Здрава психика в здраво тяло

Здрав дух в здраво тяло. Заговорим ли за здраве, сентенцията на римския сатирик Ювенал мигновено изплува из дебрите на съзнанието ни, в които се съхраняват афоризмите, цитатите и клишетата. "Клишетата са клишета, каза веднъж Алек Попов, защото работят." Клишето работи и при психичните заболявания – духът и тялото съществуват в симбиоза и наруши ли се балансът в една от двете съставни части на човешкото същество, възниква късо съединение. Не знам какво е имал предвид Ювенал под "здрав дух", мога да кажа само, че днес се срещат все повече нездрави духове, което е всеизвестен факт. И следователно клише. 

Здраво тяло в здрав дух. Мога да се въоръжа със статистически данни, да стрелям на месо с техните куршуми и да създам стабилна основа, от която да се оттласна, но ми се ще да навляза в духа на тематиката и тъй като психиката е нещо изключително крехко (още едно клише), ще се откажа от стабилните основи и от статистиката. Жалко, ще кажете вие, а аз ще се измъкна с думите: "Колко години вече се борим за гражданско общество, но жестоката истина е, че се борим всеки ден и трябва да сме активни (май клишетата станаха много). Ето, пред вас стои безценната възможност да бъдете активен читател. Отворете "Гугъл" и се запознайте със статистиката. Имате пълното право да мрънкате за мързеливия автор." Ще ви дам време. 

Пауза. 

Пауза. 

Пауза. 

Още се ровите? Няма проблеми. 

Пауза. 

Сега мога да призная, че не мога да предложа никакви прозрения за природата на психичните заболявания. Мога само да разкажа за себе си. Напълно разбирам хората, които смятат, че всички сме луди и сме в кюпа. Това е едно разумно изказване – не можем да си затворим очите за света, я! Бих разбрал и масовата реплика: "Всички сме биполярни. И аз съм биполярен!". Но не мога. Не мога, защото съм дарен с биполярно разстройство, което далеч не е биполярността, която имат предвид, когато казват, че "всички сме биполярни". Същото важи и за лудостта, и за депресията, и за тревожността. Надявам се, че някой ден ще се научим да разграничаваме временните емоционални състояния от психичните разстройства. Но както са казали, ще повървим още стотина светлинни години и ще стигнем там, отъдето сме тръгнали. 

Работата е следната. Разбирам, че във всеки човек има лудост, но не всички сме луди. Казва го човек, който е пребивавал еднократно в лудницата. Мисля, че това ми дава известно право както да направя горното обобщение, така и да нарека психиатрията със старомодното ѝ название. Повярвайте ми. Когато казвате, че всички сме луди, достатъчно е да надзърнете в някоя психиатрия, за да установите, че сте в грешка. Затова ви моля, ако пред вас стои човек, който е диагностициран с психично разстройство, заболяване или както там му викат (вероятно утре ще измислят по-коректна думичка), проявете самодисциплина. Има реплики, които не бива да се споменават. "Всички сме луди", "Всички сме биполярни", "Всички сме депресирани", "Всички ни тресе шизофренията", "Всички сме паникьосани" и пр. заемат челни позиции. 

След лиричното отклонение е време да пристъпя към въпроса. Какво би могло да значи "здрав дух в здраво тяло" при психичните заболявания? Каква е връзката между духа и тялото при психичните заболявания? Мога да говоря само от моята камбанария, тоест от несигурната позиция на човек с биполярно разстройство. Експертизата ми включва и депресията, макар това да е депресията на биполярното разстройство, в която рязко се пада и от която може и рязко да се излезе. За сметка на това може да продължи с месеци и поне моята е гарнирана обилно със самоубийствени мисли. 

Като човек с биполярно разстройство, за мен "здрав дух" означава "балансирани ум и дух, които не са нито твърде високо в райските селения, нито твърде ниско в преизплоднята, а се намират някъде по средата, където се предполага, че е нормалността." Означава възможност за концентрация, а не вършене на десет неща едновременно и невъзможност да се концентрираш върху една задача за повече от двайсет-трийсет минути. Или обратното, състояние, в което не се виждаш като най-провалилия се човек в един прогнил и и без това провален свят. Веднага мога да вметна, че след толкова време на бънджито на биполярното разстройство има моменти, в които вече не знаеш какво означава да се намираш "по средата" и какво е нормалното ти състояние. Винаги изпитваш опасение дали не си в едната, или в другата крайност.  

Добре, какво тогава е здраво тяло? Здраво тяло е тялото, чийто сън е балансиран. То не влиза в дълги периоди, в които спи по четири часа на денонощие. Периоди, през които и да навърти 30 000 крачки за деня, ще се чувства на върха на сладоледа от мускулната треска, в които ще обича мускулната треска. Периоди, през които за три месеца сваля две дупки на колана без упражнения и диети, просто поради повишена физическа активност. Или обратното, тяло, което се разпльоква като желе и не може да си намери място и позиция, в които да се чувства удобно. Тяло, което иска само да лежи, да не се изправя и да не излиза навън. Тяло, което иска да изкрещи, когато се опитват да го извлекат на разходка, че няма сили да си измие зъбите. Каква разходка?!!!

Това са малка част от усещанията на един човек, чиято диагноза е биполярно разстройство от тип 2. Това си е истинска благословия, защото висините, в които бивам изстрелян са високи, но така да се каже, не излизам в открития космос. Моето състояние, когато съм "горе", се нарича хипомания. Хората с биполярно разстройство от тип 1 имат мания, която може да бъде съпътствана от халюцинации. Нещо, което ме плаши. Защото, нека хвърля картите на масата, хипоманията наистина е кофти нещо – не е оферта да се оцъклиш в три сутринта, след като тялото ти е изключило от умора в единайсет. Не е оферта и да не можеш да си вържеш мислите, да тъчеш на двайсет стана и защото си толкова работоспособен, да поемеш толкова работа, че когато това състояние свърши... Абе не е готино. Но... 

Но от друга страна, преди да знам диагнозата си, когато още ме беше страх да си призная, че във функционирането на психиката ми има нещо нередно, бях свикнал с периода (обикновено есента), в който се чувствам като супергерой и успявам с почти всичко, с което се захвана. Разпръснатите мисли могат и да са полезни. Последната ми книга е със свръхкратки разкази – голяма част от тях са писани в състояние на хипомания. Понякога състоянието на хипомания ми липсва. Понякога ми липсва и престоят в лудницата, там никой не ме занимаваше с нищо, нямах отговорности, не трябваше да се разправям с битовизми. 

А как си влияят духът и тялото? Блаженството на хипоманията рано или късно свършва. Най-често тялото ти е работило на толкова високи обороти, че то изпушва, изтощава се, тонусът му пада, а за да всичко е още по-чудесно, това води до депресия. Депресията е една твърде обширна тема, в чиито детайли няма да навлизам. Не знам до каква степен тя ме обича, но аз никак не я любя, тача и милея. Изкарал съм достатъчно време в това опустошително състояние и ми се иска да кажа, че не смятам да се връщам там, но това не зависи изцяло от мен. Когато бях студент, тя продължаваше по седмица-две. Вече ми се е случвало да изкарвам месеци в депресия, половин година, а през голяма част от времето да виждам единствения изход от страданието в... Е, ясно е къде. По-добре да не го описвам подробно, за да не плаша близките си. 

Не знам с какво бих сравнил биполярното разстройство. Може би с времето в полярните области – или е безкрайна зимна нощ, или безкраен летен ден. Уж безкрайните летни дни траят по 2-3 месеца, а безкрайните зимни нощи могат да траят седмица, месец, година. Никога не е ясно кога си в равноденствие и каква ще е неговата продължителност. Процесът по взаимното опознаване с този неразделен спътник в живота не спира и никога няма да спре. Харча много и правя безразсъдни покупки – признак на хипомания. Поемам ненужни рискове – хипомания. Хиперсексуалност – хипомания. Необяснимо чувство на тъга – депресия. Затруднено вземане на решения – депресия. Усещане за повишено тегло, за физическа тежест – депресия. 

Какво представлява депресията? Разполагам с възможно най-точното описание, без да съм неговият автор. То е на едно момче, с което се запознах в лудницата. Момчето от няколко години се бореше с клинична депресия и не мога да опиша неговото отчаяние. Не вярваше на психотерапия, лекарства, съвети. На нищо. Беше завършен нихилист. Може моята депресия да е адски тежка, да съществува опасността да извърша самоубийство, но поне социалният ми живот не секва. Нали скачам от едното състояние в другото и рано или късно се връщам сред народа. Хората с клинична депресия обаче често губят близките си, тъй като могат да изчезнат от света за година-две-три. 

Душата ти да е мъртва. 

С тези думи момчето описа депресията. И беше прав. 

Душата ти да е мъртва. 

Да имаш психическо разстройство е нещо абсолютно нормално. Да говориш за него и да споделяш опита си – също. За съжаление, доста хора сякаш се срамуват да говорят за тези проблеми. Не знам дали се дължи на социалната ми среда, но изключитело рядко срещам негативна реакция, когато изтърся, че имам биполярно или че съм се лекувал в психиатрия. Понякога влизам във "Фейсбук" препирни с един новопокръстен инфлуенсър. Той обича да ме пита дали си пия лекарствата. Отговарям му, че си ги пия, защото това е истината. И съм окей с това. Може би някой ден ще съм в състояние да обуздавам биполярното разстройство без медикаменти, но от твърде скоро (3-4 години) не съм влизал в депресия и все още не ми се рискува. 

Прави ми впечатление обаче, че доста хора – познати и непознати, ми пишат покрай поста ми в страхотната страница във "Фейсбук" "Не ми се обиждай, но..." и участието ми в репортаж на Златина Петкова за "Евроком" за психическите заболявания. Споделят, че някой техен близък или те самите имат биполярно разстройство. Питат ме какви медикаменти вземам, кой ми е психиатърът? Говоря и си пиша с познати и непознати за депресия и психотерапевти. Никога не бих казвал индивидуално на отделните хора, но тук ще си позволя да го кажа на всички: говорете за психичното си здраве. Никой няма да ви изяде, не е чак толкова страшно. Ще срещнете подкрепа и ще ви се отрази добре. Колкото повече хора са открити за психичните си разстройства, толкова по-добре за хората, които са по-уязвими и са стигматизирани поради психичните си разстройства, и то през XXI век. #АзИмамПсихичноРазстройство и съжителствам с него. А ти?