София във времето и пространствата

Хей, ти! Който и да си, където и да си – заповядай на разходка. Нека закрачим един до друг по една калдъръмена уличка, съставена от картички и снимки. Докато се взираме в тях, край нас ще се изправят вече загубени или променени в хода на времето образи от столицата. Ще крачим по картите на този град и по стрелките на времето. Ще надзъртаме към неговите знакови сгради и пазарите му. Ще се шляем из околностите му и ще се наслаждаваме на гледките към него. Ако гледките не са ни достатъчни, можем и да прочетем за него. 

Именно това ни предлага сайтът "Стара София", както и свързаните с него страница във "Фейсбук" и блог. Невидимият водач в тази обиколка на столицата е Виктор Михайлов –  неговият създател и администратор. Юрист по образование, той влага свободното си време в "Стара София" и предпочита да остане в сянка. "Винаги се опитвам да говоря предимно за страницата и по-малко за себе си, защото тя е тази, която има какво да даде на хората", казва той.

"Когато у мен се събуди интерес към миналото на София, почти липсваха достъпни архиви по темата. Реших, че най-краткият път към това, което искаш, е да си го направиш сам, и започнах събирането на фотографии и материали", обяснява Виктор. Сайтът се появява през 2008 г., а допълнителна мотивация за него се оказва споделената радост на личните находки с нарастващата аудитория. Първоначално колекцията се състои от стотина снимки. Днес тя е достигнала до над четири хиляди, но Виктор не си поставя амбициозни цели.

"Желанието ми е всеки да може да изпита удоволствието от една вълнуваща разходка в миналото, като се докосне до визуалната история на София." 

Голяма част от изображенията са пощенски картички, но има и много снимки – особено от периода след Освобождението до Втората световна война. Преобладаващата част от тях идват директно от архива на Виктор, който той събира от петнайсет години.

"По същество това са случайни находки, издирени и закупени в България и от целия свят. В това се крие и чарът на моето занимание – никога не знаеш какво ще откриеш утре", разказва той.

А изненадите нямат край...

В архива му попадат фотографии, заснети от чуждестранни дипломати, от пътешественици и журналисти, от именити столични фотографи, както и от обикновени софиянци и гости на София. "За мен това е мозайка от разпилени във времето парченца, които чакат да бъдат открити и сглобени в една голяма картина." Затова и той подрежда кадрите така, че посетителите на сайта да могат да разгледат конкретни булеварди, площади, градини. С времето се появяват блог с текстове, спомени и материали, както и страница във "Фейсбук", която има шейсет и пет хиляди последователи.  

Какво представлява пощенската картичка като исторически документ според Виктор? "Тя е романтична рожба на своята епоха – на времето преди телефоните, есемесите, телевизията и интернет."

Младата българска столица броени години след Освобождението, гравюра от западния печат;

Явява се не само като едно от средствата за бърза по тогавашните стандарти комуникация, но и е помагала да се опознае светът в неговото многообразие. Практика на богатите семейства е било да събират дебели албуми с картички от цял свят и да ги показват на гостите си. 

Първите картички с изображения на София се появяват в края на XIX век. "През следващите десетилетия разнообразието на тези "красиви крилати картончета", както ги нарича Христо Алексиев, става изключително голямо." Така по широкия свят литват много от софийските улици и площади, но са отпечатвани и интересни събития. Някои хора дори изобразяват на тях собствения си дом или магазин. Съществуват и някои екзотични по днешните разбирания мотиви – изпращани са картички със сградата на централния затвор, с гледки от циганския квартал и пр. "Благодарение на това натрупано във времето богатство, ние можем да получим една добра представа за тогавашния град и неговото развитие през годините." 

Стара и нова София през 1908 г. – строежът на катедралата "Св. Александър Невски" издига снага край древните зидове на храма "Света София";

Виктор предполага, че нашето време ще остане само с няколко основни характеристики в летописа на града. Според него водещо явление за старата част на столицата е "пълзящото обезличаване". "Не успяваме да съхраним самобитността на историческото ядро. Изчезват материалните следи, оставени от цели поколения, а с тях и част от нашата идентичност." Ако говори за целия град, Виктор би нарекъл епохата ни "време на пропуснатите възможности". Без да има намерение да подценява добрите страни на съвремието, той не може да си затвори очи пред факта, че някогашният "град-градина" днес се задушава с може би най-мръсния въздух в Европа, а София се презастроява, като площади, улици и междублокови пространства се подчиняват на нуждите на автомобилите.

"Вместо да търсим решение на тези предизвикателства, новите квартали мултиплицират познатите недъзи десетократно. Понякога имам чувството, че строим София така, сякаш отмъщаваме на децата си, които ще трябва да живеят в нея", недоумява Виктор. 

С какво може да допринесе пътуването през миналото на столицата? Виктор смята, че така можем да открием една алтернативна София и да осъзнаем, че пространствата, които обитаваме, могат да съществуват и в друг контекст. И не на последно място, да разберем, че градът е отражение на жителите. "Когато надделяват амбицията и съвестта, нашата София може да има самочувствие и да процъфтява", вярва той, но няма как да не добави, че софиянци масово не познават града си. "А познаването на града е първата предпоставка да почувстваш обич и привързаност към него. Щом веднъж станете приятели, той ти се отблагодарява с повече близост и взаимност." 

Булевард "Княз Дондуков" с поглед към площад "Света Неделя", 30-те години;

Затова пък чрез интернет "Стара София" достига до много повече хора, отколкото която и да е книга или изложба. Ето защо основната грижа на Виктор е обновяването на страницата да продължава. Все пак този процес не е спирал в последните тринайсет години. "Паралелно с това с различни партньори участваме и в множество изложби, издания и културни събития. В днешните трудни дни не е лесно да се правят планове за бъдещето, но вратите на "Стара София" остават широко отворени за всички, които биха искали да се качат на машината на времето."  

Така че, хайде. Машината на времето те чака!  

Улица "Леге" след разрушителните англо-американски бомбардировки през 1943-44 г.;

Виктор направи селекция от снимки специално за читателите на АртАкция. Ето и историята на София в един абзац според него:

Обичам да казвам, че София е град на трансформации. В своята сравнително кратка история като столица на България тя няколко пъти коренно променя облика си. От кално ориенталско градче за няколко десетилетия израства до модерен европейски град, който се опитва да мери ръст със западните столици. Този стремеж обаче е пресечен в годините на Втората световна война, когато съюзническите бомбардировки нанасят тежък удар върху съществуващата градска тъкан. Политическите сътресения след войната също оставят своя дълбок отпечатък върху лицето на града и начина на живот на софиянци. Всички тези натрупвания изграждат нашата София, каквато я познаваме днес.