Мишел Льоклер за идеята да създаде „Молиер, Сирано и младият крал“

Мишел Льоклер е френски режисьор и сценарист, познат с интелигентното си чувство за хумор и умението да преплита лични истории с по-големи обществени и културни теми. В „Молиер, Сирано и младият крал“ той ни отвежда в свят на театър, приключения и кралски интриги.

Защо тази история е напълно вярна – освен според историците? Нова история ли създадохте или по един или друг начин се опитахте да отправите предизвикателство към официалната история?

Мисля, че и двете. Опитах се да направя това, което и Александър Дюма е направил. Той е писал за исторически събития, но след това е прилагал въображение, като е създавал нова история за конкретното събитие. Да смесваш история и комедия е вид традиция, така че исках да опитам да направя това по един различен начин. Наистина обичам историята, не съм историк, но исках да се позабавлявам с нея. Не исках, например, да имам преподавател по история в моите филми, който всеки път да ми казва това не е възможно, така че във филма си представях разни неща въз основа на истински събития. Филмът започва през 1651 г. В онези времена Луи XIV е бил дете, във Франция вече има бунтове и хората искат да го свалят от властта, така че кралицата, неговата майка, решава да го изведе от Париж. Това е истинско събитие, което се случва. Но когато забелязах, че някои от най-известните герои във Франция, а и не само, живеят по едно и също време: Сирано дьо Бержерак, Молиер, Д’Артанян, Мадлен Бежар, опитах се да си представя история с всички тях. И Луи XIV.

Още от първите сцени на филма Ви зрителят веднага се потапя в атмосфера на бунт, както вече стана дума, на нарастващо напрежение в навечерието на революция, като това събитие се случва около стотина години преди Френската революция. Вече казахте защо сте решили да съберете тези важни исторически личности заедно, но направихте ли някакво проучване и какви източници ползвахте?

Да, направих малко проучване, защото, както казах, не съм историк. Исках история с всички тях, защото са живели по едно и също време. Например, много малко хора знаят, че Сирано дьо Бержерак е бил историческа личност. Всички мислят, че той е художествена измислица от пиесата на Едмон Ростан „Сирано дьо Бержерак“, която е най-известната пиеса на всички времена във Франция. Никой обаче не знае, че той е бил действителна историческа личност, писал е пиеси и други текстове, а и е обичал да се бие. Така че някои от нещата в пиесата исторически са верни. А Молиер, който е бил малко по-млад от него – когато Молиер е бил на 20, Сирано е бил на 35, – го е познавал. Знаем, че са се познавали. В пиеса на Молиер има изречения, които са същите като в текст на Сирано. А Д’Артанян, който е малко по-възрастен, по това време все още работи за кралицата. И така, като взех всичко това предвид, помислих, че ще е забавно да напиша история, която свързва всички тях. Един вид като „Отмъстителите“, „Спайдърмен“ и „Супермен“ с нашите известни герои от историята. Това беше моята идея.

Известни ли са тези исторически личности във Франция днес и какво знаят хората за тях днес?

Да, да. Даже наскоро в киното имаше „Тримата мускетари“ с Д’Артанян. А Сирано, както казах, все още е най-известната пиеса във Франция и винаги се играе някъде, така че е много добре позната. И Молиер е много известен. Всяко дете учи или пиесите на Сирано, или на Молиер в училище. Много са известни, затова е забавно да бъдат превърнати в мит.

Исках да говоря за театъра, за писането, защото Сирано е писал. В моята история Молиер е много млад и все още не е написал своите пиеси. В продължение на повече от десет години е бил комик. Играл е с Мадлен Бежар навсякъде във Франция, комедия дел арте, и все още не е написал своите пиеси. Затова си представих, че срещайки Сирано, който вече е бил писател, Молиер е започнал да допуска, че може да пише, да пише комедия.

Може би някак е бил вдъхновен от него?

Да, да. Но във филма Сирано, който е писател, не пише комедия, пише по-трагични неща и на Молиер това не му харесва. Така трагедията се превръща в комедия. Винаги правя това.

Защо избрахте такъв хумористичен подход към представянето на Луи XIV и неговото детство? Каква роля играят хуморът, поезията и театърът във Вашия филм? Във филма Ви има и поезия.

Да, тъй като съм писател-комик, винаги създавам комедия, защото мисля, че не знам как да правя нещо друго. И защото това е също така комедия относно властта, исках да разкажа история за крал, който извън неговия дворец е като което и да е дете. И започва своя живот, скрит в театрална трупа, и никой не знае, че той е кралят. Карат го да готви и той се учи да живее, както и да обича, в театрална трупа. Исках да осмея властта, да кажа, че да си крал е просто роля в пиеса. Така че е заменен в двореца от двойник, който е син на месар, и играе ролята на краля. А кралят играе ролята на малко момче. Много е забавно да се разменят. Александър Дюма е имал тази идея преди мен в „Мъжът с желязната маска“.

Луи XIV, Кралят Слънце, олицетворява идеята, че кралската власт произлиза от Бога. Във Вашия филм, вместо Луи XIV, който обикновено асоциираме с представата за Версай, виждаме малко момче, което Сирано укрива сред обикновените хора. Как Ви хрумна тази сюжетна идея и какво означава тя за Вас?

Всичките ми други филми са политически, комедия и политика. Исках да направя същото с този филм, но преди 300 години и ми хареса идеята, че въпреки че той е Кралят Слънце, той е човек като всички останали. Това е демократичен начин на мислене. Тъй като съм републиканец, не харесвам идеята кралят да получава своята власт от Бога, така че филмът също отразява тази позиция. Но Луи XIV, истинският, много е харесвал атеисти и защитава Молиер, например, а Молиер е бил много провокативен относно властта и е пример за всички нас как да пишем комедия. Той е първият, който осмива властта и поема риска да го направи. Днес има по-малко риск да предприемем нещо такова, но това е дълга френска традиция, която идва от него, от Молиер.

Каква е представата на французите за Луи XIV днес?

И двете, мисля. Кралят Слънце, който решава за всичко; който е построил двореца Версай; но също така кралят, който защитава артистите. Много все още известни творци във Франция днес, Молиер, Расин, архитекти и много други са били под неговата защита в онези времена, така че мисля, че представата за Луи XIV включва тези неща. Не знам дали е бил самоироничен, не съм сигурен, че е осмивал сам себе си. Опитвам се обаче да си представя, че е защитавал артистите, защото когато е бил дете ги е срещнал и му е харесало да бъде с тях. Това е идеята на филма.

Какво е Вашето послание към публиката?

Това е филм за любовта към свободата, любовта в сърцето и за възможността посредством художествената измислица да говорим за всичко. Исках този филм да е такъв, в който ни се иска да живеем. Искам, когато хората гледат този филм, да искат да живеят в него, да бъдат с героите и да са свободни като тях.

Мишел Льоклер Молиер Сирано и младият крал интервю филм Синелибри