Александър Кендеров и образът на Джонатан Харкър

Александър Кендеров е млад актьор и част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“. Завършва „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2025 г. Публиката на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград може да го гледа в спектакъла „Дракула“ по Брам Стокър (реж. Стайко Мурджев).

Тази година получава номинация ИКАР в категория „Дебют“ за Хермес/Вал във „Велика“ от Тони Макнамара, реж. Стайко Мурджев, Малък градски театър „Зад канала“ и за Джонатан Харкър в „Дракула“ от Брам Стокър, реж. Стайко Мурджев, Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград

Как прие новината, че дебютът ти в ролята на Джонатан Харкър е отличен с номинация за ИКАР 2026?

Няма да лъжа, стана ми приятно. Все пак е прекрасно да разбереш, че трудът и времето, които си положил са били оценени. От друга страна не мисля, че имаме нужда от награда, която да ни го доказва. За мен емоциите, които провокираме в публиката и дебатите в главите им на излизане от салона са достатъчни.

Джонатан Харкър е персонаж, който влиза в историята като свидетел, но постепенно се превръща в участник. В кой момент усети, че героят престава да наблюдава случващото се и започва да бъде негов активен носител – и как това промени начина, по който го играеш?

По пътя си персонажът преминава през огромна вътрешна промяна. В началото се заявява като „голям мъжкар“, който не се страхува от нищо и не допуска, че свръхестественото може да съществува — поне докато не го види със собствените си очи. Но когато е принуден да се изправи срещу злото лице в лице, се разкрива истинският му характер. Въпреки страха и шока, които го връхлитат, въпреки реалната опасност за живота му, той е готов на всичко, за да спаси любимата си. За жалост възможностите му са ограничени — просто не е по силите му да промени хода на събитията — но до последния миг не се отказва. Именно тази упоритост, тази вярност и човечност са причината да харесвам толкова много този персонаж.

Как работата ти с режисьора Стайко Мурджев и взаимодействието с останалите актьори от трупата на театъра оформиха финалния образ на Джонатан Харкър?

Ами, как… С работа, репетиции, идеи, разсъждаване, предложения и много търпение! Изключително благодарен съм на Стайко Мурджев, а и на всички останали колеги, които бяха основополагащи в създаването не само на представлението, но и на образа на Джонатан Харкър. Колеги и приятели, благодаря ви за всичко!

Кои от темите в спектакъла ти се струват най-актуални днес и как според теб те достигат до съвременния зрител?

Една от най-вълнуващите теми за мен е страхът като средство за контрол. Тя е достигнала до хората много одавна, все пак всеки ден се сблъскват с медии и политика.

В началото на професионалния си път какви са най-големите предизвикателства пред теб като млад артист – и какво ти дава посока и мотивация да продължаваш да се развиваш?

Страх ме е най-вече да не се пусна по течението и да приемам работата си като нещо обикновено- професия без която може. Да участвам в представления просто ей така, вместо да работя на въпреки на нещо. Да загубя думата “защо” в работата си. А мотивация и посока си взимам от семейството, приятелите, колегите ми и най-вече от уважаемата публика и всички гадости, които се случват по света.

Александър Кендеров Джонатан Харкър Дракула