Великите любовни писма: Ърнест Хемингуей до Марлене Дитрих

„Скъпа Марлене, 
Обичам те винаги и ти се възхищавам, и изпитвам всякакви смесени чувства към теб [...] Моля те, знай, че винаги те обичам и понякога те забравям, както забравям, че сърцето ми бие. Но то бие непрестанно.“ - Ърнест Хемингуей до Марлене Дитрих, 12 август 1952 г.

Писателят и актрисата се запознават на френски пътнически кораб през 1934 г. Хемингуей се връща от африканско сафари с втората си съпруга. Дитрих пътува обратно към Холивуд след посещение на роднини в нацистка Германия при едно от последните си пътувания до дома.

„По-късно Марлене Дитрих разказва историята за това, как всъщност са се запознали“, казва Сандра Спаниер, редактор на „Писмата на Ърнест Хемингуей“. „[Дитрих] влязла в ресторанта на кораба и поискала да се присъедини към масата на група пътници. Когато се изправили, тя разбрала, че на масата има дванайсет души и тя ще бъде тринайстият човек. Започнала да се извинява. В този момент се появил Ърнест Хемингуей. Той казал, че не иска да се натрапва, но ще се радва да бъде четиринадесетият на масата.“

Дитрих и Хемингуей водят оживена, флиртуваща кореспонденция, до момента, в който авторът се самоубива през 1961 г., въпреки че Спаниер описва тяхната връзка като „платонична“.

„Те твърдели, че все не намирали подходящ момент да се срещнат, но били много близки приятели“, казва тя.

Представяме едно от писмата на Ърнест Хемингуей до Марлене Дитрих от 12 август 1952 г. 

Скъпа Марлене,

Обаждането ти пристигна в неделя следобед и връзката беше толкова лоша, че не можах да чуя нищо. Успях да разбера единствено, че не съм ти изпратил книга и съм те забравил. Мамка му. Тогава се опитах да те намеря в Ню Йорк. И когато се обадих, трябваше да крещя в слушалката и не можех да чуя прекрасния ти глас и се сбогувахме като хора, които не се разбират и не се обичат. Моля те, знай, че винаги те обичам и понякога те забравям, както забравям, че сърцето ми бие. Но то бие непрестанно.

Проблемите ми често са сериозни, поне така изглеждат, защото умират хора, или оставам без пари по някакъв невероятен начин, или хората, които обичам, заболяват от рак, или спира да ми пука за каквото и да е и ми се иска нещата да са елементарни като на война, където просто изпълняваш дълга си и евентуално можеш да бъдеш убит.

Когато реших да публикувам „Старецът и морето“, цялата работа беше като военна тайна, защото се избираше книга на месеца, „Life“, „Scribners” и всичко се въртеше около това. Естествено всички издават тайната освен мен. Знаеш, че не бих ти казал военна тайна, ако бях в леглото, пиян или нещо друго. Така че не ти изпратих ръкописа, щом беше на тази секретна основа. Но знам за хора, които са се клели, че няма да я показват на други, а са го направили. Един кучи син ми написа злорадо, че ще ме е яд да знам, че той вече е прочел романа… Предпочитам ти да го прочетеш, отколкото някой друг. 

Никой не знае, че съм добър поет, освен ти и Мери. Вероятно съм преди всичко добър поет. Но ти си тази, която го знае най-добре... Ако имаш някакъв лош проблем или ако си много самотна, би ли искала да дойдеш тук? Или би ли искала да дойдеш просто за забавление? 

Обичам те винаги и ти се възхищавам, и изпитвам всякакви смесени чувства към теб, като че ли сме партньори в Course de Six Jours in the Vel d'Hiv или в стария дворец на Спортизта (грешно изписано) и двамата сме винаги надеждни, винаги верни на другия и способни да направим невъзможното и невероятното, когато се наложи. И двамата притежаваме издръжливост и твърдост и никога не сме губили pointe de vitesse. Основната разлика е, че ти си красива, а аз съм грозен. 

Беше голяма грешка, че не стигнахме до нощния клуб. Някой път трябва да си представим какво щеше да бъде. Щеше да стане хубав филм и можеха да вземат актьор, който да ме изиграе. 

Нямам весели клюки за споделяне. Нещата тук не са съвсем наред. Но това сме го виждали и преди. Имам предвид държавите. Нищо лошо за сега… Надявам се книгата да ти хареса. Мисля, че е хубаво, че излизаме в два последователни, или почти, броя на „Life“. Почти така се е случило и в другия вид живот. Макар че, като много по-възрастен, излязох пръв в „Der Querschnitt“. 

Може би трябва да дойдеш да направим нещо по поводa, че и двамата сме получили „Life“. (Петнайсет години за добро поведение). Мисля, че е добра идея. 

Послепис: Басейнът е между хладен и студен, а океанът е прекрасен. Ще те запозная със Стареца. Градът е забавен през нощта, всички са безработни комарджии.

Новелата на Хемингуей „Старецът и морето“ е публикувана за първи път в брой на списание Life от 1 септември 1952 г. В броя от 18 август 1952 г. се появява статията на Уинтроп Сарджънт „Дитрих и нейният магически мит“. Статията включва изображение на Марлене Дитрих в нюйоркския ѝ апартамент, където на масата е поставена голяма снимка на Хемингуей с надпис: „С обич, Татко“.

Ърнест Хемингуей Марлене Дитрих любовни писма