Фонда Лий: За мен съвършената проза е изчистена, неочаквана и поглъщаща

Фонда Лий е носител на Световната награда за фентъзи и автор на „Сага за Зелената кост“, която се състои от книгите „Нефритен град, „Нефритена война и „Нефритено наследство. Последната ѝ книга „Untethered Sky („Волни небеса) е новела за порастването, вдъхновена от фолклора на Близкия изток. Фонда има черен колан по бойни изкуства, а преди се е занимавала с разработване на корпоративни стратегии. Споделяме интервю на авторката за GrimdarkMagazine. 

Пет години след публикуването на „Нефритен град“, книгата бе обявена за една от стоте най-добри фентъзи книги от списание Тайм. В този списък са включени класики като „Алиса в страната на чудесата“ и „Властелинът на пръстените“. Поздравления! Какво е чувството книгата ти да е редом с такива шедьоври? Когато написа Нефритен град, мислеше ли, че ще се превърне в класика?

Когато пишех „Нефритен град“, не само не знаех дали ще бъде успешна, а дори нямах представа дали ще бъде публикувана. Не пасваше в нито един поджанр, нито можех да я сравня с друга книга, но е история, която ме вълнуваше и каквато исках да прочета. Казах си, че дори да не види бял свят, ще съм горда, че съм я написала. Виждам, че книгите ми се харесват на читателите и това значи много за мен.

Докато пишеше „Нефритен град“, беше ли планирала как ще се развие сюжетът в трилогията или героите поеха в неочаквани посоки в Нефритена война и Нефритено наследство?

Имах идея как искам да се развие сюжетът, ако получех възможност да напиша още книги, но нямах точен план. Започнах да оформям историята, чак когато с издателството подписахме договор за издаването на три книги. Някои от главните сюжетни линии бях измислила отдавна, други ми хрумнаха, докато пишех, заради самите герои. Обаче от началото знаех, че в същността си тази поредица е за семейството и това повлия на решенията ми за сюжета.

Опитът ти в бойните изкуства определено ти помага за написването на убедителни екшън сцени. Може ли да разкажеш как опитът ти с корпоративни стратегии е повлиял на икономическите и политическите аспекти в трилогията за Зелената кост, особено по отношение на ролята на Шае като Синоптика на клана Без връх?

Опитът ми в бизнес средите влияе на начина, по който гледам на създаването на световете, и това има голямо значение за историята. Един фентъзи свят не ми се струва автентичен, ако икономиката му не е добре структурирана. Ако има магия в даден измислен свят, обмислям как това влияе на начина, по който той функционира, и какво е ежедневието на хората, като си казвам „Това е като икономиката, глупаче.“

Писателите винаги вплитат по нещо от себе си и от своя опит във всичките си истории и герои и ми беше много приятно да пиша за Каул Шае, Синоптика на Без връх, която е не само чудесен боец, но и предлага търговско ембарго, води преговори за бизнес партньорства и работи за името на своя клан.

Изключително умело успяваш да въвлечеш читателя в историята. Докато чете Нефритен град, човек се чувства сякаш е на снимачната площадка на филм и следи отблизо действието благодарение на екшъна и драмата. Можеш ли да опишеш подхода си при писането в този завладяващ стил?

Аз съм прям и директен писател. За мен съвършената проза е изчистена, неочаквана и поглъщаща, като от време на време въздейства силно с перфектната фраза или описание, но рядко привлича вниманието към себе си. Голяма част от вдъхновението ми идва от киното и това неизбежно се отразява на стила ми. Искам историята да се разиграва визуално в съзнанието на читателите възможно най-лесно.

Какво те вдъхнови да поемеш в нова посока с изтънчената ти новела за порастването, Untethered Sky?

След такъв мащабен проект, какъвто беше Сага за Зелената кост, исках и имах нужда да напиша нещо различно, за да раздвижа други креативни мускули. Преди не бях писала новела, но бях развълнувана от факта, че е нещо кратко. Бях написала епична трилогия с много герои, а този нов проект е малък, с ограничено съдържание. Джанлун е суров, градски и модерен. Следващата ми история ме отведе в древна, необятна провинция. Сага за Зелената кост е стоманена, кървава и завладяваща. Untethered Sky е първична, деликатна и дава храна за размисъл.

Притеснявах се (и честно казано все още се притеснявам) да напиша нещо толкова различно от трилогията и се опасявах, че няма да се хареса на читателите. Но вярвам, че в дългосрочен план за кариерата на един автор, поне лично за мен, е важно да изследва различните истории, които го интересуват и да развива уменията си в различни посоки.

В Untethered Sky се разказва за митични зверове от персийския и арабския фолклор. Какво събуди интереса ти към митологията от Близкия изток?

Всъщност, първо започна интересът ми към дресирането на птици. Като дете обичах истории за дивата природа и такива за приятелства с животни като Моята страна на планината, Джули от вълците и Където червената папрат расте. Преди няколко години прочетох мемоарa H is for Hawk на Хелън Макдоналд, в който разказва за преживяванията си като дресьор на ястреб. Също така гледах увлекателен, вълнуващ документален филм, наречен Ловуващата с орли, в който се разказва за монголски ловци, които дресират скални орли да ловят вълци. След WorldCon 2019[1] бях на поход с ястреб в Ирландия с професионален дресьор. Като фентъзи писател, естествено започнах да си представям тази древна традиция, но с гигантски чудовища. Вместо ястреби и зайци или орли и вълци, си представих мемоар за порастването и дивата природа с птици Рух[2] и човекоядни Мантикори[3].

Оказва се, че и двете митологични създания произлизат от персийската митология. Дресирането на птици се е зародило в Близкия изток и централна Азия. Съвсем естествено беше да почета този произход и да създам свят около моята история, който да показва местата, където птиците Рух и Мантикорите биха се срещали в естествения си хабитат и където би се зародил „рухингът“. Така се задълбочих в проучването на предислямска древна Персия по времето на Ахеменидското царство и Кир II Велики. Всичко, което научих, ме вдъхнови за създаването на царство Дарта, както за и хората, които живеят в него и културата им.

Връзката между птиците Рух и дресьорите им е красиво описана във Untethered Sky, като показва любовта и уважението, които хората изпитват към тези огромни хищни птици, както и заложената опасност в тази връзка. Можеш ли да опишеш как разви концепцията за професията на тези дресьори и как предизвикателствата, пред които са изправени те, приличат на тези, с които се сблъскват читателите в своя живот?

Опитах се не само да опиша връзката между дресьор и птица, но и да вникна в значимостта на практиката за човек, който се е посветил изцяло в едно трудно, непредсказуемо призвание, което изисква много. Проучих в дълбочина дресирането на птици, но по-важното е, че имах късмет професионалисти да прочетат историята преди да я издадем и ми казаха, че звучи автентично.

Untethered Sky е разказ за лов на чудовища, но за мен се е много повече за писането. Разказах за обсебващия стремеж, емоционалните възходи и падения на успеха и неуспеха, времето, усилията и себеотдаването на творческата професия в личните преживявания на Естер с нейната птица Рух, Захра. Надявам се и вярвам, че всеки, който е изпитвал непреодолимо желание за нещо, което обича да прави – хоби, изкуство, спорт, ще открие своите емоции в историята на Естер.

Както в „Сага за Зелената кост“, така и във Untethered Sky, световете са изградени много естествено. Какъв е твоят подход за това непринудено въвеждане на елементите в световете без неловко представяне на информация?

Изграждането на световете е едно от любимите ми неща, свързани с писането на фентъзи и научна фантастика. Бих могла да говоря много за това, но най-важният принцип, който спазвам, е да създам у читателя усещане за автентичност на дадения свят. Всичко се свежда до осезаемите детайли, които заобикалят героите в ежедневието им.

Какви са наблюденията ти относно развитието на научната фантастика и фентъзи жанра по време на кариерата ти като писател? Какво мислиш, че ще е бъдещето им?

Първият ми роман излезе през 2015 г. Осем години не са чак толкова много, що се отнася до времеви диапазон за издаване на книги, но ми се струват много, тъй като обстоятелствата доста са се променили, дори от 2017 г., когато излезе Нефритен град. Вече сме далеч от времето, в което фентъзи жанра беше еквивалент на средновековни европейски тропи и среди. Има много по-голямо разнообразие на истории и перспективи, а и границите между жанровете и поджанровете са по-размити. За писателите е все по-лесно да избират между традиционно издаване и самоиздаване, а спекулативната фантастика никога не е била по-популярна в културно отношение.

Вярвам, че всичко това ще продължи, но също така живеем във времена, предизвикателни за творците, тъй като е трудно да се откроиш сред целия шум в онлайн пространството и многообразието от развлечения. Това кара писателите да са по-адаптивни, обединени и хитри.

Ти си вдъхновение за много начинаещи писатели. Какъв съвет би дала на онези от тях, които пишат първия си роман?

Много мило, че го казваш. Съветът ми е винаги да се фокусират над занаята и на първо място да пишат за тях самите. Да напишат история, която те биха искали да прочетат, но все още не е написана. Ако предизвиква дълбок интерес у тях, ще има и други хора, на които много ще се хареса.

Много сме развълнувани за предстоящата серийна адаптация на Нефритен град. Можеш ли да ни разкажеш повече за нея?

Първоначално правата бяха закупени от Peacock, но миналата година решиха да не разработват сериала. В момента сме в процес на предоставяне на правата на друга компания. Не мога да споделя повече подробности преди да сме сключили договора, но е вълнуващо и ще разкажа повече, щом мога.

След Untethered Sky какво очаква Фонда Лий? Планираш ли да изследваш още различни посоки?

Това лято ще излезе сборник с разкази, свързани със Сага за Зелената кост – Нефритени отломки. Това ще бъде последното ми завръщане в света на поредицата, поне в близкото бъдеще. Тъкмо подписах два нови договора за четири нови книги, така че ще съм доста заета за известно време. Единият от проектите е съвместно Шанън Лий, дъщерята на Брус Лий – фентъзи дуология за младежи, вдъхновена от сценариите на баща ѝ, неговият живот и философия. Другият проект е научно-фантастична дуология за възрастни, за която не мога да разкажа, защото все още не е обявена официално, но много се вълнувам да започна работа по нея и скоро да ви разкажа повече.

***

[1] Световна конвенция за научна фантастика. – Бел.пр.

[2] Птицата Рух e митична птица от средновековния арабски фолклор. Тя е огромна и размахът на крилете ѝ се описва като способен да закрие цялото слънце. Може да пренася цели слонове. – Бел.пр.

[3] Мантикора е легендарно митологично чудовище с размер на кон, има човешка глава, лъвско тяло и опашка на дракон или скорпион. – Бел.пр.

Фонда Лий Нефритен град интервю фентъзи