доста погрешно разбиране, че актьорът се преструва на някого, на нещо. Не. Аз, ние, моите колеги, всички ние притежаваме качествата на своите персонажи. Позитивните показваме, негативните прикриваме, но те са там.

Теодор Ненов Преображението Веселка Кунчева Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград